Бившият столичен кмет Стефан Софиянски работи над създаването на нова

Бившият столичен кмет Стефан Софиянски работи над основаването на нова конституция дружно с група съидейници.
По думите му в нея се предлага ново мажоритарно изборно начало, само че освен на Народното събрание, само че и на Министерския съвет и на регионалните шефове.
" След като влязохме в Европейски Съюз и към този момент 10 година не демонстрираме резултатите, които всеки от нас чака, търсим виновността и във формата на ръководство. Търсим усъвършенстване и на публичните връзки, и на метода на управление”, изясни той в ефира на bTV.
" Сегашната Конституция е призната 1991 година и за времето си тя беше добра, само че от 2007 година ние сме член на Европейски Съюз и би трябвало да градим по нов метод нашите публични връзки, тъй че да сме конкурентоспособни, да сме мощни в това наличие в ЕС”, посочи Софиянски.
Той добави, че измежду съидейниците са хора, които през прехода са заемали разнообразни позиции – има министри от служебния кабинет и хора от научните среди.
В техния вид на главния закон Министерски съвет се избира директно, от Народното събрание, само че поименно. " Не е по този начин безадресен, както е в този момент. Избират се регионалните шефове, трансформира се районното разделяне на България – на 6 области”, уточни още Софиянски.
" В момента по Конституция България се води република с парламентарно ръководство, само че в действителност е с министерско ръководство, силата е в Министерския съвет. В новата Конституция ние търсим баланс на управляващите. Философията е не опълчване на управляващите, а взаимоотношение сред властите”, сподели още някогашният столичен кмет.
Областният шеф ще бъде непосредствено избиран и функционалностите се разделят, разясни той. " Правителството дефинира политиката на страната, регионалният шеф я осъществя на локално равнище, а кметът се грижи за всекидневието на хората”, сподели Софиянски. Според него сега регионалният шеф е " пъдаринът” на кмета, а структурата с 28 области е тромава.
В новия вид на главния закон влиза и напълно нова глава – " Публични финанси”, в която се регламентира разпределението на средствата. " Те не отиват централизирано в Министерството на финансите и по-късно да се разпределят, а към 20% остават при общините, 40% се трансферират в региона и 40% – в държавното управление. Така всеки разполага с паричния запас, с цел да упражнява пълномощията си”, посочи Софиянски.
По думите му в този баланс на управляващите при президента се дават пълномощията на вътрешната и външната сигурност, т.е. военният и външният министър и структурите са при президента. " Президентът взема сигурността, а държавното управление взема филантропичните и стопанските министерства. В случая за изтребителите да вземем за пример за мен тежестта би трябвало да бъде на военното министерство”, счита Софиянски.
След като е непосредствено избиран, обществото би трябвало да натовари президента с упования, по този метод ще се търси и профилът на президента, който е подобаващ, означи той.