Депутат от ДБ разкри потъването на 2 милиона лева за медицински регистър
Близо 2 млн. лева са вложени в Национален скринингов указател, който не съществува, заяви депутатът от " Демократична България " доктор Александър Симидчиев по време на парламентарния надзор, представен от " OFFNews ".
Той попита министъра на опазването на здравето проф. Асена Сербезова " дали въпреки всичко съществува подобен уебсайт и какви са функционалностите му ". По думите на Сербезова този указател би трябвало да се води от Националния център по публично здраве и разбори и е измежду базите данни, които следва " да се осъвременят, надградят и да се влеят в Националната здравно-информационна система (НЗИС) ".
Подобен е казусът и с Националния раков указател, който не се обновява от години. След питане от доктор Симидчиев, здравният министър заяви, че той е построен на остаряла платформа, която допуска ръчно въвеждане на данни и също се нуждае от осъвременяване, в това число и от прибавяне на нови параметри за наблюдаване и надзор.
Този указател също е включен за консолидиране към НЗИС. В момента се разискват известията за достъп до базата данни, посочи Сербезова. В отговор доктор Симидчиев прикани раковият указател да бъде освежен предпочитано, защото от това зависи присъединяване на онкомедицината ни в интернационалните планове.
По време на парламентарния надзор беше коментиран и дефицитът на фрагменти в системата.
Недостатъчният брой медицински сестри е главен проблем в човешките запаси в системата на опазването на здравето, сподели министър Сербезова след запитване от доктор Джевдет Чакъров, народен представител от Движение за права и свободи.
По думите ѝ казусът се задълбочава и поради това, че през последните 20 години се утвърждават повече места за компетентност " Медицина " в сравнение с за медицински сестри.
Трябва да се намерения върху въпросите за свръхнатоварването на медицинските сестри, както и за въвеждане на наложителни критерии в лечебните заведения за съотношенията лекари – медицински сестри, медицински сестри – болнични кревати, медицински сестри – пациенти. Общите грижи биха могли да се правят от болногледачи и това би помогнало в работата на медицинските сестри, уточни министърката.
По думите ѝ с нормативни промени е усъвършенстван процесът за установяване на местата за специализация, финансирани от страната и те към този момент се утвърждават два пъти в годината. Сербезова показа и съответни данни:
По информация от 2021 година за потребностите в региона на Спешната медицина са нужни 205 лекари, а специализантите са 50; нужни са 65 инфекционисти, а специализантите са 24; нужните лекари по вътрешни заболявания са 123, а специализантите са 41; по трансфузионна хематология са нужни 32-ма, а специализират 28; за правосъдна медицина са нужни 25, а специализират 12; за обща и клинична патология са нужни 42, а специализират 40; за педиатрия са нужни 166, специализират 172-ма.
Той попита министъра на опазването на здравето проф. Асена Сербезова " дали въпреки всичко съществува подобен уебсайт и какви са функционалностите му ". По думите на Сербезова този указател би трябвало да се води от Националния център по публично здраве и разбори и е измежду базите данни, които следва " да се осъвременят, надградят и да се влеят в Националната здравно-информационна система (НЗИС) ".
Подобен е казусът и с Националния раков указател, който не се обновява от години. След питане от доктор Симидчиев, здравният министър заяви, че той е построен на остаряла платформа, която допуска ръчно въвеждане на данни и също се нуждае от осъвременяване, в това число и от прибавяне на нови параметри за наблюдаване и надзор.
Този указател също е включен за консолидиране към НЗИС. В момента се разискват известията за достъп до базата данни, посочи Сербезова. В отговор доктор Симидчиев прикани раковият указател да бъде освежен предпочитано, защото от това зависи присъединяване на онкомедицината ни в интернационалните планове.
По време на парламентарния надзор беше коментиран и дефицитът на фрагменти в системата.
Недостатъчният брой медицински сестри е главен проблем в човешките запаси в системата на опазването на здравето, сподели министър Сербезова след запитване от доктор Джевдет Чакъров, народен представител от Движение за права и свободи.
По думите ѝ казусът се задълбочава и поради това, че през последните 20 години се утвърждават повече места за компетентност " Медицина " в сравнение с за медицински сестри.
Трябва да се намерения върху въпросите за свръхнатоварването на медицинските сестри, както и за въвеждане на наложителни критерии в лечебните заведения за съотношенията лекари – медицински сестри, медицински сестри – болнични кревати, медицински сестри – пациенти. Общите грижи биха могли да се правят от болногледачи и това би помогнало в работата на медицинските сестри, уточни министърката.
По думите ѝ с нормативни промени е усъвършенстван процесът за установяване на местата за специализация, финансирани от страната и те към този момент се утвърждават два пъти в годината. Сербезова показа и съответни данни:
По информация от 2021 година за потребностите в региона на Спешната медицина са нужни 205 лекари, а специализантите са 50; нужни са 65 инфекционисти, а специализантите са 24; нужните лекари по вътрешни заболявания са 123, а специализантите са 41; по трансфузионна хематология са нужни 32-ма, а специализират 28; за правосъдна медицина са нужни 25, а специализират 12; за обща и клинична патология са нужни 42, а специализират 40; за педиатрия са нужни 166, специализират 172-ма.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ