Какво са „блатните тела“ и защо съществуват
„ Блатното тяло “ е човешки мъртвец, който е естествено мумифициран в торфено тресавище. Такива тела са необятно публикувани както географски, по този начин и хронологично и датират сред 8000 година прочие н. е. и Втората международна война. Обединяващият фактор на блатните тела е, че са открити в торф и са отчасти запазени; действителните равнища на предпазване обаче варират в необятни граници – от изцяло непокътнати до елементарни скелети.
За разлика от множеството антични човешки остатъци, блатните тела постоянно резервират кожата и вътрешните си органи заради необикновените условия на средата им. Комбинирани дружно, мощно киселинната вода, ниската температура и неналичието на О2 резервират, само че и мощно почернят кожата им (както можете да видите на горната снимка). Докато кожата е добре непокътната, костите нормално не са, заради разтварянето на калциевия фосфат в тях от киселинността на торфа. Киселинните условия на тези блата разрешават обаче да се запазят материали като кожа, коса, нокти и вълна, които всички съдържат протеина кератин.
Най-старото познато блатно тяло е скелетът на Човека от Коелберг, открит в Дания, което датира от 8000 година прочие н. е., по време на мезолита (среднокаменната епоха). Най-старото блатно тяло с плът е това на Човека от Кашел, което датира от 2000 година прочие н. е. през бронзовата ера. По-голямата част от блатните тела – в това число образци като Човека от Толунд, Човека от Граубал и този от Линдоан – датират от желязната ера и са открити в северозападноевропейските земи, най-много в Дания, Германия, Холандия, Англия, Швеция, Полша и Ирландия. Тези блатни тела имат редица прилики между тях, като насилствена гибел и липса на облекло, което кара археолозите да имат вяра, че са убити и депонирани (изхвърлени) в блатата като част от необятно публикуваната културна традиция на човешки жертвоприношения или пък при екзекуция на нарушители. Блатата може да са били обсъждани като портали, които свързани този с някакъв различен свят – и другият свят може да е подобен, че да поема вредни предмети, рискови за живите.
Германският академик Алфред Диек разгласява азбучник с над 1850 блатни тела, които преброява сред 1939 и 1986 година, само че множеството са непроверени от документи или археологически находки, а разбор на работата на Диек през 2002 година от немски археолози стига до извода, че огромна част от работата му е ненадеждна. И даже назад на откритията на Диек – след по-проницателно изследване наподобява, че броят на блатните находките е по-близо до 122.
Около 3900 година прочие н. е. селското стопанство е въведено в Дания или посредством културен продан, или посредством мигриращи фермери, което отбелязва началото на неолита в района. По време на ранната част на този интервал голям брой човешки трупове, заровени в торфените блата в региона, оставят доказателства, че е имало опозиция против разгръщането на неолита. Непропорционален брой от тези тела, открити в датските блата, са на възраст сред 16 и 20, което води до догатки, че те са или човешки жертвоприношения, или нарушители, екзекутирани поради обществено девиантното си държание.
По-голямата част от откритите блатни тела, както казахме, са от желязната ера – интервал от време, когато торфените блата покриват доста по-голяма повърхност от Северна Европа. Много от тези тела носят редица прилики, което демонстрира известна културна традиция в убиването и изхвърлянето им.
Предримските нации от желязната ера живеят в улегнали общности, които строят села и чието общество има своя подчиненост. Те са земеделци и отглеждат животни, а в някои елементи на Северна Европа също и ловуват. Макар и самостоятелни от Римската империя, която господства в Южна Европа по това време, жителите имат търговски връзки с римляните. За тези хора блатата имат някакво ритуално значение и в тях те пускат дарения, предопределени за Отвъдното – постоянно гердани, гривни или пръстени, направени от бронз или по-рядко злато. Археологът П. В. Глоб има вяра, че това са „ блага за боговете на плодородието и шанса. “ Следователно необятно се спекулира, че блатните тела от желязната ера са хвърляни в блатото в сходен подтекст и че заради това те са образци за човешка жертва за боговете.
Обикновено труповете са намирани голи, от време на време с елементарни дрехи, най-много шапки. Смята се, че облеклото се разлага, до момента в който е в блатото толкоз дълго. В редица случаи клончета, пръчки или камъни се слагат върху тялото, от време на време във формата на кръст, а в други случаи в торфа се забиват чатали, с цел да задържат натрупа. Според археолога Глоб, „ това евентуално демонстрира желанието да се застопори здраво мъртвеца в тресавището. “ Някои тела демонстрират признаци на изтезания, като дълбоки порязвания под зърната.
Някои блатни тела, като гореспоменатия Човек от Толунд са открити дружно с въжето, употребявано за удушаването им, към момента към врата. Подобно на него, Момичето от Иде, което е открито в Холандия и е почти на 16 години, когато умира, е открито с вълнено въже с плъзгащ се възел, още веднъж на врата. Тленните остатъци на Момичето демонстрират доказателства, че тя претърпява контузия преди гибелта си – с изключение на въжето, покрай лявата й ключица има белези на удар с остър предмет. То, както и други блатни трупове, открити в Ирландия, са с късо изрязани коси единствено от едната страна на главата – което обаче може да се дължи и на обстоятелството, че едната страна на главата им е изложена на О2 за по-дълъг интервал от време от другата. Изглежда, че някои от блатните тела са на членове на горния клас: ноктите им са маникюрирани, а тестванията на протеините в косата им сочат за рутинно и положително хранене.
Страбон (древногръцки и римски географ, историк и странник.) отбелязва, че келтите употребяват вътрешностите на човешки жертви, с цел да гледат в бъдещето: върху някои блатни тела, като Мъжете от Веердинге, открити в Северна Холандия, вътрешностите са отчасти отстранени.
