Близо 18% от хората са развили някакво психично разтройство по

Близо 18% от хората са развили някакво психологично разтройство по време на пандемията, а 48% дават отговор на най-малко един аршин за някакъв тип нарушаване в душeвността. Това сочат резултатите от интернационално изследване измежду 9543 души от 11 страни, измежду които и България.

През последната година светът живее в изключителна заплаха за публичното здраве заради пандемията Covid-19. В желанието си да подобрят политиките за справяне с инфекциозни болести като Covid-19 интернационален проучвателен екип от психолози, психиатри, медицински сестри и експерти по здравните науки, организираха през миналата година научно изследванеq финансирано от EOSCsecretariat.eu под управлението на доктор Ирина Георгиева и под егидата на Нов Български Университет:

Целта на плана е била да оцени по какъв начин жителите възприемат ограниченията приложени от националните държавни управления за закъснение разпространяването на коронавирусната зараза (SARS-CoV-2). Кои ограничения нарушават персоналните права и свободи на жителите, кои ограничения се възприемат като ефикасни, до каква степен тези ограничения се съблюдават, кои фактори оказват въздействие върху спазването на ограниченията и какво могат да създадат държавните управления, с цел да подобрят спазването на ограничаващите ограничения от жителите.

За тази цел е била създадена онлайн анкета, включваща 44 разнообразни ограничаващи ограничения. Например 37 от тези ограничения са били приложени в България при започване на пандемията, а единствено 13 - в Швеция. Анкетата е била публикувана в 11 страни: Англия, Белгия, Холандия, България, Чехия, Финландия, Индия, Латвия, Полша, Румъния и Швеция. Освен това, изследването целеше да оцени равнището на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), обезпокоително разстройство, меланхолия, и паническо разстройство измежду жителите в тези 11 страни, и до каква степен тези психологични болести са породени от наложените ограничавания и пандемията и по какъв начин те протичат 2 месеца по-късно. Изследвано е също кои фактори усилват риска от насърчаване на тези психологични разстройства и кои го понижават.

9543 жители са взели участие в проучването и резултатите демонстрират обилни разлики сред жителите на обособените страни в това по какъв начин те възприемат успеваемостта и рестриктивните мерки на ограниченията и до каква степен ги следват.

Резултатите от изследването демонстрират, че съвсем половината от участниците (48.6% ) дават отговор на критериите за най-малко едно от изследваните психологични разстройства , като 17.6% от тях са се разболели душевен заради пандемията (за България процентът е малко по-висок от междинния за всички страни 17.9%).

По-конкретно: 11.4% от жителите са се разболели от посттравматично стресово разстройство, 8.4% от тревога, 9.3% от меланхолия и 3% от паническо разстройство по време на пандемията. Два месеца по-късно, процентът на хората с ПТСР доста понижава, до момента в който страдащите от обезпокоително разстройство доста се усилва. Изследователите откриват също, че хора с по-голяма психологична резистентност са по-добре предпазени от психологичните заболявания.

За да се резервира психологичното здраве на жителите по време на пандемия, държавните управления би трябвало да се въздържат от използването на голям брой мощно ограничаващи и продължителни ограничения , да провеждат публични акции, целящи понижаване на напрежението и страха от болестта, създаване на психологична резистентност и публично доверие в държавното управление и здравните институции, и да убедят популацията в успеваемостта на ограниченията . Необходимо е да се провиснал спомагателни финансови средства за възобновяване на психологичното здраве на жителите потърпевши от пандемията и ограничаващите ограничения.

За да убедят жителите да съблюдават ограниченията по-добре, националните държавни управления би трябвало да дават финансова отплата на жители, които са изгубили работата или приходите си заради ограничаващите ограничения. Специално държавни управления, които не се радват на задоволително доверие от жителите си, би трябвало да положат повече старания, с цел да ги убедят (най-вече мъжете), че прилаганите ограничения са ефикасни за прекъсване на болестта. Политиците би трябвало да ползват минимум ограничаващите за човешките права и най-ефективните ограничения по време на пандемични изключителни обстановки, вместо да ползват к