Гласуват вота на недоверие. Ще оцелее ли кабинетът?
Близо 8 часа през вчерашния ден депутатите обсъждаха импортирания от ГЕРБ и подсилен от Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и Има Такъв Народ избор на съмнение против държавното управление за неуспех във финансово-икономическата политика на кабинета. Според парламентарния устав гласуването може да се състои не по-рано от 24 часа след приключването на разискванията. Вотът е плануван за 19.10 часа в сряда.
Вотът ще се счита за сполучлив, в случай че гласа си за него дадат повече от половината от всички 240 народни представители.
Ако обаче той бъде отритнат, ново предложение за съмнение на същото съображение не може да бъде правено в идната половин година.
На фона на митинги в поддръжка и срещу кабинетът часове наред депутатите от ръководещите партии и опозицията спореха дали финансово-икономическата политика на кабинета е неуспех или не.
Вот на съмнение и избор на доверие към държавните управления след 1989 година
От 1989 година досега в България са образувани 14 постоянни държавни управления и 7 служебни.
Към държавните управления на Андрей Луканов (8 февруари - 21 септември 1990; 22 септември - 20 декември 1990) и на Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991) не са внасяни вотове на съмнение.
Първият избор на съмнение към държавното управление на Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992) е пожелан от Българска социалистическа партия за цялостната политика на държавното управление, само че е отритнат на 24 юли 1992 година
На 21 октомври 1992 година в Народното събрание е импортирано искане на избор на доверие от министър-председателя Филип Димитров за цялостната политика кабинета в стопанската система, вътрешните и външните работи и сигурността. На 28 октомври 1992 година кабинетът не получава избор на доверие. Гласуването е скрито и от общо 231 депутати „ за “ държавното управление гласоподават 111, а „ срещу “ - 120. Филип Димитров подава оставка.
Това е първият избор на доверие, пожелан от министър-председател след 1989 година
На 22 декември 1992 година президентът Желю Желев разпорежда на Любен Беров, претендент за министър-председател, да сформира кабинет. На 30 декември 1992 година Народното събрание избира Любен Беров за министър-председател.
Към държавното управление на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994) и персонално към премиера общо шест пъти опозицията внася за гласоподаване избор на съмнение.
На 27 май 1993 година е гласуван избор на съмнение към министър-председателя Любен Беров поради „ нарушение на персоналната независимост и цялост на жителите и правото им да се събират на митинги, както и за похищението над депутатската цялост и тъпчене правилата на парламентаризма при проведените от Съюз на демократичните сили всеобщи протестни прояви на 13 май 1993 година “. Вотът е отритнат.
Вторият избор на съмнение също е отритнат при гласоподаване на 22 юли 1993 година Той е импортиран поради „ голословни дейности по отношение на договарянията по външния дълг, които повреждат държавните ползи “.
Третият избор е на 29 юли 1993 година и претекстовете му са свързани с локалните такси, а четвъртият - на 18 ноември 1993 година, е поради антисоциалната политика, петият - на 9 февруари 1994 година, е поради престъпността в страната.
Шестият избор е на 19 май 1994 година към министър-председателя Любен Беров поради неспособността му да провежда и управлява държавното управление, а при гласуването в Народното събрание Българска социалистическа партия не взе участие. Така всички вотове на съмнение са отхвърлени и след всички гласувания в Народното събрание държавното управление остава на поста си.
На 26 май 1994 година министър-председателят Любен Беров внася в Народното събрание решение на Министерския съвет за искане избор на доверие на държавното управление, по отношение на програмата за главната му активност за период от 3 месеца. Парламентът поддържа претенции избор на доверие.
Три пъти е желан избор на съмнение към държавното управление на Жан Виденов и персонално към министър-председателя (25 януари 1995-12 февруари 1997).
На 22 септември 1995 година вотът на съмнение към министър-председателя Жан Виденов е импортиран поради гибелта на 14-те бойци от отделение 58410 на Транспортни войски, изгорели на 11 август 1995 година на Околовръстното шосе в София след конфликт с трактор на военния камион, в който се движели. Вотът е отритнат.
Вторият избор на съмнение против държавното управление на Жан Виденов е поради зърнената рецесия в страната и също е отритнат.
На 13 юни 1996 година при гласуването в Народното събрание третият на съмнение също е отритнат. Той е импортиран поради неуспех на държавното управление в икономическата политика.
Четири вота на съмнение са гласувани към държавното управление на Иван Костов (21 май 1997 - 6 юли 2001). Първият - на 29 януари 1998 година, е поради здравната политика на държавното управление и е импортиран от депутати от Демократичната левица. Вотът е отритнат.
Вторият избор на съмнение е отритнат при гласуването на 7 април 1999 година Той е импортиран на 31 март 1999 година от 59 депутати от Демократичната левица, Евролевицата и Общински народен съвет, и самостоятелни депутати и е за „ неуспех на структурната политика в промишлеността “. Основните рецензии от опозицията са ориентирани към процеса на приватизация.
Третият избор на съмнение на държавното управление на Иван Костов е импортиран на 10 май 2000 година от депутати от Българска социалистическа партия и Евролевицата. Той е „ за осъществяване на политика на корупция и прикриване на нейните съответни прояви “. При гласуването на 18 май 2000 година вотът на съмнение е отритнат.
На 9 февруари 2001 година 59 депутати от Българска социалистическа партия, самостоятелни и от политическо придвижване „ Социалдемократи “ внасят искане за избор на съмнение на държавното управление на Иван Костов – четвърти по ред за „ неспособността на държавното управление да извършва отговорностите си да опазва публичния ред, да подсигурява сигурността на жителите и да се оправи с престъпността “.
На 16 февруари 2001 година вотът на съмнение е отритнат.
Към държавното управление на Симеон Сакскобургготски (25 юли 2001 - 16 август 2005) са импортирани шест вота на съмнение, от които два към министър-председателя.
На 8 февруари 2002 година парламентарният съюз на Обединените демократични сили (ОДС) внася искане за избор на съмнение към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за лекарствената политика на кабинета. Това е първото искане на избор на съмнение в 39-ото Народно заседание и е шест месеца след формалното встъпване в служба на държавното управление. Вотът е отритнат на 13 февруари 2002 година
На 22 ноември 2002 година парламентарният съюз на ОДС внася искане за избор на съмнение към държавното управление поради нарушение на член 86, алинея 2 от Конституцията от страна на държавното управление (неизпълнение на решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 година за установяване на периода за употреба на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “ и затварянето им да не предхожда присъединението на България към Европейския съюз). На 25 ноември 2002 година парламентарната група на „ Коалиция за България “ внася искане за избор на съмнение към държавното управление поради това, че на 18 ноември 2002 година при договарянията с Европейската комисия по глава „ Енергетика “, Министерският съвет е поел обвързване за закриване през 2006 година на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “, което е в несъгласие с решението на Народното събрание на 2 октомври 2002 година
На 29 ноември 2002 година Народното събрание отхвърля при две поредни гласувания двете претенции за съмнение към кабинета.
На 22 май 2003 година парламентарният съюз на ОДС внася искане за избор на съмнение към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за неуспех на вътрешната политика. На 29 май 2003 година Народното събрание отхвърля вота на съмнение.
На 4 март 2004 година „ Коалиция за България “ внася искане за избор на съмнение с претекстове за конституционна безнаказаност, безнаказаност в опазването на здравето, в образованието, в политиката на приходите, към труда на хората, демографска и морална безнаказаност. На 12 март 2004 година Народното събрание отхвърля вота на съмнение.
На 3 февруари 2005 година представители на „ Коалиция за България “, ОДС, Съюз на демократичните сили, „ Новото време “, Народен съюз и самостоятелни депутати внасят искане за избор на съмнение към държавното управление за неспособност да ръководи България в интерес на хората. На 11 февруари 2005 година Народното събрание отхвърля вота на съмнение.
Към държавното управление на Сергей Станишев (25 юли 2001-16 август 2005) са импортирани седем вота на съмнение.
Първият избор на съмнение е импортиран на 11 април 2006 година за несправяне с бедствената обстановка в България след наводненията от лятото на 2005 година и пролетта на 2006 година, както и със основаните трайни корупционни практики при асимилиране на средствата. Парламентът отхвърля вота.
На 22 февруари 2007 година опозицията внасят избор на съмнение за „ разпад в държавната политика в региона на опазването на здравето “. На 2 март 2007 година вотът на съмнение е отритнат.
На 15 октомври 2007 година е импортирано искане за избор на съмнение към държавното управление поради „ разпада на държавната политика в региона на образованието “. На 23 октомври 2007 година вотът на съмнение е отритнат.
На 14 февруари 2008 година 80 депутати от опозицията внасят искане за избор на съмнение към държавното управление поради „ корупцията на ръководещите “. В претекстовете е записано: „ Вотът на съмнение търси политическа отговорност от ръководещите от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" поради нанесени вреди на цялото общество и очерняне името на България “. На 22 февруари 2008 година вотът е отритнат.
На 4 април 2008 година 60 депутати от ДСБ, ОДС, БНС, Разузнавателна служба на ФРГ внасят в деловодството на Народното събрание искане избор на съмнение към държавното управление поради „ срастването на страната с престъпността “. Искането не е подписано от парламентарната група на „ Атака “, защото документът не им е бил показан.
На 11 април 2008 година вотът на съмнение е отритнат.
„ Коалиция за България “, Движение за права и свободи и двама самостоятелни народни представители гласоподават срещу вота, поддържат го всички депутати от опозицията, а парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" гласоподава „ въздържал се “.
На 23 юли 2008 година опозицията внася искане за избор на съмнение към държавното управление с претекстовете, че са нанесени материални и морални вреди на България и нейните жители заради неусвояване на парите от европейските структурни фондове. Според вносителите през 2007 година има нулево асимилиране на парите от Европейски Съюз по седемте оперативни стратегии. Спрени са средства от предприсъединителните фондове по стратегиите САПАРД, ФАР и ИСПА. На 30 юли 2008 година вотът на съмнение е отритнат.
На 18 февруари 2009 година 73 депутати от опозицията внасят искане за избор на съмнение към държавното управление за „ неуспеха в цялостната политика на ръководство на тройната коалиция “. В претекстовете е записано, че държавното управление не е реагирало съответно на икономическата рецесия, позволило е липса на воля за битка с корупцията и проведената престъпност, както и загуба на милиони евро. На 26 февруари Народното събрание отхвърля седмия избор на съмнение към държавното управление на Сергей Станишев.
Към първото държавно управление на Бойко Борисов (27 юли 2009 - 13 март 2013) са импортирани пет вота на съмнение и един на доверие.
Първият избор на съмнение е импортиран на 1 октомври 2010 година от депутати от „ Коалиция за България “ и Движение за права и свободи. Основните претекстове са неуспех на политиката в региона на опазването на здравето и финансовата дестабилизация на системата, нарушени конституционни права на жителите, свързани с достъпа до опазване на здравето, неявяване на дълготрайна тактика, нормативен безпорядък, променчивост в управническите решения и дейности и неефикасен надзор.
Това е първото искане за избор на съмнение към кабинета на Бойко Борисов. На 8 октомври 2010 година вотът е отритнат.
На 20 януари 2011 година 41-ото Народно заседание гласоподава избор на доверие за цялостната политика на държавното управление. Искането е импортирано предходния ден от Министерския съвет, като в претекстовете е посочено, че „ държавното управление на европейското развиване на България е приело предизвикването посредством непопулярни ограничения и със мощна воля да промени ръководството на страната. Нито едно държавно управление през последните двадесет години не е подхванало по едно и също време подобен необятен кръг промени в разнообразни сфери “.
Със 141 гласа „ за “, 72 „ срещу “ и 13 „ въздържал се “ Народното събрание гласоподава избор на доверие на държавното управление. От Парламентарната група на „ Коалиция за България “ желаят прегласуване на вота на доверие с претекста, че има разминаване при оповестените присъстващи и гласувалите. Резултатът от прегласуването е 140 гласа „ за “, 60 „ срещу “ и 14 „ въздържал се “.
На 10 юни 2011 година депутати от парламентарните групи на „ Коалиция за България “ и Движение за права и свободи внасят искане за избор на съмнение против държавното управление на Бойко Борисов поради „ неуспеха на антикризисната политика и тежките последствия за жителите “. В претекстовете на опозицията е посочено, че България е една от трите страни в Европейски Съюз с най-висока инфлация, а приходите и пенсиите са замразени.
На 17 юни 2011 година вотът на съмнение е отритнат.
На 18 юли 2011 година 74 депутати от парламентарните групи на Движение за права и свободи и „ Коалиция за България “ внасят третото искане за избор на съмнение за „ неуспех на политиката в региона на вътрешната сигурност и публичния ред, отсроченото присъединение към Шенген, полицейщината и нарушаването на съществени човешки права “. На 26 юли 2011 година вотът на съмнение е отритнат.
На 6 април 2012 година депутати от парламентарните групи на „ Коалиция за България “ и „ Атака “, както и самостоятелният народен представител Георги Терзийски внасят искане за избор на съмнение към държавното управление, поради прекъсването на построяването на АЕЦ „ Белене “ и " провалената енергийна политика на България ". На 19 април 2012 година партия „ Атака “ отдръпва подписите си от вота на съмнение поради АЕЦ „ Белене “. По този метод се анулира самата подписка за вота, защото няма нужния брой подписи, и гласоподаване в Народното събрание не се организира.
На 19 юли 2012 година Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и самостоятелни депутати внасят искане за избор на съмнение към кабинета на Бойко Борисов поради „ неуспеха на държавното управление в региона на правораздаването и вътрешните работи “. В претекстовете е посочено, че „ новите безпощадно сериозни оценки в отчета на Европейската комисия “ за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция единствено удостоверяват установените систематични недостатъци на ръководството “. Под настояването са се подписали 74 депутати. На 26 юли 2012 година със 72 гласа „ за “, 136 „ срещу “ и двама „ въздържал се “ Народното събрание отхвърля вота на съмнение към кабинета.
Към държавното управление на Пламен Орешарски (29 май 2013 - 6 август 2014) са импортирани пет вота на съмнение.
Първият избор на съмнение е импортиран на 19 септември 2013 година от парламентарната група на ГЕРБ с претекст за „ неуспеха на държавното управление в региона на капиталовото планиране “, обвързвано с активността на новосъздаденото Министерство на капиталовото планиране. На 2 октомври 2013 година вотът на съмнение е отритнат.
На 10 октомври 2013 година парламентарната група на ГЕРБ внася втори избор на съмнение за политиката на районното развиване и инфраструктурата. Вотът е отритнат.
На 6 февруари 2014 година парламентарната група на партия ГЕРБ внася трети избор на съмнение към държавното управление на Пламен Орешарски за неуспех на държавното управление в областта на вътрешната сигурност и публичния ред. Като причини за претенции избор е дискредитираната промяна в бранш „ Сигурност “, несправянето с бежанския проблем, ескалираща контрабанда, безпощадна битова престъпност, както и тематиката с подслушванията. Вотът е отритнат на 12 февруари 2014 година
На 16 май 2014 година ГЕРБ внася избор на съмнение към кабинета на Пламен Орешарски в бранш „ Енергетика “, като в претекстовете са включени липса на визия на държавното управление в енергийния бранш, интервенция в работата на Държавната комисия за енергийно и водно контролиране, голяма задлъжнялост и ниска ликвидност сред участниците в енергийната система, „ Южен поток “.
На 30 май 2014 година без нито един „ въздържал се “ вотът на съмнение е отритнат.
На 5 юни 2014 година ГЕРБ внася пети избор на съмнение против държавното управление на Пламен Орешарски, претекстовете в него са свързани с фискалната политика. В претекстовете е посочено, че желанието за обезпечаване на запас за непрозрачни и със съмнителна успеваемост разноски, води до безконтролно обмисляне на приходната част на бюджета и повишение на недостига покрай оптималните разрешени от закона равнища.
И този избор на съмнение е отритнат.
Към второто държавно управление на Бойко Борисов (7 ноември 2014-27 януари 2017) е импортиран единствено един избор на съмнение за неуспех на политиката на държавното управление в областта на опазването на здравето – на 11 февруари 2016 година
Той е импортиран от депутати от парламентарните групи на „ Българска социалистическа партия лява България “ и Движение за права и свободи и двама самостоятелни депутати - Велизар Енчев и Георги Кадиев. В претекстовете е посочено, че вследствие на наложените финансови ограничавания („ закрепени бюджети “) и несъответстващото финансиране на системата, се стига до невиждана неспособност лечебните заведения да оказват здравна помощ.
На 19 февруари 2016 година вотът на съмнение е отритнат.
Към третото държавно управление на Бойко Борисов (4 май 2017-12 май 2021) са импортирани пет вота на съмнение.
Първият избор на съмнение е импортиран на 17 януари 2018 година от депутати от „ Българска социалистическа партия за България “. Искането е за неуспех на държавното управление в политиката за противопоставяне на корупцията. В претекстовете от 10 страници са наранени секторите на опазването на здравето, публичните поръчки, строителството и санирането, както и контрабандата. На 25 януари 2018 година срещу вота на доверие гласоподават депутатите от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и „ Воля “.
На 20 юни 2018 година „ Българска социалистическа партия за България “ внасят втори избор на съмнение на държавното управление за неуспех на политиката в областта на сигурността. Мотивите са „ цялостен неуспех на работата на Министерство на вътрешните работи, цялостен неуспех в обезпечаване на националната сигурност, както и неуспех в работата на Министерския съвет при обезпечаване на нужните условия за работа на българския военнослужещ и неуспех в работата при ръководството на пандизите “. Вотът на съмнение е отритнат, още веднъж с гласовете на депутати от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и „ Воля “.
Третият избор на съмнение е импортиран на 15 октомври 2018 година поради неуспех на държавното управление в региона на опазването на здравето, само че е отритнат.
На 20 януари 2020 година депутати от „ Българска социалистическа партия за България “ внасят четвърто искане за избор на съмнение към държавното управление на Бойко Борисов. Този път за неуспех на политиката в региона на околната среда и водите. Поводът е водната рецесия в Перник, където от 18 ноември 2019 година е въведен режим на водата заради нарушавания воден баланс в язовир „ Студена “, захранващ града с питейна вода. Парламентът още веднъж отхвърля вота на съмнение.
На 15 юли 2020 година „ Българска социалистическа партия за България “ внася в деловодството на Народното събрание петия избор на съмнение поради неуспеха в политиката за противопоставяне на корупцията. Това е втори избор на съмнение, импортиран от левицата, обвързван с битката с корупцията. В претекстовете се показва, че държавното управление на Бойко Борисов е основало паралелна страна и условия мафията да ръководи България, че в законите се залагат корупционни ползи на олигарси, институциите се употребяват за реализацията им, назначават се хора, които да ги организират. На 21 юли 2020 година вотът на съмнение е отритнат.
Вотът ще се счита за сполучлив, в случай че гласа си за него дадат повече от половината от всички 240 народни представители.
Ако обаче той бъде отритнат, ново предложение за съмнение на същото съображение не може да бъде правено в идната половин година.
На фона на митинги в поддръжка и срещу кабинетът часове наред депутатите от ръководещите партии и опозицията спореха дали финансово-икономическата политика на кабинета е неуспех или не.
Вот на съмнение и избор на доверие към държавните управления след 1989 година
От 1989 година досега в България са образувани 14 постоянни държавни управления и 7 служебни.
Към държавните управления на Андрей Луканов (8 февруари - 21 септември 1990; 22 септември - 20 декември 1990) и на Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991) не са внасяни вотове на съмнение.
Първият избор на съмнение към държавното управление на Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992) е пожелан от Българска социалистическа партия за цялостната политика на държавното управление, само че е отритнат на 24 юли 1992 година
На 21 октомври 1992 година в Народното събрание е импортирано искане на избор на доверие от министър-председателя Филип Димитров за цялостната политика кабинета в стопанската система, вътрешните и външните работи и сигурността. На 28 октомври 1992 година кабинетът не получава избор на доверие. Гласуването е скрито и от общо 231 депутати „ за “ държавното управление гласоподават 111, а „ срещу “ - 120. Филип Димитров подава оставка.
Това е първият избор на доверие, пожелан от министър-председател след 1989 година
На 22 декември 1992 година президентът Желю Желев разпорежда на Любен Беров, претендент за министър-председател, да сформира кабинет. На 30 декември 1992 година Народното събрание избира Любен Беров за министър-председател.
Към държавното управление на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994) и персонално към премиера общо шест пъти опозицията внася за гласоподаване избор на съмнение.
На 27 май 1993 година е гласуван избор на съмнение към министър-председателя Любен Беров поради „ нарушение на персоналната независимост и цялост на жителите и правото им да се събират на митинги, както и за похищението над депутатската цялост и тъпчене правилата на парламентаризма при проведените от Съюз на демократичните сили всеобщи протестни прояви на 13 май 1993 година “. Вотът е отритнат.
Вторият избор на съмнение също е отритнат при гласоподаване на 22 юли 1993 година Той е импортиран поради „ голословни дейности по отношение на договарянията по външния дълг, които повреждат държавните ползи “.
Третият избор е на 29 юли 1993 година и претекстовете му са свързани с локалните такси, а четвъртият - на 18 ноември 1993 година, е поради антисоциалната политика, петият - на 9 февруари 1994 година, е поради престъпността в страната.
Шестият избор е на 19 май 1994 година към министър-председателя Любен Беров поради неспособността му да провежда и управлява държавното управление, а при гласуването в Народното събрание Българска социалистическа партия не взе участие. Така всички вотове на съмнение са отхвърлени и след всички гласувания в Народното събрание държавното управление остава на поста си.
На 26 май 1994 година министър-председателят Любен Беров внася в Народното събрание решение на Министерския съвет за искане избор на доверие на държавното управление, по отношение на програмата за главната му активност за период от 3 месеца. Парламентът поддържа претенции избор на доверие.
Три пъти е желан избор на съмнение към държавното управление на Жан Виденов и персонално към министър-председателя (25 януари 1995-12 февруари 1997).
На 22 септември 1995 година вотът на съмнение към министър-председателя Жан Виденов е импортиран поради гибелта на 14-те бойци от отделение 58410 на Транспортни войски, изгорели на 11 август 1995 година на Околовръстното шосе в София след конфликт с трактор на военния камион, в който се движели. Вотът е отритнат.
Вторият избор на съмнение против държавното управление на Жан Виденов е поради зърнената рецесия в страната и също е отритнат.
На 13 юни 1996 година при гласуването в Народното събрание третият на съмнение също е отритнат. Той е импортиран поради неуспех на държавното управление в икономическата политика.
Четири вота на съмнение са гласувани към държавното управление на Иван Костов (21 май 1997 - 6 юли 2001). Първият - на 29 януари 1998 година, е поради здравната политика на държавното управление и е импортиран от депутати от Демократичната левица. Вотът е отритнат.
Вторият избор на съмнение е отритнат при гласуването на 7 април 1999 година Той е импортиран на 31 март 1999 година от 59 депутати от Демократичната левица, Евролевицата и Общински народен съвет, и самостоятелни депутати и е за „ неуспех на структурната политика в промишлеността “. Основните рецензии от опозицията са ориентирани към процеса на приватизация.
Третият избор на съмнение на държавното управление на Иван Костов е импортиран на 10 май 2000 година от депутати от Българска социалистическа партия и Евролевицата. Той е „ за осъществяване на политика на корупция и прикриване на нейните съответни прояви “. При гласуването на 18 май 2000 година вотът на съмнение е отритнат.
На 9 февруари 2001 година 59 депутати от Българска социалистическа партия, самостоятелни и от политическо придвижване „ Социалдемократи “ внасят искане за избор на съмнение на държавното управление на Иван Костов – четвърти по ред за „ неспособността на държавното управление да извършва отговорностите си да опазва публичния ред, да подсигурява сигурността на жителите и да се оправи с престъпността “.
На 16 февруари 2001 година вотът на съмнение е отритнат.
Към държавното управление на Симеон Сакскобургготски (25 юли 2001 - 16 август 2005) са импортирани шест вота на съмнение, от които два към министър-председателя.
На 8 февруари 2002 година парламентарният съюз на Обединените демократични сили (ОДС) внася искане за избор на съмнение към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за лекарствената политика на кабинета. Това е първото искане на избор на съмнение в 39-ото Народно заседание и е шест месеца след формалното встъпване в служба на държавното управление. Вотът е отритнат на 13 февруари 2002 година
На 22 ноември 2002 година парламентарният съюз на ОДС внася искане за избор на съмнение към държавното управление поради нарушение на член 86, алинея 2 от Конституцията от страна на държавното управление (неизпълнение на решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 година за установяване на периода за употреба на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “ и затварянето им да не предхожда присъединението на България към Европейския съюз). На 25 ноември 2002 година парламентарната група на „ Коалиция за България “ внася искане за избор на съмнение към държавното управление поради това, че на 18 ноември 2002 година при договарянията с Европейската комисия по глава „ Енергетика “, Министерският съвет е поел обвързване за закриване през 2006 година на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „ Козлодуй “, което е в несъгласие с решението на Народното събрание на 2 октомври 2002 година
На 29 ноември 2002 година Народното събрание отхвърля при две поредни гласувания двете претенции за съмнение към кабинета.
На 22 май 2003 година парламентарният съюз на ОДС внася искане за избор на съмнение към министър-председателя Симеон Сакскобургготски за неуспех на вътрешната политика. На 29 май 2003 година Народното събрание отхвърля вота на съмнение.
На 4 март 2004 година „ Коалиция за България “ внася искане за избор на съмнение с претекстове за конституционна безнаказаност, безнаказаност в опазването на здравето, в образованието, в политиката на приходите, към труда на хората, демографска и морална безнаказаност. На 12 март 2004 година Народното събрание отхвърля вота на съмнение.
На 3 февруари 2005 година представители на „ Коалиция за България “, ОДС, Съюз на демократичните сили, „ Новото време “, Народен съюз и самостоятелни депутати внасят искане за избор на съмнение към държавното управление за неспособност да ръководи България в интерес на хората. На 11 февруари 2005 година Народното събрание отхвърля вота на съмнение.
Към държавното управление на Сергей Станишев (25 юли 2001-16 август 2005) са импортирани седем вота на съмнение.
Първият избор на съмнение е импортиран на 11 април 2006 година за несправяне с бедствената обстановка в България след наводненията от лятото на 2005 година и пролетта на 2006 година, както и със основаните трайни корупционни практики при асимилиране на средствата. Парламентът отхвърля вота.
На 22 февруари 2007 година опозицията внасят избор на съмнение за „ разпад в държавната политика в региона на опазването на здравето “. На 2 март 2007 година вотът на съмнение е отритнат.
На 15 октомври 2007 година е импортирано искане за избор на съмнение към държавното управление поради „ разпада на държавната политика в региона на образованието “. На 23 октомври 2007 година вотът на съмнение е отритнат.
На 14 февруари 2008 година 80 депутати от опозицията внасят искане за избор на съмнение към държавното управление поради „ корупцията на ръководещите “. В претекстовете е записано: „ Вотът на съмнение търси политическа отговорност от ръководещите от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" поради нанесени вреди на цялото общество и очерняне името на България “. На 22 февруари 2008 година вотът е отритнат.
На 4 април 2008 година 60 депутати от ДСБ, ОДС, БНС, Разузнавателна служба на ФРГ внасят в деловодството на Народното събрание искане избор на съмнение към държавното управление поради „ срастването на страната с престъпността “. Искането не е подписано от парламентарната група на „ Атака “, защото документът не им е бил показан.
На 11 април 2008 година вотът на съмнение е отритнат.
„ Коалиция за България “, Движение за права и свободи и двама самостоятелни народни представители гласоподават срещу вота, поддържат го всички депутати от опозицията, а парламентарната група на Национална движение „Симеон Втори" гласоподава „ въздържал се “.
На 23 юли 2008 година опозицията внася искане за избор на съмнение към държавното управление с претекстовете, че са нанесени материални и морални вреди на България и нейните жители заради неусвояване на парите от европейските структурни фондове. Според вносителите през 2007 година има нулево асимилиране на парите от Европейски Съюз по седемте оперативни стратегии. Спрени са средства от предприсъединителните фондове по стратегиите САПАРД, ФАР и ИСПА. На 30 юли 2008 година вотът на съмнение е отритнат.
На 18 февруари 2009 година 73 депутати от опозицията внасят искане за избор на съмнение към държавното управление за „ неуспеха в цялостната политика на ръководство на тройната коалиция “. В претекстовете е записано, че държавното управление не е реагирало съответно на икономическата рецесия, позволило е липса на воля за битка с корупцията и проведената престъпност, както и загуба на милиони евро. На 26 февруари Народното събрание отхвърля седмия избор на съмнение към държавното управление на Сергей Станишев.
Към първото държавно управление на Бойко Борисов (27 юли 2009 - 13 март 2013) са импортирани пет вота на съмнение и един на доверие.
Първият избор на съмнение е импортиран на 1 октомври 2010 година от депутати от „ Коалиция за България “ и Движение за права и свободи. Основните претекстове са неуспех на политиката в региона на опазването на здравето и финансовата дестабилизация на системата, нарушени конституционни права на жителите, свързани с достъпа до опазване на здравето, неявяване на дълготрайна тактика, нормативен безпорядък, променчивост в управническите решения и дейности и неефикасен надзор.
Това е първото искане за избор на съмнение към кабинета на Бойко Борисов. На 8 октомври 2010 година вотът е отритнат.
На 20 януари 2011 година 41-ото Народно заседание гласоподава избор на доверие за цялостната политика на държавното управление. Искането е импортирано предходния ден от Министерския съвет, като в претекстовете е посочено, че „ държавното управление на европейското развиване на България е приело предизвикването посредством непопулярни ограничения и със мощна воля да промени ръководството на страната. Нито едно държавно управление през последните двадесет години не е подхванало по едно и също време подобен необятен кръг промени в разнообразни сфери “.
Със 141 гласа „ за “, 72 „ срещу “ и 13 „ въздържал се “ Народното събрание гласоподава избор на доверие на държавното управление. От Парламентарната група на „ Коалиция за България “ желаят прегласуване на вота на доверие с претекста, че има разминаване при оповестените присъстващи и гласувалите. Резултатът от прегласуването е 140 гласа „ за “, 60 „ срещу “ и 14 „ въздържал се “.
На 10 юни 2011 година депутати от парламентарните групи на „ Коалиция за България “ и Движение за права и свободи внасят искане за избор на съмнение против държавното управление на Бойко Борисов поради „ неуспеха на антикризисната политика и тежките последствия за жителите “. В претекстовете на опозицията е посочено, че България е една от трите страни в Европейски Съюз с най-висока инфлация, а приходите и пенсиите са замразени.
На 17 юни 2011 година вотът на съмнение е отритнат.
На 18 юли 2011 година 74 депутати от парламентарните групи на Движение за права и свободи и „ Коалиция за България “ внасят третото искане за избор на съмнение за „ неуспех на политиката в региона на вътрешната сигурност и публичния ред, отсроченото присъединение към Шенген, полицейщината и нарушаването на съществени човешки права “. На 26 юли 2011 година вотът на съмнение е отритнат.
На 6 април 2012 година депутати от парламентарните групи на „ Коалиция за България “ и „ Атака “, както и самостоятелният народен представител Георги Терзийски внасят искане за избор на съмнение към държавното управление, поради прекъсването на построяването на АЕЦ „ Белене “ и " провалената енергийна политика на България ". На 19 април 2012 година партия „ Атака “ отдръпва подписите си от вота на съмнение поради АЕЦ „ Белене “. По този метод се анулира самата подписка за вота, защото няма нужния брой подписи, и гласоподаване в Народното събрание не се организира.
На 19 юли 2012 година Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и самостоятелни депутати внасят искане за избор на съмнение към кабинета на Бойко Борисов поради „ неуспеха на държавното управление в региона на правораздаването и вътрешните работи “. В претекстовете е посочено, че „ новите безпощадно сериозни оценки в отчета на Европейската комисия “ за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция единствено удостоверяват установените систематични недостатъци на ръководството “. Под настояването са се подписали 74 депутати. На 26 юли 2012 година със 72 гласа „ за “, 136 „ срещу “ и двама „ въздържал се “ Народното събрание отхвърля вота на съмнение към кабинета.
Към държавното управление на Пламен Орешарски (29 май 2013 - 6 август 2014) са импортирани пет вота на съмнение.
Първият избор на съмнение е импортиран на 19 септември 2013 година от парламентарната група на ГЕРБ с претекст за „ неуспеха на държавното управление в региона на капиталовото планиране “, обвързвано с активността на новосъздаденото Министерство на капиталовото планиране. На 2 октомври 2013 година вотът на съмнение е отритнат.
На 10 октомври 2013 година парламентарната група на ГЕРБ внася втори избор на съмнение за политиката на районното развиване и инфраструктурата. Вотът е отритнат.
На 6 февруари 2014 година парламентарната група на партия ГЕРБ внася трети избор на съмнение към държавното управление на Пламен Орешарски за неуспех на държавното управление в областта на вътрешната сигурност и публичния ред. Като причини за претенции избор е дискредитираната промяна в бранш „ Сигурност “, несправянето с бежанския проблем, ескалираща контрабанда, безпощадна битова престъпност, както и тематиката с подслушванията. Вотът е отритнат на 12 февруари 2014 година
На 16 май 2014 година ГЕРБ внася избор на съмнение към кабинета на Пламен Орешарски в бранш „ Енергетика “, като в претекстовете са включени липса на визия на държавното управление в енергийния бранш, интервенция в работата на Държавната комисия за енергийно и водно контролиране, голяма задлъжнялост и ниска ликвидност сред участниците в енергийната система, „ Южен поток “.
На 30 май 2014 година без нито един „ въздържал се “ вотът на съмнение е отритнат.
На 5 юни 2014 година ГЕРБ внася пети избор на съмнение против държавното управление на Пламен Орешарски, претекстовете в него са свързани с фискалната политика. В претекстовете е посочено, че желанието за обезпечаване на запас за непрозрачни и със съмнителна успеваемост разноски, води до безконтролно обмисляне на приходната част на бюджета и повишение на недостига покрай оптималните разрешени от закона равнища.
И този избор на съмнение е отритнат.
Към второто държавно управление на Бойко Борисов (7 ноември 2014-27 януари 2017) е импортиран единствено един избор на съмнение за неуспех на политиката на държавното управление в областта на опазването на здравето – на 11 февруари 2016 година
Той е импортиран от депутати от парламентарните групи на „ Българска социалистическа партия лява България “ и Движение за права и свободи и двама самостоятелни депутати - Велизар Енчев и Георги Кадиев. В претекстовете е посочено, че вследствие на наложените финансови ограничавания („ закрепени бюджети “) и несъответстващото финансиране на системата, се стига до невиждана неспособност лечебните заведения да оказват здравна помощ.
На 19 февруари 2016 година вотът на съмнение е отритнат.
Към третото държавно управление на Бойко Борисов (4 май 2017-12 май 2021) са импортирани пет вота на съмнение.
Първият избор на съмнение е импортиран на 17 януари 2018 година от депутати от „ Българска социалистическа партия за България “. Искането е за неуспех на държавното управление в политиката за противопоставяне на корупцията. В претекстовете от 10 страници са наранени секторите на опазването на здравето, публичните поръчки, строителството и санирането, както и контрабандата. На 25 януари 2018 година срещу вота на доверие гласоподават депутатите от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и „ Воля “.
На 20 юни 2018 година „ Българска социалистическа партия за България “ внасят втори избор на съмнение на държавното управление за неуспех на политиката в областта на сигурността. Мотивите са „ цялостен неуспех на работата на Министерство на вътрешните работи, цялостен неуспех в обезпечаване на националната сигурност, както и неуспех в работата на Министерския съвет при обезпечаване на нужните условия за работа на българския военнослужещ и неуспех в работата при ръководството на пандизите “. Вотът на съмнение е отритнат, още веднъж с гласовете на депутати от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и „ Воля “.
Третият избор на съмнение е импортиран на 15 октомври 2018 година поради неуспех на държавното управление в региона на опазването на здравето, само че е отритнат.
На 20 януари 2020 година депутати от „ Българска социалистическа партия за България “ внасят четвърто искане за избор на съмнение към държавното управление на Бойко Борисов. Този път за неуспех на политиката в региона на околната среда и водите. Поводът е водната рецесия в Перник, където от 18 ноември 2019 година е въведен режим на водата заради нарушавания воден баланс в язовир „ Студена “, захранващ града с питейна вода. Парламентът още веднъж отхвърля вота на съмнение.
На 15 юли 2020 година „ Българска социалистическа партия за България “ внася в деловодството на Народното събрание петия избор на съмнение поради неуспеха в политиката за противопоставяне на корупцията. Това е втори избор на съмнение, импортиран от левицата, обвързван с битката с корупцията. В претекстовете се показва, че държавното управление на Бойко Борисов е основало паралелна страна и условия мафията да ръководи България, че в законите се залагат корупционни ползи на олигарси, институциите се употребяват за реализацията им, назначават се хора, които да ги организират. На 21 юли 2020 година вотът на съмнение е отритнат.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ