Бруно Бекман пред БНТ: Какъв е животът в Буча след окупацията?
Близо 9 месеца след началото на съветската инвазия, Буча продължава да бъде знак на чудовищното лице на войната. Някога красивото предградие на Киев, през днешния ден тъне в съсипия.
Едно нещо е останало непроменено - силата на духа на жителите на Буча.
Белгийският публицист Бруно Бекман, който от началото на войната предава особено за Българска национална телевизия, се върна в киевското предградие в този момент - месеци, откакто то беше освободено.
Вечерта на 25 февруари Павел Комар транспортира двама ранени съветски парашутисти от Националната армия към болничното заведение в Ирпин. Това е ден след влизането на съветските войски в родната му Буча.
" Бяха професионални бойци, не нараниха никого в нашия град. Нашата задача е да оказваме помощ на хора в неволя, без значение от кое място са ", съобщи Павел Комар, парамедик от Буча.
Павел и неговите сътрудници са парамедици. Техният екип обслужва Буча и други региони северно от Киев. След началото на войната стартират да работят като в никакъв случай до момента и при извънредно рискови условия.
Буча е единствено на 30 километра от Киев и има неприятния шанс да попадне на пътя на руснаците. До февруари тази година тук живеят към 28 хиляди души. Броят им през днешния ден е незнаен. Попада в ръцете на съветската войска още при започване на войната. В продължение на месец и нещо градът е под съветска окупация. Когато в края на март украинските сили си го връщат, равносметката е кошмарна - убити са стотици цивилни, осъществени са военни закононарушения.
" Руските сили влизат в Буча на 24 февруари - първият ден от нашествието. В началото тук е била ситуирана Националната армия и локалните хора описват, че не е имало никакво принуждение. Ситуацията се трансформира, когато идват войските - изключително наборниците от Бурятия. Тогава настава пъкъл на земята. Това, което избавя хората от Буча, е фактът, че се сплотяват и си споделят всичко - коли, бензин, храна. Точно това се оказва по-силно от войските, които са окупирали града. Защото не са можели да окупират духа на тези хора ", съобщи
Бруно Бекман.
Докато си напомня случилото се, лицето на Павел помръква.
" Нещата се трансформираха изцяло, когато се включиха постоянни наборници от Бурятия, които пристигнаха от Беларус. Те се разположиха тук като вкъщи си, чупеха, крадяха, взимаха опиати, изнасилваха. Гвардейците не убиваха, други стреляха. Придвижваха се с бронирана машина на пехотата. Пиеха алкохол. Командването ги беше зарязало ", добави Павел Комар, парамедик от Буча.
Колежките му удостоверяват думите на Павел:
" Държаха се друго, някои се отнасяха другарски, а други имаха взор, от който мъчно можеш да схванеш какво се върти в главите им ", споделя Татяна.
" Имаше такива, които въобще не приличаха на руснаци, бяха с изцяло разнообразни физиономии ", споделя Аня.
" Тези, които пристигнаха след специфичните елементи, бяха ужасяващо нечовечни и жестоки ", сподели още Татяна.
Част от екипа са и фамилията Аня и Коля. Двамата са изпратили децата си при баба им, с цел да бъдат в сигурност. С тях остава кученцето Лъки, което оправдава името си и им носи шанс. Няколко пъти Лъки усеща, че ще избухне бомба и избавя живота на екипа.
Екипът продължава да транспортира ранени към лечебни заведения по време на борбата за Киев през март. Често попадат под пресечен огън, тъй като остават дълготрайно време на фронтовата линия. Екипът може да оказва физическа помощ и да превързва ранени, само че психическите провали ще би трябвало да бъдат лекувани доста по-дълго.
Бруно Бекман: Какво желаете да кажете на тези хора, които и до ден сегашен не желаят да повярват на това, което се е случило тук?
Татяна: Не бих желала да пожелая на никого да преживее това, което претърпяха нашите хора тук. От все сърце го споделям.
Ужасът на войната е оставил отпечатък върху всички.
" Имам щерка на две години и половина, която заляга всякога, когато прозвучи детонация. Две години и половина, можете ли да повярвате? ", добавя Павел.
Според него ще би трябвало да минат минимум 3 или 4 генерации, преди руснаци и украинци да могат още веднъж да открият другарски връзки.
Едно нещо е останало непроменено - силата на духа на жителите на Буча.
Белгийският публицист Бруно Бекман, който от началото на войната предава особено за Българска национална телевизия, се върна в киевското предградие в този момент - месеци, откакто то беше освободено.
Вечерта на 25 февруари Павел Комар транспортира двама ранени съветски парашутисти от Националната армия към болничното заведение в Ирпин. Това е ден след влизането на съветските войски в родната му Буча.
" Бяха професионални бойци, не нараниха никого в нашия град. Нашата задача е да оказваме помощ на хора в неволя, без значение от кое място са ", съобщи Павел Комар, парамедик от Буча.
Павел и неговите сътрудници са парамедици. Техният екип обслужва Буча и други региони северно от Киев. След началото на войната стартират да работят като в никакъв случай до момента и при извънредно рискови условия.
Буча е единствено на 30 километра от Киев и има неприятния шанс да попадне на пътя на руснаците. До февруари тази година тук живеят към 28 хиляди души. Броят им през днешния ден е незнаен. Попада в ръцете на съветската войска още при започване на войната. В продължение на месец и нещо градът е под съветска окупация. Когато в края на март украинските сили си го връщат, равносметката е кошмарна - убити са стотици цивилни, осъществени са военни закононарушения.
" Руските сили влизат в Буча на 24 февруари - първият ден от нашествието. В началото тук е била ситуирана Националната армия и локалните хора описват, че не е имало никакво принуждение. Ситуацията се трансформира, когато идват войските - изключително наборниците от Бурятия. Тогава настава пъкъл на земята. Това, което избавя хората от Буча, е фактът, че се сплотяват и си споделят всичко - коли, бензин, храна. Точно това се оказва по-силно от войските, които са окупирали града. Защото не са можели да окупират духа на тези хора ", съобщи
Бруно Бекман.
Докато си напомня случилото се, лицето на Павел помръква.
" Нещата се трансформираха изцяло, когато се включиха постоянни наборници от Бурятия, които пристигнаха от Беларус. Те се разположиха тук като вкъщи си, чупеха, крадяха, взимаха опиати, изнасилваха. Гвардейците не убиваха, други стреляха. Придвижваха се с бронирана машина на пехотата. Пиеха алкохол. Командването ги беше зарязало ", добави Павел Комар, парамедик от Буча.
Колежките му удостоверяват думите на Павел:
" Държаха се друго, някои се отнасяха другарски, а други имаха взор, от който мъчно можеш да схванеш какво се върти в главите им ", споделя Татяна.
" Имаше такива, които въобще не приличаха на руснаци, бяха с изцяло разнообразни физиономии ", споделя Аня.
" Тези, които пристигнаха след специфичните елементи, бяха ужасяващо нечовечни и жестоки ", сподели още Татяна.
Част от екипа са и фамилията Аня и Коля. Двамата са изпратили децата си при баба им, с цел да бъдат в сигурност. С тях остава кученцето Лъки, което оправдава името си и им носи шанс. Няколко пъти Лъки усеща, че ще избухне бомба и избавя живота на екипа.
Екипът продължава да транспортира ранени към лечебни заведения по време на борбата за Киев през март. Често попадат под пресечен огън, тъй като остават дълготрайно време на фронтовата линия. Екипът може да оказва физическа помощ и да превързва ранени, само че психическите провали ще би трябвало да бъдат лекувани доста по-дълго.
Бруно Бекман: Какво желаете да кажете на тези хора, които и до ден сегашен не желаят да повярват на това, което се е случило тук?
Татяна: Не бих желала да пожелая на никого да преживее това, което претърпяха нашите хора тук. От все сърце го споделям.
Ужасът на войната е оставил отпечатък върху всички.
" Имам щерка на две години и половина, която заляга всякога, когато прозвучи детонация. Две години и половина, можете ли да повярвате? ", добавя Павел.
Според него ще би трябвало да минат минимум 3 или 4 генерации, преди руснаци и украинци да могат още веднъж да открият другарски връзки.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ