Украинчето Вера вече срича на български
Близо двадесет деца изпращат през днешния ден на учебно заведение украинските бежанци, настанени в някогашната Белодробна болница в Пловдив, наричана от тях " втория дом ". В големите сини очи на първокласничката Вера Жабицкая се долавя наслада, само че и леко терзание по какъв начин ще се оправи с образованието на български език. Детето с подготвеност споделя, че има всичко - моливи, флумастери, химикали и тетрадки за първи клас и незабавно се залавя да рисува на подарения скицник. От ръката ѝ на белия лист се появяват очертанията на къща и до нея - мама.
Вера е една от четирите деца на сестрите Альона Жабицкая и Наташа Артюх от Запорожие, пристигнали в България напролет, откакто в родината им стартира война. С думите: „ Искаме единствено да си имаме покрив над главата ”, те помагаха за ремонта на стаите в някогашната болница. А като станаха подготвени, се настаниха в две стаи, щастливи, че върху децата към този момент не тегне смъртна опасност. И са признателни за грижите на донори, общината и страната.
Наташа първа си откри работа, а от на следващия ден в същия хотел стартира да си заработва прехраната и Альона. Двете сестри търсят квартира с по-изгоден наем, с цел да правят отстъпка стаите и на другите бездомни сънародници. В някогашната болница към този момент се ремонтира последният четвърти етаж.
Четирите деца на сестрите - Вера и Иван Жабицкие и Максим и Соня Артюх, ще учат в СОУ „ Димитър Матевски ”. „ Удобно е, има градски превоз, а и пеш до учебното заведение се стига единствено за 10-15 минути ”, с усмивка споделя Альона. Повтаря няколко пъти, че е възхитена от българския народ и признателна за грижите на Общината, страната и донорите. А за сънародничката си Наталия Еллис, която благодарение на Общината сътвори и в този момент поддържа " втория дом ", споделя, че още приживе може да ѝ се издигне монумент за поддръжката, която оказва на бежанците.
„ Дойдохме с по една раница. С дарения ни облякоха, осигуриха всичко належащо за образователната година на децата ”, добавя Альона. Поръчани са и се чакат да дойдат училищен чанти - сини за момчета, червени за девойки.
До последния ден, преди да бие първият звънец, децата на бежанците учиха български език в курсовете, проведени в някогашната болница.
„ Всичко разбирам, мога да споделям по-лесните фрази. Но ще се науча ”, уверена е София Артюх. Момичето ще учи в осми клас, умее да плете и обича да рисува. Майката на първокласничката Вера мечтае да я запише в учебното заведение на танци или гимнастика. Иван, баткото на Вера, ще е във втори клас, макар че е на 10 години, с цел да му е по-лесно да овладее образователния материал на непознат език.
Максим Артюх, седмокласник, е сигурен, че ще си откри нови другари в учебното заведение и измежду тях бързо ще научи български. От четиримата единствено Максим има преносим компютър, който съумял да си постави в раницата преди потегляне на път. А на въпрос защо мечтаят, децата заедно дават отговор: „ Да се върнем по-скоро вкъщи ”.
За войната пред децата не се приказва. " Когато със сестра ми взехме решение да бягаме, им казахме, че отиваме на странствуване. Затова от тях няма да чуете недоволства, нито ще видите сълзи ", изяснява Альона.
Вера е една от четирите деца на сестрите Альона Жабицкая и Наташа Артюх от Запорожие, пристигнали в България напролет, откакто в родината им стартира война. С думите: „ Искаме единствено да си имаме покрив над главата ”, те помагаха за ремонта на стаите в някогашната болница. А като станаха подготвени, се настаниха в две стаи, щастливи, че върху децата към този момент не тегне смъртна опасност. И са признателни за грижите на донори, общината и страната.
Наташа първа си откри работа, а от на следващия ден в същия хотел стартира да си заработва прехраната и Альона. Двете сестри търсят квартира с по-изгоден наем, с цел да правят отстъпка стаите и на другите бездомни сънародници. В някогашната болница към този момент се ремонтира последният четвърти етаж.
Четирите деца на сестрите - Вера и Иван Жабицкие и Максим и Соня Артюх, ще учат в СОУ „ Димитър Матевски ”. „ Удобно е, има градски превоз, а и пеш до учебното заведение се стига единствено за 10-15 минути ”, с усмивка споделя Альона. Повтаря няколко пъти, че е възхитена от българския народ и признателна за грижите на Общината, страната и донорите. А за сънародничката си Наталия Еллис, която благодарение на Общината сътвори и в този момент поддържа " втория дом ", споделя, че още приживе може да ѝ се издигне монумент за поддръжката, която оказва на бежанците.
„ Дойдохме с по една раница. С дарения ни облякоха, осигуриха всичко належащо за образователната година на децата ”, добавя Альона. Поръчани са и се чакат да дойдат училищен чанти - сини за момчета, червени за девойки.
До последния ден, преди да бие първият звънец, децата на бежанците учиха български език в курсовете, проведени в някогашната болница.
„ Всичко разбирам, мога да споделям по-лесните фрази. Но ще се науча ”, уверена е София Артюх. Момичето ще учи в осми клас, умее да плете и обича да рисува. Майката на първокласничката Вера мечтае да я запише в учебното заведение на танци или гимнастика. Иван, баткото на Вера, ще е във втори клас, макар че е на 10 години, с цел да му е по-лесно да овладее образователния материал на непознат език.
Максим Артюх, седмокласник, е сигурен, че ще си откри нови другари в учебното заведение и измежду тях бързо ще научи български. От четиримата единствено Максим има преносим компютър, който съумял да си постави в раницата преди потегляне на път. А на въпрос защо мечтаят, децата заедно дават отговор: „ Да се върнем по-скоро вкъщи ”.
За войната пред децата не се приказва. " Когато със сестра ми взехме решение да бягаме, им казахме, че отиваме на странствуване. Затова от тях няма да чуете недоволства, нито ще видите сълзи ", изяснява Альона.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ