Пловдивчанинът, който засне мълнията, ударила Бурж Халифа
Бившият началник на пловдивския зоопарк Минко Михайлов е един от най-титулуваните български фотографи. Получава оценки от разнообразни състезания съвсем всяка седмица. Само за предходната година те са над 50. Обикаля екзотични страни, където търси да откри комбинацията от забавни места и хора.
Минко Михайлов е приключил биология и 19 години работи в Министерството на околната среда и водите. На 17 март 2016 година е назначен за нов шеф на строящия се още пловдивски зоопарк. Напусна, когато планът зацикли. Кадърът му на потъналия в мъгла Гребен канал взе плакета на Общината на Международния фотосалон Пловдив.
От десетилетия Минко Михайлов се занимава с снимка. „ Първият ми фотоапарат бе „ Зенит” с лента. Сега работя главно с цифров „ Canon”. Обикалях непрекъснато красиви места и в един миг си споделих: Защо да не ги покажа на другите хора”, споделя Минко Михайлов. Техниката не е от огромно значение - значими са уменията. Фотоапаратът не прави фотография, а фотографът. Много хора чисто и просто са притежатели на скъпи фотоапарати, само че не са фотографи”, споделя Минко Михайлов.
Когато напуща зоопарка, се отдава изцяло на фотографията. Води курсове, на които кани известни майстори. Пътува до забавни страни с проведени турове с други фотографи. Пандемията трансформира всичко това. Последното му странствуване преди рестриктивните мерки е до Дубай. Там съумява да улови кадър от гръмотевична стихия, при който гръмотевица удря небостъргача Бурж Халифа.
„ Преди всяко странствуване повече от месец правиш лично следствие за мястото - къде да застанеш, с цел да направиш фрагмента, какви са законите. В Дубай е неразрешено снимането с дрон. Забранено е и снимането от статив. Не единствено глобяват, само че има и затвор”, споделя Минко Михайлов. Като видят, че си сложил статив с камера на улицата, първо вършат забележка и в случай че екскурзиантът се направи на забавен, отива в кауша. Това е ясно написано като възбрана, само че хората всеобщо не го знаят. Наскоро английски екскурзиант попадна в пандиза поради това. Забраната е, с цел да не се влиза в персоналното пространство на известните персони от папараци.
Наел един апартамент, който е тъкмо против Бурж Халифа за няколко нощувки. Апартаментът му излязъл към стотина лв. на вечер, тъй като цените са отвън сезона. „ Търсил съм местоположението един месец - в коя постройка да наема апартамент, с цел да съм сигурен, че там се вижда най-добре Бурж Халифа. Всеки ден гледах жилища. Собственикът се поизнерви - беше качил фотоси в профила си, само че го помолих да излезе с телефона да ми направи едно лайф видео, с цел да съм сигурен, че насреща е небостъргачът”, спомня си Минко Михайлов. Важно изискване било апартаментът да има тераса, тъй като в хотелските стаи там такива няма. Там може да поставиш камера със статив. Сложил го и почнал да чака нещо да се случи.
Най-високата постройка в света улавя всяка гръмотевица при стихия над Дубай, тъй като е 830 метра стоманобетон. „ Късметът ми беше, че имаше гръмотевична стихия! Без нея няма по какъв начин да уловиш гръмотевица. В този ден три светкавици удариха Бурж Халифа. Улових най-красивата с дълга експозиция в границите на 20-30 секунди”, споделя фотографът.
Куриозното е, че същата мълния е уловена и от принца на Дубай, който е разпален фотограф. Неговият кадър незабавно се появил в Инстаграм, където той има милиони почитатели. „ Може да звучи нескромно, само че моят кадър е по-хубав. В туристическата снимка планирането е доста значимо. За този кадър съм се готвил месеци наред”, споделя Минко Михайлов.
За пловдивчанина Дубай е парадайс за урбанистичните фрагменти. Истинската екзотика обаче е Мароко. „ Там не е неразрешено да се снима с дрон, само че би трябвало да се прави доста деликатно. В Мароко са привикнали с чужденците - от столетие са туристическа страна. Пазарите, подправките, къщите и природата са забавни. Климатът от Средиземно море и Атлантическия океан образува нещо, което го няма в прилежащите страни от Северна Африка”, изяснява той. И напомня, че за всеки фотограф пустинята е като магнит, тъй като там стават най-интересните фрагменти.
Не брои в какъв брой страни е бил. „ Някои поставят една карта на света и стартират да забиват цветни топлийки в нея - там, където са ходили. Аз не върша това”, акцентира Минко Михайлов.
Най-късметлийското му странствуване е до Мианмар. Там отива през 2019-а - тъкмо в интервала преди два военни преврата. И прави кадър на риболовец, който мята мрежата си, който печели куп интернационалните награди.
Племе от Намибия се къпе с пушек
Намибия е първото странствуване на Минко Михайлов след коронавирус рецесията. Миналия месец отива там за първи път и посещава националния парк на пустинята Намиб и племето химба. „ Сега в тази страна е парадайс за фотографите, тъй като поради коронавирус няма туристи. Иначе там са много”, споделя той.
В Намибия си издействали позволение да останат и през нощта в националния парк Намиб. Иначе след 7 часа вечерта всички туристи би трябвало да излязат през КПП-то. Там прави невероятни фрагменти с вкаменени от хилядолетия акации посред пясъците. Преди милиони години тук е имало някакво езеро, от което в този момент са останали места, покрити със сол. „ Снимахме на лунна светлина изсъхнали преди 1000 години акации. Заради солта тези дървета са се минерализирали”, изяснява пловдивчанинът.
Половината му нощувки в Намибия били на палатка. Страната е втората най-рядко заселена страна в света след Монголия. Има единствено една асфалтирана автомагистрала и всичко останало са черни пътища. „ Те обаче са доста хубаво направени - по тях умерено може да се кара с 80-90 км/ч.”, споделя Минко Михайлов.
В Намибия попада на племето химба, което може да употребява богатствата на цивилизацията, само че не ги желае и живее като предците си. Нямат ни течаща вода, ни електричество. „ Не се къпят през целия си живот - просто не употребяват вода. Жените оформят дългите коси на расти, които намазват с глина.
Така стоят с месеци. Обясняват, че по този начин се защищават от паразити”, споделя пловдивският фотограф. Химба му посочила по какъв начин се мият без вода - употребяват специфичен пушек. Всички мъже над 14-годишна възраст си махат предните долни четири зъба. И за това няма никакво пояснение. „ Богатството се мери в това какъв брой дами и какъв брой крави имаш. Ако имаш повече крави, ще можеш да си купиш и повече жени”, изяснява Минко Михайлов
По 20 фотоси от странствуване
От всяко пътешестване Минко Михайлов се връща с най-много 20-30 фотоси. От тях излизат 1-2 топкадъра. „ Това е триумф. Участвам непрекъснато в интернационалните състезания под егидата на FIAP. За предходната година имам над 50 интернационалните награди”, споделя той. За някои състезания се заплаща за присъединяване в обособените категории. Цените нормално са 15-20 $. За последното му присъединяване в Аржентина за 6 разнообразни категории Минко Михайлов е платил 20 $. Някои състезания раздават парични награди от порядъка на 500-1000 $, а други - единствено медали или почетни грамоти.
Всеки конкурс желае характерни размери на фотосите. Обикновено файловете би трябвало да съответстват с размера на мониторите на хората от журито. Това обаче не всеки път е по този начин - някои желаят фотографиите да са в книжен вид. " Техниката не е от огромно значение - значими са уменията”, споделя Минко Михайлов.
Чудесата на Исландия Вярват в елфи и гледат милиони овце
Тези дни в обществените мрежи бе пусната изцяло подправената информация, че българите са втори по поверие в суеверия в света. Истината е напълно друга. „ Повечето поданици на Исландия имат вяра, че съществуват елфи. Строи се, да кажем, някакъв път или цех, и идва един локален и споделя: " Тук има елфи "! Моментално строителството се приключва. Дори мисля, че в един миг имаха организация за отбрана на елфите”, споделя за тази куриозна форма на всеобща илюзия Минко Михайлов.
Като пловдивчанин, който постоянно търси рационалното пояснение, счита че по този метод локалните защищават природата си. Ако не желаят на обещано място да има цех за алуминий примерно, незабавно се намират няколко локални, които декларират, че там има елфи. На острова има един асфалтов път, който го обикаля като пръстен. Във вътрешността са единствено черни пътища, за които трябват високопроходими коли.
Другата чудноватост на Исландия са милионите овце. „ Навсякъде са! Когато наемеш кола и си правиш застраховка, те предизвестяват, че тя покрива всичко, като се изключи това да блъснеш овца. Тогава плащаш и овцата, и вредите по колата”, изяснява фотографът.
Островът е парадайс за фотографите поради вулканичния си генезис и хубавите водопади. Пясъкът по плажовете е черен. Всички търсят светлината на по този начин наречените „ златен” и „ син” час. Те се получават при изгрев и залез. „ Синият час е най-търсеният от фотографите. През лятото в Исландия има съвсем целия ден златен час, защото слънцето е доста ниско, само че не залязва”, споделя той.
Минко Михайлов е приключил биология и 19 години работи в Министерството на околната среда и водите. На 17 март 2016 година е назначен за нов шеф на строящия се още пловдивски зоопарк. Напусна, когато планът зацикли. Кадърът му на потъналия в мъгла Гребен канал взе плакета на Общината на Международния фотосалон Пловдив.
От десетилетия Минко Михайлов се занимава с снимка. „ Първият ми фотоапарат бе „ Зенит” с лента. Сега работя главно с цифров „ Canon”. Обикалях непрекъснато красиви места и в един миг си споделих: Защо да не ги покажа на другите хора”, споделя Минко Михайлов. Техниката не е от огромно значение - значими са уменията. Фотоапаратът не прави фотография, а фотографът. Много хора чисто и просто са притежатели на скъпи фотоапарати, само че не са фотографи”, споделя Минко Михайлов.
Когато напуща зоопарка, се отдава изцяло на фотографията. Води курсове, на които кани известни майстори. Пътува до забавни страни с проведени турове с други фотографи. Пандемията трансформира всичко това. Последното му странствуване преди рестриктивните мерки е до Дубай. Там съумява да улови кадър от гръмотевична стихия, при който гръмотевица удря небостъргача Бурж Халифа.
„ Преди всяко странствуване повече от месец правиш лично следствие за мястото - къде да застанеш, с цел да направиш фрагмента, какви са законите. В Дубай е неразрешено снимането с дрон. Забранено е и снимането от статив. Не единствено глобяват, само че има и затвор”, споделя Минко Михайлов. Като видят, че си сложил статив с камера на улицата, първо вършат забележка и в случай че екскурзиантът се направи на забавен, отива в кауша. Това е ясно написано като възбрана, само че хората всеобщо не го знаят. Наскоро английски екскурзиант попадна в пандиза поради това. Забраната е, с цел да не се влиза в персоналното пространство на известните персони от папараци.
Наел един апартамент, който е тъкмо против Бурж Халифа за няколко нощувки. Апартаментът му излязъл към стотина лв. на вечер, тъй като цените са отвън сезона. „ Търсил съм местоположението един месец - в коя постройка да наема апартамент, с цел да съм сигурен, че там се вижда най-добре Бурж Халифа. Всеки ден гледах жилища. Собственикът се поизнерви - беше качил фотоси в профила си, само че го помолих да излезе с телефона да ми направи едно лайф видео, с цел да съм сигурен, че насреща е небостъргачът”, спомня си Минко Михайлов. Важно изискване било апартаментът да има тераса, тъй като в хотелските стаи там такива няма. Там може да поставиш камера със статив. Сложил го и почнал да чака нещо да се случи.
Най-високата постройка в света улавя всяка гръмотевица при стихия над Дубай, тъй като е 830 метра стоманобетон. „ Късметът ми беше, че имаше гръмотевична стихия! Без нея няма по какъв начин да уловиш гръмотевица. В този ден три светкавици удариха Бурж Халифа. Улових най-красивата с дълга експозиция в границите на 20-30 секунди”, споделя фотографът.
Куриозното е, че същата мълния е уловена и от принца на Дубай, който е разпален фотограф. Неговият кадър незабавно се появил в Инстаграм, където той има милиони почитатели. „ Може да звучи нескромно, само че моят кадър е по-хубав. В туристическата снимка планирането е доста значимо. За този кадър съм се готвил месеци наред”, споделя Минко Михайлов.
За пловдивчанина Дубай е парадайс за урбанистичните фрагменти. Истинската екзотика обаче е Мароко. „ Там не е неразрешено да се снима с дрон, само че би трябвало да се прави доста деликатно. В Мароко са привикнали с чужденците - от столетие са туристическа страна. Пазарите, подправките, къщите и природата са забавни. Климатът от Средиземно море и Атлантическия океан образува нещо, което го няма в прилежащите страни от Северна Африка”, изяснява той. И напомня, че за всеки фотограф пустинята е като магнит, тъй като там стават най-интересните фрагменти.
Не брои в какъв брой страни е бил. „ Някои поставят една карта на света и стартират да забиват цветни топлийки в нея - там, където са ходили. Аз не върша това”, акцентира Минко Михайлов.
Най-късметлийското му странствуване е до Мианмар. Там отива през 2019-а - тъкмо в интервала преди два военни преврата. И прави кадър на риболовец, който мята мрежата си, който печели куп интернационалните награди.
Племе от Намибия се къпе с пушек
Намибия е първото странствуване на Минко Михайлов след коронавирус рецесията. Миналия месец отива там за първи път и посещава националния парк на пустинята Намиб и племето химба. „ Сега в тази страна е парадайс за фотографите, тъй като поради коронавирус няма туристи. Иначе там са много”, споделя той.
В Намибия си издействали позволение да останат и през нощта в националния парк Намиб. Иначе след 7 часа вечерта всички туристи би трябвало да излязат през КПП-то. Там прави невероятни фрагменти с вкаменени от хилядолетия акации посред пясъците. Преди милиони години тук е имало някакво езеро, от което в този момент са останали места, покрити със сол. „ Снимахме на лунна светлина изсъхнали преди 1000 години акации. Заради солта тези дървета са се минерализирали”, изяснява пловдивчанинът.
Половината му нощувки в Намибия били на палатка. Страната е втората най-рядко заселена страна в света след Монголия. Има единствено една асфалтирана автомагистрала и всичко останало са черни пътища. „ Те обаче са доста хубаво направени - по тях умерено може да се кара с 80-90 км/ч.”, споделя Минко Михайлов.
В Намибия попада на племето химба, което може да употребява богатствата на цивилизацията, само че не ги желае и живее като предците си. Нямат ни течаща вода, ни електричество. „ Не се къпят през целия си живот - просто не употребяват вода. Жените оформят дългите коси на расти, които намазват с глина.
Така стоят с месеци. Обясняват, че по този начин се защищават от паразити”, споделя пловдивският фотограф. Химба му посочила по какъв начин се мият без вода - употребяват специфичен пушек. Всички мъже над 14-годишна възраст си махат предните долни четири зъба. И за това няма никакво пояснение. „ Богатството се мери в това какъв брой дами и какъв брой крави имаш. Ако имаш повече крави, ще можеш да си купиш и повече жени”, изяснява Минко Михайлов
По 20 фотоси от странствуване
От всяко пътешестване Минко Михайлов се връща с най-много 20-30 фотоси. От тях излизат 1-2 топкадъра. „ Това е триумф. Участвам непрекъснато в интернационалните състезания под егидата на FIAP. За предходната година имам над 50 интернационалните награди”, споделя той. За някои състезания се заплаща за присъединяване в обособените категории. Цените нормално са 15-20 $. За последното му присъединяване в Аржентина за 6 разнообразни категории Минко Михайлов е платил 20 $. Някои състезания раздават парични награди от порядъка на 500-1000 $, а други - единствено медали или почетни грамоти.
Всеки конкурс желае характерни размери на фотосите. Обикновено файловете би трябвало да съответстват с размера на мониторите на хората от журито. Това обаче не всеки път е по този начин - някои желаят фотографиите да са в книжен вид. " Техниката не е от огромно значение - значими са уменията”, споделя Минко Михайлов.
Чудесата на Исландия Вярват в елфи и гледат милиони овце
Тези дни в обществените мрежи бе пусната изцяло подправената информация, че българите са втори по поверие в суеверия в света. Истината е напълно друга. „ Повечето поданици на Исландия имат вяра, че съществуват елфи. Строи се, да кажем, някакъв път или цех, и идва един локален и споделя: " Тук има елфи "! Моментално строителството се приключва. Дори мисля, че в един миг имаха организация за отбрана на елфите”, споделя за тази куриозна форма на всеобща илюзия Минко Михайлов.
Като пловдивчанин, който постоянно търси рационалното пояснение, счита че по този метод локалните защищават природата си. Ако не желаят на обещано място да има цех за алуминий примерно, незабавно се намират няколко локални, които декларират, че там има елфи. На острова има един асфалтов път, който го обикаля като пръстен. Във вътрешността са единствено черни пътища, за които трябват високопроходими коли.
Другата чудноватост на Исландия са милионите овце. „ Навсякъде са! Когато наемеш кола и си правиш застраховка, те предизвестяват, че тя покрива всичко, като се изключи това да блъснеш овца. Тогава плащаш и овцата, и вредите по колата”, изяснява фотографът.
Островът е парадайс за фотографите поради вулканичния си генезис и хубавите водопади. Пясъкът по плажовете е черен. Всички търсят светлината на по този начин наречените „ златен” и „ син” час. Те се получават при изгрев и залез. „ Синият час е най-търсеният от фотографите. През лятото в Исландия има съвсем целия ден златен час, защото слънцето е доста ниско, само че не залязва”, споделя той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ