Близо до границата между Оклахома и Канзас, град Пичър е

Близо до границата сред Оклахома и Канзас, град Пичър е един от последните миньорски градове, трансформирал се в необикновен център за минната промишленост. През 1913 година съществува сериозна потребност за цинк и олово, а положителната вест е, че откриватели откриват много богата руда и на двата детайла в Северозападната част на Оклахома. Това стимулира голяма част от популацията да построи Пичър за една вечер и бързо да стартира да го разраства.

Името е в чест на О. С. Пичър – притежател на оловна компания, който управлява всички мини в района. Миньорите стартират огромна работа и за една година, продукцията съумява да задоволи всички потребности. Градът е приет през 1918 година и продължава да се разраства, като най-големият пик от хора е регистриран през 1926 година Пичър има популация от близо 14 хиляди души.
Тези впечатляващи райони са известни с начало и край, най-често предстоящ след изчерпването на рудата. Мините затварят, служащите се местят и издигнатото остава вечно.

През 1980 година в публично броене се оказва, че живеят едвам 2000 души и множеството са принудени да се оправят със съществено токсично замърсяване. Тъй като никой не е подозирал за вредите, точно от този интервал стартират да се следят и резултатите от оловно натравяне.
Обречените нямат какво да създадат и Агенцията за отбраната е принудена да изкупи домовете на тези, които са склонни да продават. През 1983 година има задоволително мераклии, които желаят да изоставен. Логично е, че откакто торнадо удря града през 2008 година популацията към този момент е сведено до безспорната нула. Пичър е прочут като формален нереален град и притегля единствено туристи.

Освен това, градът е приет за един от най-мръсните на територията на Съединени американски щати.
Очаквано е, че когато този град се намира в границата на три щата, никой не желае да поеме доста отговорност. През 1913 година има няколко работещи мини и с помощта на Хари Кроуфиш, Съединени американски щати открива една от най-големите си мини в историята. Индустрията стартира да се разраства оптимално бързо и в един миг се оказва, че всички желаят да работят в мината. Трудът се заплаща, а с изключение на 14-те хиляди миньора, още 4 хиляди души идват, с цел да обслужват миньорите, да зареждат магазините, да държат кръчми и питейни заведения, както и да печелят.

Онези, които не могат да си закупят къщи – разумно е, че са много скъпи, пътуват близо 50 километра от Картидж, Мисури, с цел да могат да работят. Налага се даже построяването на влакова комбинация, която с изключение на транспорт на хора, разрешава и транспорт на метали. За интервал от 30 години – 1917 – 1947 година Пичър съумява да изкара повече от 20 милиарда $ и към 50% от продукцията отива за потребностите на Първата Световна война. Никой не чака тази полуда да има край, в противен случай, всички считат, че удоволствието в действителност ще бъде постоянно.

В края на 30-те години ще открием, че стартира и залеза на града, защото рудите вървят към привършване. С повече старания, миньорите поддържат промишлеността до 1967 година и най-после са принудени да затворят, защото няма какво повече да добиват. За страдание излиза наяве и още нещо – наследството ще бъде токсично замърсяване в природата, способно да убие човек.

Затварянето на мините значи, че множеството техника е публично взета, до момента в който друга стопира да работи изцяло и разрешава наводнение на мините и пълненето с вода. Срещата на остатъците от цинка и оловото, смесени с подпочвените води, замърсяват и избиват дивата природа, трансформират околните водоеми в отрова и методично стартират заличаването на останалите поданици. Пичър ще убива последните поданици на града си в продължение на години, само че защото никой не позволява, че това може да е казусът, те остават да живеят там.

Много от хората страдат и по време на цялата индустриализация на града. Замърсяването е част от всекидневния живот. Семействата вървят на пикник и почиват наоколо до тях, децата карат колела и се спускат по планини от изхвърлена земна маса, богата на тежки метали. Някои деца даже поставят късчета метал в своите пясъчници.

Хора като Карън Харви описват, че когато отивали да се къпят в околните потоци, косите им ставали оранжеви и постоянно не можели да се изкъпят и да се върнат към естествения цвят. Учителите виждат, че множеството студенти се провалят на някои от естествените изпити и изостават доста измежду всички останали американски деца. Причината зад тези компликации е обикновена – оловото в кръвта забавя мозъчните реакции, дружно с доста други резултати. Този факт ще се следи и изследва през 90-те години. Изследването на експертите демонстрира, че децата страдат най-вече и имат забавени реакции, повредена нервна система, занимателен напредък и развиване, проблеми с ученето и държанието, губят слух и опция да приказват изцяло обикновено.

С установяването на тези проблеми, множеството организации се пробват обезверено да изчистят града, местоположението не е неприятна и при по-добри условия е изцяло допустимо да се появят по-добри благоприятни условия. Всеки специалист е заставен да се откаже и да си тръгне отчаян, защото целият град е издигнат върху стотиците коридари на мините, някои даже се свързват. Повечето домове пропадат и вследствие на по-сериозните подпочвени води. Повечето хора бързат да избягат на изток, само че други нямат тази опция.

През 2000 година се оказва, че живеят едвам 1640 души. Популацията продължава да се свива и някъде през 2008 година идва торнадото, което поставя завършек на обезверените опити. Шест души умират и огромна група от домовете и бизнесите са потърпевши. Все повече поданици напущат, защото страната афишира техните домове за рискови. На 1 септември 2009 година Оклахома публично отстранява статуса на Пичър и не го признава за град. До 2010 година популацията към този момент от 20 души. Последният бизнес затваря през 2015 година Той е бил благосъстоятелност на Гари Линдерман – фармацефт, който работил за шепа хора.

Той остава и последният човек в града. Причината за затварянето е, че Гари просто умира, а по това време към този момент няма клиенти.
Днес Пичър се е трансформирал в бледен спомен, прозорците на къщите са заковани, сложени са табели да не се влиза и към момента могат да се открият токсични боклуци, които стоят навън. Градът не може да се трансформира в туристическа атракция, заради простата причина, че продължава да е много рисков и за гости.