Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? | Притча за обидата
Близо до Токио живеел един популярен самурай, който бил към този момент възрастен и се бил отдръпнал, с цел да образова младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки противник.
Един ден, при него пристигнал войник, прочут с цялостната си липса на угризения.
Войнът бил фамозен с това, че употребявал техниката на провокацията: изчаквал съперника му да направи първата крачка, възползвал се от направените неточности и контраатакувал ненадейно. Младият и припрян войник в никакъв случай не бил губил борба. Знаейки репутацията на самурая, той бил пристигнал, с цел да го разгроми и да се популяризира. Всички възпитаници протестирали против концепцията, само че старецът приел предизвикването.
Всички излезли на площада и младежът почнал да наскърбява остарелия преподавател. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички вероятни обиди, обиждал даже предците му. С часове правил всичко допустимо, с цел да го предизвика, само че старецът останал индиферентен. Привечер изтощеният и унизен войник се принудил да се отдръпна.
Угнетени от обстоятелството, че учителят им трябвало да изтърпи толкоз обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в дуел, пък въпреки и да бяхте изгубили борбата, вместо да ни показвате тази плашливост?
– Ако някой пристигна при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл. – дал отговор един от учениците.
– Същото важи и за завистта, гнева и обидите – споделил учителят. – Когато не ги приемеш, не престават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
Изображения: Utagawa Kunisada
