Близо 100 000 различни видове геодезически знаци, представляващи бетонови стълбове,

Близо 100 000 разнообразни типове геодезически знаци, представляващи бетонови стълбове, гранитни блокове, железни болтове, плочки и други подкрепят геодезията, картографията и кадастъра в страната и разрешават тъкмо и точно премерване на разнообразни процеси, свързани със земната повърхнина и ориентирането. На тях е построена и действа Държавната геодезическа (GPS) мрежа, стъпваща на маркирани основни точки, с тъкмо избрани координати, височини, стойност на ускорението на силата на гравитацията и съставни елементи на магнитното поле на Земята. Те подкрепят работата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, редица държавни институции и други Геодезическите знаци са разнообразни типове според от измерванията и параметрите, които дефинират и се разделят на разнообразни класове. Най-общо това са триангулачни точки от така наречен „ типичен “ мрежи, точки от Държавната геодезическа мрежа, точки от Геодезически мрежи с локално предопределение, избрани с Глобална сателитна навигационна система /ГНСС/, нивелачни репери, гравиметрични и магнитни точки.

Изграждането на системата за измервания в България стартира преди 165 години, когато през 1854 – 1855 година по десния бряг на река Дунав австрийски геодезисти основават дребна триангулачна мрежа. Триангулачните точки служат за установяване на дистанцията до обекти, като се употребява геометрията на триъгълниците. При метода на триангулацията дистанцията до дадена точка се пресмята, като се мери дистанцията сред две референтни точки и ъглите сред обекта и правата, формирана от тези точки. При този способ търсеното разстояние е височина в триъгълник, формиран от дадената и другите две известни референтни точки. Първата триангулачна мрежа на България е създадена от съветските военни в интервала 1877 – 1879 година Те слагат общо 1274 триангулачни точки. Сред обхванатите в мрежата са и идентичен на брой обекти – по 34 градски кули, църкви, минарета и мелници. В центровете на тези точки на дълбочина от 90 см подземен са били отвесно сложени бутилки, в които е имало листче с номера на точката. В интервала 1920 – 1932 година Географският институт при Министерството на войната основава Главната триангулачна мрежа на България. В каталозите на триангулачните точки, съхранявани в „ Геокартфонд “ към АГКК, има данни за над 83 000 точки. За страдание огромна част от тези точки, над 50 %, са унищожени. Запазените са включени в новите системи, които подкрепят измерванията на Държавната GPS мрежа. Такава да вземем за пример е триангулачната точка на връх Мусала. Около 22 000 точки се употребяват в геодезическите мрежи с локално предопределение с потребление на световните навигационни сателитни системи.

Още по време на Руско-турската освободителна война в страната ни стартират да се построяват и нивелачните репери – геодезически знаци, чиито височини са избрани с доста висока акуратност, от порядъка на 0.001 м по височина. Те съставляват стенни призми, тунелни марки, стенни болтове, гъбовидни болтове, бетонови блокове, бетонирани камъни, каменни марки. Съществуват и вековни нивелачни репери, които са издигнати в подземни уреди при започване на 60-те години на предишния век и са главните и най-стабилни знаци на нашата височинна система. До момента в страната са издигнати и действат над 300 сходни репери.