Внимавайте за „5-годишния сърбеж“
Благодарение на класическите филми и шегите на редица комици, доста хора са осведомени с феномена, прочут като „ 7-годишния сърбеж “ – повратен миг в брака, когато той може да стане по-натоварващ, ограничителен и отегчителен. Статистиците спорят дали това събитие е градски мит или действителност, само че когато става дума за професионално, а не за брачно неодобрение, „ сърбежът “ явно е напълно действителен. Освен това, той стартира две години по-рано.
Или най-малко до това умозаключение се стига в проучване измежду чиновниците, направено от консултантската компания за развиване на водачество Zenger/Folkman. Както двама от ръководителите на компанията посочат в Harvard Business Review, в две изследвания Zenger/Folkman документират забележителен скок в скуката и прегарянето измежду чиновниците към петата година, прекарана на едно и също работно място.
Както излиза наяве от техния материал в HBR, прочуването открива доста вариации - дамите наподобяват малко по-склонни да страдат от „ 5-годшиния сърбеж “ и той е по-разпространен измежду високообразованите чиновници. Най-важният извод от проучването обаче гласи:
„ През годините сме карали ръководителите да разсъждават върху личната си крива на неспокойствие и креативност на всички работни места, които са заемали. В кой миг настава спадът? Последователният отговор, който получаваме, е пет години. Да се иска от хората да правят една и съща работа години наред е грубо и извънредно наказване. Така че, най-малкото бихме предложили на мениджърите да наблюдават за признаци на досада в личния състав при 5-годишната точка и да пресекат този развой като дадат на чиновниците си задания, които ще изискват нови умения и качества. Не позволявайте на тези хора да скучаят и прегарят единствено тъй като не престават да правят добра работа за вас “.
Откритията на Zenger/Folkman не са нещо нечувано. Въпреки че това е първото проучване, на което се натъкнах, даващо точна дата за нормалното настъпване на интервал на незадоволство от работата, отдавна доста специалисти упорстват, че фирмите, които не съумеят да дадат на чиновниците си явен път за развиване, ще платят скъпо.
Скорошно изследване на платформата за ръководство на хора Lattice откри, че повече от половината от интервюираните желаят да сменят работата си. Сред най-големите аргументи е възприятието на „ професионален блокаж “ и неналичието на явен път за прогрес в компанията, в която работят.
Може да разгледате този феномен и от психическа призма. Колкото по-дълго оставате на една и съща работа, толкоз по-лесна и комфортна става тя. Лекотата и комфортът звучат много прелестно, тъй че за какво това не прави хората и стимулирани да продължат в същия дух?
Защото, както споделя Нобеловият лауреат и психолог Даниел Канеман, хората в по-голямата си част в действителност не желаят да бъдат щастливи. Разбира се, хубаво е в микса да има и приятни усеща, само че най-мощният блян за множеството от нас е този към намирането на смисъл и постигането на нещо значимо. Предпочитаме да пожертваме удовлетворението в кратковременен проект, с цел да се почувстваме като че ли сме израснали и постигнали нещо в по-дългосрочен проект.
Множество сполучливи ръководители схващат това, без да имат докторска степен по логика на психиката. Много от тях проповядват изгодите от това човек непрестанно да бъде принуждаван да прави неща, които в съответния миг го карат да се усеща некомфортно.
Това е потребно предизвестие за тези, които считат, че ще се могат просто да се носят по вълната на професионалния комфорт. Това може да звучи добре на доктрина, само че е доста евентуално с настъпването на петата година от работата ви на едно място да попаднете в обстановка, която ви кара да ненавиждате работата си (освен в случай че умишлено не насочите устрема си към напредък в някакъв различен канал, като да вземем за пример занимания, активизъм или доброволчество).
Но както показват от Zenger/Folkman, най-полезния извод от прочуването е този за водачите - позволявайте на вашите чиновници да вършат едно и също освен това от пет години. Това може да наподобява по-лесно за всички страни, само че в последна сметка приключва със досада, прегаряне и по-високи от нужните разноски за наемане на нови чиновници.
…………..
Джесика Стилман за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Или най-малко до това умозаключение се стига в проучване измежду чиновниците, направено от консултантската компания за развиване на водачество Zenger/Folkman. Както двама от ръководителите на компанията посочат в Harvard Business Review, в две изследвания Zenger/Folkman документират забележителен скок в скуката и прегарянето измежду чиновниците към петата година, прекарана на едно и също работно място.
Както излиза наяве от техния материал в HBR, прочуването открива доста вариации - дамите наподобяват малко по-склонни да страдат от „ 5-годшиния сърбеж “ и той е по-разпространен измежду високообразованите чиновници. Най-важният извод от проучването обаче гласи:
„ През годините сме карали ръководителите да разсъждават върху личната си крива на неспокойствие и креативност на всички работни места, които са заемали. В кой миг настава спадът? Последователният отговор, който получаваме, е пет години. Да се иска от хората да правят една и съща работа години наред е грубо и извънредно наказване. Така че, най-малкото бихме предложили на мениджърите да наблюдават за признаци на досада в личния състав при 5-годишната точка и да пресекат този развой като дадат на чиновниците си задания, които ще изискват нови умения и качества. Не позволявайте на тези хора да скучаят и прегарят единствено тъй като не престават да правят добра работа за вас “.
Откритията на Zenger/Folkman не са нещо нечувано. Въпреки че това е първото проучване, на което се натъкнах, даващо точна дата за нормалното настъпване на интервал на незадоволство от работата, отдавна доста специалисти упорстват, че фирмите, които не съумеят да дадат на чиновниците си явен път за развиване, ще платят скъпо.
Скорошно изследване на платформата за ръководство на хора Lattice откри, че повече от половината от интервюираните желаят да сменят работата си. Сред най-големите аргументи е възприятието на „ професионален блокаж “ и неналичието на явен път за прогрес в компанията, в която работят.
Може да разгледате този феномен и от психическа призма. Колкото по-дълго оставате на една и съща работа, толкоз по-лесна и комфортна става тя. Лекотата и комфортът звучат много прелестно, тъй че за какво това не прави хората и стимулирани да продължат в същия дух?
Защото, както споделя Нобеловият лауреат и психолог Даниел Канеман, хората в по-голямата си част в действителност не желаят да бъдат щастливи. Разбира се, хубаво е в микса да има и приятни усеща, само че най-мощният блян за множеството от нас е този към намирането на смисъл и постигането на нещо значимо. Предпочитаме да пожертваме удовлетворението в кратковременен проект, с цел да се почувстваме като че ли сме израснали и постигнали нещо в по-дългосрочен проект.
Множество сполучливи ръководители схващат това, без да имат докторска степен по логика на психиката. Много от тях проповядват изгодите от това човек непрестанно да бъде принуждаван да прави неща, които в съответния миг го карат да се усеща некомфортно.
Това е потребно предизвестие за тези, които считат, че ще се могат просто да се носят по вълната на професионалния комфорт. Това може да звучи добре на доктрина, само че е доста евентуално с настъпването на петата година от работата ви на едно място да попаднете в обстановка, която ви кара да ненавиждате работата си (освен в случай че умишлено не насочите устрема си към напредък в някакъв различен канал, като да вземем за пример занимания, активизъм или доброволчество).
Но както показват от Zenger/Folkman, най-полезния извод от прочуването е този за водачите - позволявайте на вашите чиновници да вършат едно и също освен това от пет години. Това може да наподобява по-лесно за всички страни, само че в последна сметка приключва със досада, прегаряне и по-високи от нужните разноски за наемане на нови чиновници.
…………..
Джесика Стилман за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ