Близо 50% от хората с мигрантски корени в Германия смятат,

Близо 50% от хората с мигрантски корени в Германия считат, че имунизацията против Ковид може да е рискова. Медии настояват, че делът на имунизираните мигранти е доста по-нисък от този на локалните хора. Така ли е?

Отговорът на този и други въпроси се съдържа в проучване на института "Роберт Кох ", оповестено на 3 февруари 2022. За задачата е било извършено социологическо изследване измежду хора с мигрантски генезис, като анкетите са били водени на 5 разнообразни езика. Крайният резултат сочи, че измежду локалното население процентът на имунизираните фактически е по-висок, в сравнение с измежду мигрантите, написа в собствен материал DW.

Езиковата преграда

Но повода не е в това, че мигрантите са по-скептични към имунизациите, споделя Елиза Вулкоте, която показа резултатите от изследването на специфична конференция на института "Роберт Кох ". Оказва се, че езиковата преграда постоянно играе ролята на сериозна спънка. Решаващи са също факторите обучение, приходи и възраст. За задачите на изследването са били интервюирани 2000 души. От тях 1000 са били с мигрантски генезис, а други 1000 - без. В първата група 84% са били имунизирани най-малко по един път, във втората – 92 на 100.

Здравната експертка от Института "Роберт Кох " Елиза Вулкоте счита, че тези разлики могат да се обяснят с езиковата преграда: "Колкото по-добри са познанията по немски език, толкоз по-висок e и процентът на ваксинираните ".

Почти 92% от интервюираните, за които немският е майчин език или го владеят доста добре, са били имунизирани най-малко по един път. Имунизационната квота при хората със междинни езикови знания е била 83 %, а при тези със слаби знания – 75 на 100.

И възрастта е решаваща

Възрастта също оказва въздействие при взимането на решение за имунизация. При интервюираните сред 18 и 29 години имунизационната квота и в двете групи се оказва еднообразно висока – 93 %. А хората сред 30 и 39 години са били с най-нисък % на имунизации и в двете групи.

Доходите, просветителното равнище и съществуването на неприятен предходен опит, да вземем за пример претърпяна дискриминация в областта на опазването на здравето, също се отразяват отрицателно на решението за имунизация, открива изследването.

Фалшиви информации

Има и голям брой подправени информации, които се популяризират изключително интензивно измежду избрани групи хора. Проучването сочи, че 58% от хората с мигрантски генезис позволяват, че имунизацията може да съдържа опасности за фамилиите, които желаят да имат деца. В групата без мигрантски генезис това мнение се споделя от 51 %.

Половината от интервюираните с мигрантски корени позволяват също и това, че имунизацията може да има рискови химически съставки – против 40 на 100 в другата група. Освен това 51 % не изключват вероятността имунизацията против ковид да трансформира човешката ДНК – против 41 на 100 в групата без мигрантски генезис.

Елиза Вулкоте пледира за по-активни дейности против разпространението на подправени информации. „ Трябва да има целенасочена разяснителна акция за хората с по-малко знания по немски език и с по-нисък обществен статус “, споделя тя.

Опитът на Бремен

В провинция Бремен има огромен брой мигранти, само че в същото време и доста висок дял имунизирани: 87 % от всички жители. Как бе реализирано това? "Бремен през цялото време заложи освен на огромните имунизационни центрове, каквито има и в другите провинции, а и на мобилните екипи с преводачи, които обикаляха регионите с плътно мигрантско население и разясняваха изгодата от имунизациите ", споделя уредникът на имунизационната акция в Бремен Кай Бултман.

"Разбира се, невероятно е да убедиш всички. Има да вземем за пример хора, у които е надълбоко вкоренено недоверието към всички държавни институции ", споделя Бултман./www.dnes.bg/