Загадъчният Изгубен град на 60 м под вълните на океана
Близо до върха на подводна планина западно от Средноатлантическия било, от мрака се издига нащърбен пейзаж от кули. Кремавите им карбонатни стени и колони наподобяват призрачно сини на светлината на отдалечено ръководено транспортно средство, изпратено да ги изследва. Височината им варира от дребни купчинки с размерите на жаби до величествен монолит, висок 60 метра. Това е Изгубеният град.
Открито от учените през 2000 година, на повече от 700 метра под повърхността, хидротермалното поле на Изгубения град е най-дълго съществуващата вентилационна среда, известна в океана. Нищо друго сходно не е откривано до момента, написа " Сайънс Алерт ", цитира БГНЕС.
От най-малко 120 000 години, а може би и по-дълго, издигащата се тога в тази част на света реагира с морската вода, с цел да изхвърли в океана водород, метан и други разтворени газове. В пукнатините и цепнатините на изворите на находището въглеводородите подхранват нови микробни общности даже без съществуването на О2. Комините, изхвърлящи газове с температура до 40°C, са дом на обилие от охлюви и ракообразни. По-големи животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки са необичайност, само че въпреки всичко участват.
Въпреки рисковия темперамент на средата, тя наподобява кипи от живот и откривателите считат, че заслужава нашето внимание и отбрана.
Макар че други хидротермални полета като това евентуално съществуват и на други места в международния океан, това е единственото, което отдалечено ръководени транспортни средства са съумели да открият до момента.
Въглеводородите, създавани от изворите на Изгубения град, не са формирани от атмосферния въглероден диоксид или слънчевата светлина, а от химически реакции на дълбокото морско дъно. Тъй като въглеводородите са градивните детайли на живота, това оставя открита опцията животът да се е зародил в местообитание тъкмо като това. И то освен на нашата планета.
" Това е образец за тип екосистема, която може да е дейна на спътниците на Юпитер Енцелад или Европа тъкмо в този миг ", споделя микробиологът Уилям Брейзълтън пред 2018 година, визирайки луните на Сатурн и Юпитер. " А може би и на Марс в предишното. "
За разлика от подводните вулканични отвори, които също бяха посочени като допустимо първо местообитание, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината на магмата. Комините на Изгубения град създават до 100 пъти повече водород и метан. Калцитните извори на Изгубения град също по този начин са доста, доста по-големи, което допуска, че са били дейни по-дълго време.
Най-високият от монолитите е наименуван Посейдон, на името на гръцкия господ на морето, и се простира на повече от 60 метра височина.
В същото време навръх североизток от кулата се намира скален скат с къси прояви на интензивност. Изследователите от Вашингтонския университет разказват изворите тук като " плачещи " с течност, с цел да се получат " скупчвания от деликатни, многостранни карбонатни израстъци, които се простират на открито като пръсти на обърнати ръце ".
За страдание учените не са единствените, които са привлечени от този необикновен терен.
През 2018 година беше оповестено, че Полша е спечелила правата за създаване на морските дълбини към Изгубения град. Въпреки че в самото термално поле няма скъпи запаси, които да бъдат изкопани, унищожаването на покрайнините на града може да има непредвидени последствия. Учените предизвестяват, че възможни шлейфове или изхвърляния, провокирани от минното дело, могат елементарно да залеят забележителното местообитание. Затова някои специалисти приканват Изгубеният град да бъде включен в листата на международното културно завещание, с цел да се отбрани естественото знамение, преди да е станало прекомерно късно.
В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е удостоверение за непреходната мощ на живота. Би било безумство да го разрушим.
Открито от учените през 2000 година, на повече от 700 метра под повърхността, хидротермалното поле на Изгубения град е най-дълго съществуващата вентилационна среда, известна в океана. Нищо друго сходно не е откривано до момента, написа " Сайънс Алерт ", цитира БГНЕС.
От най-малко 120 000 години, а може би и по-дълго, издигащата се тога в тази част на света реагира с морската вода, с цел да изхвърли в океана водород, метан и други разтворени газове. В пукнатините и цепнатините на изворите на находището въглеводородите подхранват нови микробни общности даже без съществуването на О2. Комините, изхвърлящи газове с температура до 40°C, са дом на обилие от охлюви и ракообразни. По-големи животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки са необичайност, само че въпреки всичко участват.
Въпреки рисковия темперамент на средата, тя наподобява кипи от живот и откривателите считат, че заслужава нашето внимание и отбрана.
Макар че други хидротермални полета като това евентуално съществуват и на други места в международния океан, това е единственото, което отдалечено ръководени транспортни средства са съумели да открият до момента.
Въглеводородите, създавани от изворите на Изгубения град, не са формирани от атмосферния въглероден диоксид или слънчевата светлина, а от химически реакции на дълбокото морско дъно. Тъй като въглеводородите са градивните детайли на живота, това оставя открита опцията животът да се е зародил в местообитание тъкмо като това. И то освен на нашата планета.
" Това е образец за тип екосистема, която може да е дейна на спътниците на Юпитер Енцелад или Европа тъкмо в този миг ", споделя микробиологът Уилям Брейзълтън пред 2018 година, визирайки луните на Сатурн и Юпитер. " А може би и на Марс в предишното. "
За разлика от подводните вулканични отвори, които също бяха посочени като допустимо първо местообитание, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината на магмата. Комините на Изгубения град създават до 100 пъти повече водород и метан. Калцитните извори на Изгубения град също по този начин са доста, доста по-големи, което допуска, че са били дейни по-дълго време.
Най-високият от монолитите е наименуван Посейдон, на името на гръцкия господ на морето, и се простира на повече от 60 метра височина.
В същото време навръх североизток от кулата се намира скален скат с къси прояви на интензивност. Изследователите от Вашингтонския университет разказват изворите тук като " плачещи " с течност, с цел да се получат " скупчвания от деликатни, многостранни карбонатни израстъци, които се простират на открито като пръсти на обърнати ръце ".
За страдание учените не са единствените, които са привлечени от този необикновен терен.
През 2018 година беше оповестено, че Полша е спечелила правата за създаване на морските дълбини към Изгубения град. Въпреки че в самото термално поле няма скъпи запаси, които да бъдат изкопани, унищожаването на покрайнините на града може да има непредвидени последствия. Учените предизвестяват, че възможни шлейфове или изхвърляния, провокирани от минното дело, могат елементарно да залеят забележителното местообитание. Затова някои специалисти приканват Изгубеният град да бъде включен в листата на международното културно завещание, с цел да се отбрани естественото знамение, преди да е станало прекомерно късно.
В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е удостоверение за непреходната мощ на живота. Би било безумство да го разрушим.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ