Уилям Маршал – най-добрият рицар на Англия с много противоречива история
Благодарение на средновековната литература, бартовете и всички останали хора на изкуството, множеството рицари са описвани и изобразявани като необикновен тип благородници с богати знания за света, нежни лирики и необикновен блян към правдивост. Официалната картина се разминава доста от истината – рицарите не са нещо по-различно от добре нахранени главорези, които влизат в приложимост на всеки вероятен държател. В подмяна на тяхната мощ, те получават земи и задоволително пари, с цел да бъдат лоялни, мирни и кротки в собтсвената територия на царството.
Сред някои от огромните рицарски имена е и това на Уилям Маршал – наследник на аристократ, който до края на живота си ще служи правилно на повече от пет британски монарха. През годините ще бъде задоволително непосредствен на Ричард „ Лъвското сърце “, „ Лошият “ крал Джон и даже на момчето, което по-късно ще стане известно като крал Хенри III. Последните си борби, Маршал води на 70-годишна възраст. Негов конкурент са френските бойци, които приготвят специфична инвазия през 1217 година Уилям Маршал получава първия си меч в ранна възраст и откакто е аристократ, минава образование по отношение на рицарското изкуство.
Вниманието към този спорт съумява да донесе и първата работна позиция в лицето на Хенри II. Маршал е извикан да бъде преподавател на момчето и в идващите 13 години ще обикаля дружно с него всички рицарски шампионати. В Северна Франция ще съумеят да реализират съществени триумфи. Дължината на човешкия живот е доста по-кратка и през 1183 година младият Хенри се разболява от дезинтерия и умира. На смъртният си одър, наследникът моли учителя си да извърши една доста значима задача – да поведе кръстоносния поход към Левант (днешните територии на Либия, Сирия и Палестина). Добрият другар би трябвало да носи одеждите на своя възпитаник, които били изписани с голям кръст от глава до пети. А най-важното е, че точно с тези доспехи би трябвало да влезе в самия Йерусалим.
Снимка: By Matthew Paris – [2] from Matthew Paris (1240–1253), Chronica Majora, volume II, folio 51v (55v), OCLC 9980090., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17023850
Архивите описват, че Маршал потегля от Западна Европа през есента на 1183 година и най-вероятно се връща сред 1185 или при започване на 1186 година Неговото идване идва в оня миг, когато латинските рицари-кръстоносци се изправят против един от най-зловещите съперници – Саладин. Още е противоречиво по какъв начин тъкмо се е справил Уилям Маршал против султана, само че съгласно разнообразни източници за малко време е съумял да показва храброст, която липсвала на неговите братя по оръжие.
Друг главен проблем е, че записаните подвизи не са подсилени с обстоятелства, затова е мъчно да се одобряват огромните победи на този рицар. Добавяме още една интересна подробност – не се загатва на никое място в формалните архиви на източните фронтове. Колкото и предан да е на заветното дело на своя стопанин, Уилям не бил малоумен. Много добре разбирал, че поемането на непознатия кръст би трябвало да се заплати. Преди своето тръгване има среща с Хенри II, в която се договоря, че при завръщането си, Маршал ще получи благородническа купа персонално от владетеля. В следствие трансформира своята концепция и вместо да се върне в Англия, прави пътешестване, с цел да вземе фамилията си и се връща назад в добре познатата територия. През 1099 година се оказва, че рицарите могат да изкупят всички грехове, помагайки при налагането на Божията воля.
По време на пътешествието си за Йерусалим, той се среща и с двата военни ордена – на тамплиерите и на хоспиталите. Благодарение на тяхната военна идеология, както и проповядваната философия, те оформят ядрото на рицарството в Йерусалим. Оказва се, че и двете страни са обикнали задоволително заместника на Хенри и одобряват новия рицар за всички красиви качества, които носи в себе си. От 1183 година до 1186 година рицарят посещава Палестина, освен това малко преди разразяващите се политически протести.
В началото на лятото на 1183 година Саладин към този момент е съумял да пребори своите съперници в северната част на Алепо. С този триумф неговите земи самоуверено обкръжават Йерусалим и разрешават офанзива от всяка страна. Амбицията на Саладин е да събере всички сили и да почисти кръстоносците колкото се може по-бързо. Първите есенни опити са ориентирани към пустинния палат в Карак – за изчистване на една от последните спънки към Дамаск. Втора офанзива се прави и през лятото на идната година, само че и в двата случая не се стига до директен дуел сред двете сили. Мюсюлманите се отдръпват бързо, когато на фронта дойдат християните. Смята се, че Уилям Маршал е бил част от най-малко една от двете велики разходки, само че по този начин и не съумява да благослови меча си.
Снимка: CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62130
Една от аргументите е, че новият държател желае да тества силите, да ревизира техните благоприятни условия и тактики. През 1185 година следва 12-месечно помирение с Йерусалим, с цел да организира офанзива против Мосул (град в Ирак). Според архивите, Уилям съумява да се завърне някъде през 1186 година в Западна Европа и с това заобикаля абсолютния погром на кръстоносците. На 4 юли 1187 година Саладин унищожава християнската войска в борбата за Хатин. До края на годината в Йерусалим се връща назад към ислямската вяра. Султанът подрежда да бъде съборен и последният кръст в града. Междувременно връзките с тамплиерите позволвяват на Улям да получи положителни позиции при ръководството на Хенри II, Ричард I и крал Джон.
В началото на XIII век към този момент е добър другар с локалния водач – Еймъри от Св. Мавр. Именно намесата на тамплиерите разрешава помиряването сред крал Джон и папата. Друга заслуга е Магна Харта, за която Уилям взима ефективно присъединяване. Единственото забавно доказателство, с което рицарят може да потвърди, че е бил в Йерусалим – всичко останало за неговите рицарски подвизи е хипотези – идва с разкриването на копринените облекла, които рицарят вади и упорства да бъде заровен с тях.
Традицията повелявала всеки завръщаш се кръстоносец да носи палмови клончета от Йерусалим, само че Маршал предпочел да закупи този тип скъпи одежди. Рицарят умира през 1219 година на 72-годишна възраст и заровен в гробницата на тамплиерите в Лондон. Макар и архивите да не са записали наличието му в нито един документ, участия в някои борби в Европа участват, само че в случай че това е изцяло задоволително за слагането на купата „ Най-добър рицар “, най-вероятно всеки може да направи изводите и за други завладяващи персони в британската история.
Заглавна фотография: By Kjetilbjørnsrud, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2910296
