&format=webp)
COP30 в Бразилия: Консенсус без реален пробив в полза на климата
Близо 200 страни – всички страни по климатичната спогодба на Организация на обединените нации – реализираха ново съглашение за битка с климатичните промени по време на COP30, годишната климатична среща на Организация на обединените нации, извършена в Белем, Бразилия.
Голяма част от делегациите обаче остават разочаровани, тъй като финалният текст не включва нови ограничения за изкопаемите горива или прекъсване на обезлесяването.
COP30 е 30-ата годишна климатична конференция на Организация на обединените нации. COP идва от Conference of the Parties – „ Конференция на страните “, подписали първичното климатично съглашение на Организация на обединените нации от 1992 година Почти 200 страни вземат участие.
Форумът трябваше да се организира от 10 до 21 ноември, само че диалозите продължиха и в събота, 22 ноември. Световните водачи се събраха още на 6 и 7 ноември.
Страната хазаин се избира от участниците по ротация. Това беше първата климатична конференция, извършена на територията на Бразилия.
Изборът на Белем – град, който се намира на ръба на Амазония – обаче докара до съществени логистични проблеми:
Много делегации изпитаха компликации да намерят налично настаняване, а по-бедните страни предизвестиха, че високите разноски могат да попречат на присъединяване им.
Допълнително напрежение провокира решението да се разчисти част от Амазония, с цел да бъде построен път до мястото на срещата.
В същия интервал Бразилия продължаваше да издава нови лицензи за рандеман на петрол и газ – ход, който внезапно контрастираше с климатичните цели на форума.
Кой участва – и кой липсваше?
Сред присъстващите бяха английският министър председател Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Фридрих Мерц и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. На място бяха и генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
Принц Уилям приказва от името на крал Чарлз и предизвести за „ бързо наближаващите климатични опасности “.
Сред отсъстващите бяха двама основни водачи – китайският президент Си Дзинпин и президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Китай и Съединени американски щати са най-големите международни замърсители.
Съединени американски щати не изпратиха федерални представители, само че щатски водачи и локални управници въпреки всичко участваха. Общо делегации от над 190 страни участваха на форума, дружно с учени, деятели и публицисти.
Както и в предходни години, критици означиха високия брой представители на въглищната, нефтената и газовата промишленост.
Конференцията се организира в основен миг, в който световните климатични цели са изправени пред съществени провокации.
През 2015 година в Париж страните се договориха да лимитират повишението на температурите до 1.5°C над прединдустриалните равнища и да се стремят да ги запазят под 2°C. Научните данни са безапелационни: разликата сред 1.5°C и 2°C може да бъде опустошителна.
Реалността обаче е друга, тъй като проектите, които страните показват, не дават отговор на поставените цели. Едва една трета от страните са показали нови климатични тактики до края на октомври.
Гутериш предизвести, че „ надхвърлянето на 1.5°C е неизбежно “, само че изрази вяра температурите да спаднат до края на века.
Какво беше контрактувано?
Фосилни горива
На COP28 (ОАЕ, 2023 г.) за първи път беше включена фразата за „ отдалечаване от изкопаемите горива “. Бразилия настояваше тази дефиниция да бъде засилена посредством съответен проект.
Резултатът – финалният текст единствено напомня предходното съглашение, без да прибавя нови стъпки за постигането му.
Бразилия разгласи личен непринуден „ път към отвод от изкопаеми горива “, само че той остава отвън главното решение.
Финансиране
По време на COP29 богатите страни дадоха обещание да обезпечават най-малко 300 милиарда $ годишно до 2035 година за подкрепяне на по-бедните страни – доста под нужните средства.
Целта е сумата да доближи 1.3 трилиона $ посредством обществени и частни вложения. Бразилия предложи скица за достигането на тази цел.
На COP30 страните договориха трикратно нарастване на финансирането за акомодация до 2035 година Но остава неразбираемо какъв брой от средствата ще бъдат обществени, откакто богатите страни редовно не извършват обещанията си.
Бразилия показа и фонда Tropical Forests Forever, който има за цел да събере 125 милиарда $ за запазване на тропическите гори. Идеята е страните да бъдат възнаграждавани, когато опазват горите си.
Англия отхвърли да вложи държавни средства все още, само че съобщи, че ще предизвиква частни вложения.
Бразилия възнамерява и проект за осъществяване на обещанието за прекъсване и превръщане на обезлесяването до 2030 година, поето на COP26 в Глазгоу. Но и това не влезе във финалното съглашение.
Ще има ли COP30 действителен резултат?
Климатичните договаряния работят по правилото на консенсуса – всички страни би трябвало да се съгласят. Това прави процеса муден, сложен и постоянно фрустриращ.
Тази година фонът беше още по-напрегнат поради климатичния песимизъм в администрацията на Тръмп. Американският президент даде обещание повече сондажи за петрол и газ и излизане от Парижкото съглашение.
Активисти като Грета Тунберг от години дефинират COP срещите като „ greenwashing “.
Истината е, че предходните конференции действително са донесли основни световни съглашения, които форсират климатичните дейности в международен мащаб. Парижкото съглашение да вземем за пример води до съвсем универсални климатични политики.
Но общата оценка на учените и наблюдаващите е, че контрактуваното на COP30 надали ще промени курса на международните излъчвания.
Голяма част от делегациите обаче остават разочаровани, тъй като финалният текст не включва нови ограничения за изкопаемите горива или прекъсване на обезлесяването.
COP30 е 30-ата годишна климатична конференция на Организация на обединените нации. COP идва от Conference of the Parties – „ Конференция на страните “, подписали първичното климатично съглашение на Организация на обединените нации от 1992 година Почти 200 страни вземат участие.
Форумът трябваше да се организира от 10 до 21 ноември, само че диалозите продължиха и в събота, 22 ноември. Световните водачи се събраха още на 6 и 7 ноември.
Страната хазаин се избира от участниците по ротация. Това беше първата климатична конференция, извършена на територията на Бразилия.
Изборът на Белем – град, който се намира на ръба на Амазония – обаче докара до съществени логистични проблеми:
Много делегации изпитаха компликации да намерят налично настаняване, а по-бедните страни предизвестиха, че високите разноски могат да попречат на присъединяване им.
Допълнително напрежение провокира решението да се разчисти част от Амазония, с цел да бъде построен път до мястото на срещата.
В същия интервал Бразилия продължаваше да издава нови лицензи за рандеман на петрол и газ – ход, който внезапно контрастираше с климатичните цели на форума.
Кой участва – и кой липсваше?
Сред присъстващите бяха английският министър председател Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Фридрих Мерц и президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. На място бяха и генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
Принц Уилям приказва от името на крал Чарлз и предизвести за „ бързо наближаващите климатични опасности “.
Сред отсъстващите бяха двама основни водачи – китайският президент Си Дзинпин и президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Китай и Съединени американски щати са най-големите международни замърсители.
Съединени американски щати не изпратиха федерални представители, само че щатски водачи и локални управници въпреки всичко участваха. Общо делегации от над 190 страни участваха на форума, дружно с учени, деятели и публицисти.
Както и в предходни години, критици означиха високия брой представители на въглищната, нефтената и газовата промишленост.
Конференцията се организира в основен миг, в който световните климатични цели са изправени пред съществени провокации.
През 2015 година в Париж страните се договориха да лимитират повишението на температурите до 1.5°C над прединдустриалните равнища и да се стремят да ги запазят под 2°C. Научните данни са безапелационни: разликата сред 1.5°C и 2°C може да бъде опустошителна.
Реалността обаче е друга, тъй като проектите, които страните показват, не дават отговор на поставените цели. Едва една трета от страните са показали нови климатични тактики до края на октомври.
Гутериш предизвести, че „ надхвърлянето на 1.5°C е неизбежно “, само че изрази вяра температурите да спаднат до края на века.
Какво беше контрактувано?
Фосилни горива
На COP28 (ОАЕ, 2023 г.) за първи път беше включена фразата за „ отдалечаване от изкопаемите горива “. Бразилия настояваше тази дефиниция да бъде засилена посредством съответен проект.
Резултатът – финалният текст единствено напомня предходното съглашение, без да прибавя нови стъпки за постигането му.
Бразилия разгласи личен непринуден „ път към отвод от изкопаеми горива “, само че той остава отвън главното решение.
Финансиране
По време на COP29 богатите страни дадоха обещание да обезпечават най-малко 300 милиарда $ годишно до 2035 година за подкрепяне на по-бедните страни – доста под нужните средства.
Целта е сумата да доближи 1.3 трилиона $ посредством обществени и частни вложения. Бразилия предложи скица за достигането на тази цел.
На COP30 страните договориха трикратно нарастване на финансирането за акомодация до 2035 година Но остава неразбираемо какъв брой от средствата ще бъдат обществени, откакто богатите страни редовно не извършват обещанията си.
Бразилия показа и фонда Tropical Forests Forever, който има за цел да събере 125 милиарда $ за запазване на тропическите гори. Идеята е страните да бъдат възнаграждавани, когато опазват горите си.
Англия отхвърли да вложи държавни средства все още, само че съобщи, че ще предизвиква частни вложения.
Бразилия възнамерява и проект за осъществяване на обещанието за прекъсване и превръщане на обезлесяването до 2030 година, поето на COP26 в Глазгоу. Но и това не влезе във финалното съглашение.
Ще има ли COP30 действителен резултат?
Климатичните договаряния работят по правилото на консенсуса – всички страни би трябвало да се съгласят. Това прави процеса муден, сложен и постоянно фрустриращ.
Тази година фонът беше още по-напрегнат поради климатичния песимизъм в администрацията на Тръмп. Американският президент даде обещание повече сондажи за петрол и газ и излизане от Парижкото съглашение.
Активисти като Грета Тунберг от години дефинират COP срещите като „ greenwashing “.
Истината е, че предходните конференции действително са донесли основни световни съглашения, които форсират климатичните дейности в международен мащаб. Парижкото съглашение да вземем за пример води до съвсем универсални климатични политики.
Но общата оценка на учените и наблюдаващите е, че контрактуваното на COP30 надали ще промени курса на международните излъчвания.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ