Доброто приятелство извън лайковете и Facebook
Благодарение на Фейсбук, Instagram и Viber (и още десетина сходни приложения), всеки от нас знае с какво тъкмо са заети приятелите му в 90% от времето.
И като едни типичен представители на millennial поколението сме склонни да броим всеки лайк, всяко сърце и всеки коментар като същински симптом на непосредственост, с който даваме изясненост, че ни е грижа за индивида насреща.
Но дали в действителност е по този начин? И не заслужаваме ли ние и приятелите ни повече от изпратения емотикон и следващия въпрос “Какво става с теб? ”
Според психолозите, както всяка друга връзка, другарството има потребност от спомагателна доза усърдие, с цел да работи и за двете страни. А в ерата на илюзорното другарство в обществените мрежи е нужно да се стараем една концепция повече. Ето от къде да стартираме:
Слушайте
Когато сме с другар е доста елементарно да забравим задръжките си и облика, който построяваме за себе си в работна или фамилна среда. Или пък облика, който сътворяваме онлайн. И точно на това се крепи същинското другарство – на опцията “да се изключим ” и да бъдем себе си за час-два.
Но точно в тези моменти сме склонни да приказваме и приказваме (и говорим…) за себе си и личните си проблеми. Особено в случай че се намираме в интервал, в който се сблъскваме с проблеми в работата или персоналния живот. Лошото е, че тогава рядко си спомняме, че индивидът насреща също има потребност да бъде изслушан. Желанието ни за внимание е толкоз мощно, че е мъчно да спрем да фокусираме диалога върху себе си. А точно това би трябвало да създадем, с цел да покажем на индивида насреща, че той също може да получи същото внимание, откровени препоръки и опция да бъде себе си най-малко за малко.
Интересувайте се
Да поздравиш човек за рождения ден или новата работа по телефона не е същото, като да изпратиш известие във Viber или Фейсбук. Телефонните диалози към този момент са много подценени, само че точно те показват персоналното и по-дълбоко отношение към приятелите ни. Не ги подценявайте.
Премисляйте въпросите си
На въпроса “Как си? ” множеството хора постоянно дават отговор с “Добре съм! ”, а на “Какво се случва с теб? ” доста постоянно ще получите “Работа, едно и също ”. Те водят диалозите до задънена улица и не способстват с нищо за другарството ни. Ако в действителност се интересуваме от индивида насреща, то ще задаваме по-лични въпроси.
Срещайте се
Технологиите имат своите плюсове, само че в никакъв случай не могат да заменят диалозите очи в очи. Много от аспектите на вербалната връзка са прекомерно значими и се губят, когато си пишем известия да вземем за пример. Езикът на тялото, тонът на диалога, физическият контакт и така нататък оставят по-малко поле за недоумение в отсрещната страна и вършат общуването по-значимо. Същевременно, когато сме против някого, а не поддържаме връзка през телефон, ние самите ставаме по-открити и разрешаваме на другия човек да ни опознае такива, каквито в действителност сме.
Не се сравнявайте с останалите
Много е елементарно да съпоставяме другарството си с даден човек с това, което въпросният човек има с други хора. И обществените мрежи го вършат още по-лесно. Снимките, на които най-хубавата ни другарка се забавлява с новите си сътрудници или ваканцията й с компанията може да ни накара да сложим под въпрос връзките ни. Но по същия метод, по който не трябва да съпоставяме живота си с излъскания имидж, който хората са склонни да градят в обществените си профили, по този начин не трябва да съпоставяме и другарствата си.
Запомняйте
Малките неща са от голямо значение както в сантименталните връзки, по този начин и в другарските такива. Всеки човек обича да приказва за себе си и обича, когато другите помнят детайлности за него. Семейство, домашни любимци, обмисляне на ваканции и празненства – това са дребна част от нещата, на които е нужно да обръщаме изключително внимание и да задаваме въпроси идващия път, когато се срещнем с приятеля си.
