Благодарение на откритите следи от увреждания върху костите на вълци

Благодарение на откритите следи от увреждания върху костите на вълци и саблезъби тигри, които били основните хищници на планетата през ледниковия интервал, учените съумяват да разкрият главните секрети на техния лов и да дефинират контузиите, от които най-често загивали.

Изследователите намират огромни разлики сред костните контузии при саблезъбите тигри и вълците. Вероятно те се дължат на другата тактика при ловуването, а забележителната разлика в броя на пострадванията – на другите ловни привички и размерите на жертвите им.

В дивата природа животът на хищниците в никакъв случай не е безвреден и елементарен. Всеки път, когато лъв, вълк или друго хищно животно се пробва да хване своята плячка, то мощно рискува личното си здраве. Най-малката неточност, сполучлив удар с рог или крак от страна на жертвата или просто невнимателно придвижване води до контузии за самия див звяр. Той може да оцелее, в случай че тази контузия е лека – само че разкъсване на сухожилие, тежко строшаване на кости или увреждане на гръбнака нормално водят до гибел. Това се потвърждава освен от наблюденията върху актуалните хищни животни, само че и от следи след такива пострадвания върху костите на динозаври, морски гущери и бозайници, които от дълго време са изчезнали.

За палеонтолозите белези от фрактури, фрагменти от кости и зъби в останките на хищници от праисторически времена, както и зараснали кости, са същинско богатство. Те дават опция да се научат детайлности за животните, а също и особеностите на връзките им с представители на други скотски типове.

Така, да вземем за пример, с помощта на проучването на останките на осакатения алозавър, наименуван „ Големият Ал “, учените съумели да разкрият сложната и трагична орис на античния гущер. Зъбите на тиранозавър, забити в костите на този също граблив динозавър, който съумял да оцелее след нападението, разрешили да се потвърди, че тези същества не се хранели с мърша.

Учените решили да схванат дали ловът и общата тактика на хищниците имали значение за контузиите, които те получавали при несполучливи опити за улавяне на плячка. Били проучени доста остатъци на два типа от основните хищници през ледниковия интервал – вълци и саблезъби тигри. Стотици скелети на тези животни са открити в южната част на Калифорния, в местността Ранчо Ла Бреа. В антични времена там съществувала битумна яма, в която понякога попадали както тревопасни, по този начин и хищници, търсещи лесна плячка.

Палеонтолозите настояват, че методите на лов на саблезъбите тигри и вълците се различавали осезателно един от различен. Тигрите ловували от засада и предпочитали едри животни, като ненадейно скачали върху жертвата и се опитвали да захапят врата й, а вълците нападали дребни тревопасни.

Изследването на остатъци от вълци и саблезъби тигри демонстрира, че методите, по които са ловували, се отразявали и в най-често срещаните контузии.

Така нормално тигрите наранявали гръбначния си дирек в региона на таза, повреждали също задните си лапи и раменете; а вълците доста по-често страдали от пострадвания по костите на лапите, глезените, счупвания на врата и разкъсване на сухожилия.

Всичко това удостоверява версията на откривателите по отношение на тактиката за лов на тези хищни животни. Тигрите постоянно получавали контузии, в случай че не успявали да притиснат с предни лапи жертвата си след нахлуване от засада и тя падала върху тях или отхвърляла хищника, като му счупвала гръбнака.

Вълците пък счупвали врата си, когато жертвите разтърсвали глава в опити да отхвърлят хищника, а също късали сухожилия и чупели крайници, в случай че се спънели по време на преследването на жертвата.

Най-интересното е, че саблезъбите тигри се наранявали доста по-често от вълците – измежду 4.5% от останките на тигри и 3% от тези на вълци, открити в южна Калифорния, са открити съществени патологии и увреждания.

Според учените това може да се дължи на обстоятелството, че саблезъбите тигри ловували по-едра плячка от вълците. Освен това, те излизали на лов сами, което доста увеличавало риска от пострадване. Причината може да е още и във обстоятелството, че саблезъбите тигри живеели доста по-дълго от вълците, заради което натрупвали доста повече рани през живота си.

Изследователите имат вяра, че по сходен метод може да се проучват останките на други антични хищници, с цел да се разкрият местата, които те заемали в земните екосистеми на предишното.

Така се възвръща картината на тяхното битие на планетата в древността, което не може да стане посредством просто изследване на единични вкаменелости.