Николай Иванов: Живеем в заблуда, че домакинствата развиват нашия волейбол
Бившият разпределител и капитан на националния тим Николай Иванов, който е понастоящем постоянен анализатор на играта и създател на уеб страницата www.volleycomment.bg, разяснява загубата от Бразилия с 2:3 в решителния мач за класиране на олимпийските игри в Токио следващата година. Българският тим беше на точка от класиране в третия гейм, само че позволи неточности и не се възползва от своя късмет. " България загуби трагично най-важния си мач за годината. Мача, който класираше тима на олимпийските игри в Токио след година. Всички предпоставки бяха налице, цялостна зала, пределна готовност от страна на нашите състезатели, преимущество в резултата, само че и този път не се получи.
Мач, минал в две елементи. Първата част, окрилени от позитивните страсти, цялостната зала и положителната атмосфера, българските волейболисти играха на лимита на своите благоприятни условия и закономерно поведоха в резултата с два гейма преднина.
Обективността изисква да отбележим, че бразилските волейболисти през първите два гейма единствено участваха в залата, без да демонстрират и 15% от това на което са способни.
Същинският конфликт стартира в третият гейм, където двата тима демонстрираха на какво са способни. България играеше на своя най-много, Бразилия се пробуждаше от летаргията, в която бе попаднала при започване на мача. Всичко вървеше както ни се искаше, само че и този път неписаното предписание във волейбола се удостовери. Ако водиш с 2:0 и не затвориш мача с 3:0, губиш с 2:3. Изпитахме го на гърба си.
Изгубения тежко трети гейм с 30:32 като че ли прекърши стремежа в нашите редици. Съвсем закономерно падна концентрацията, настъпи отмалялост и това разреши на Бразилия да се върне в мача. Още през цялото време бе ясно, че подобен вид мачове не могат да приключат в три гейма, само че сюжетът бе доста тежък за нас. За страдание още веднъж не успяхме да победим огромен тим когато би трябвало, когато е значимо.
Силвано Пранди заложи на композиция от опит и младост при крайните нападатели - Тодор Скримов и Мартин Атанасов.
Важен подробност от протичащото се на игрището бе тежката травма на Тодор Скримов в средата на втория гейм, която лиши нашият тим от умел войник. В дълготраен проект тази загуба на умел играч, ни остави без други възможности до края на мача. Видя се, че точно това не доближи във значимите моменти. Епизодичните включвания на Ники Пенчев не дадоха упования резултат. С двама млади крайни нападатели каквито са Мартин Атанасов и Розалин Пенчев, можем да победим Египет, Пуерто Рико, само че Бразилия е друга класа.
Друг значим миг за отбелязване е незадоволителното потребление в офанзива на нашият най- добър нападател Цветан Соколов. Дали е било тактически ход, дали игрови обстановки не са разрешили топката да бъде отправена към него, не можем да знаем, само че е реалност, че той не получи най-важните топки в мача. Той стана най-резултатният волейболист в нашия тим, само че какво от това, откакто тимът пропиля златен късмет да играе на Олимпиада.
Чувалите с рецензии и въпроси за какво този, за какво оня, са отвързани и следва да се изсипят. Винаги е имало заболели, недоволни и постоянно мрънкащи. Колкото по-бързо създадем генерална рекапитулация на това, какви сме били, какви сме и какви желаеме да бъдем. С какви благоприятни условия разполагаме, човешки, финансови и материални, по отношение на тези с които се конкурираме в днешно време, толкоз по-лесно ще ни бъде да понасяме загубите и слабите резултати. Живеейки в илюзия, загубите се понасят по-тежко.
Шансовете ни за класиране на игрите в Токио от континенталната подготовка през януари 2020 са сред 5 и 10 %.
Няма да е съдбовно, в случай че не се класираме за олимпиадата, споделиха го и от управлението на федерацията. Все отново единствено 12 тима могат да вземат присъединяване на континентален принцип. Европа е ощетена, това е реалност. Фатално ще бъда, в случай че продължим по този метод, да живеем в заблуди, че семействата ще развиват нашия волейбол. Домакинствата на разнообразни шампионати са хубаво нещо, не би трябвало да се отхвърля това, само че с цел да се стигне до тях, всичко би трябвало да действа както би трябвало.
Здрав пиедестал, поредност и праволинейност. "
Мач, минал в две елементи. Първата част, окрилени от позитивните страсти, цялостната зала и положителната атмосфера, българските волейболисти играха на лимита на своите благоприятни условия и закономерно поведоха в резултата с два гейма преднина.
Обективността изисква да отбележим, че бразилските волейболисти през първите два гейма единствено участваха в залата, без да демонстрират и 15% от това на което са способни.
Същинският конфликт стартира в третият гейм, където двата тима демонстрираха на какво са способни. България играеше на своя най-много, Бразилия се пробуждаше от летаргията, в която бе попаднала при започване на мача. Всичко вървеше както ни се искаше, само че и този път неписаното предписание във волейбола се удостовери. Ако водиш с 2:0 и не затвориш мача с 3:0, губиш с 2:3. Изпитахме го на гърба си.
Изгубения тежко трети гейм с 30:32 като че ли прекърши стремежа в нашите редици. Съвсем закономерно падна концентрацията, настъпи отмалялост и това разреши на Бразилия да се върне в мача. Още през цялото време бе ясно, че подобен вид мачове не могат да приключат в три гейма, само че сюжетът бе доста тежък за нас. За страдание още веднъж не успяхме да победим огромен тим когато би трябвало, когато е значимо.
Силвано Пранди заложи на композиция от опит и младост при крайните нападатели - Тодор Скримов и Мартин Атанасов.
Важен подробност от протичащото се на игрището бе тежката травма на Тодор Скримов в средата на втория гейм, която лиши нашият тим от умел войник. В дълготраен проект тази загуба на умел играч, ни остави без други възможности до края на мача. Видя се, че точно това не доближи във значимите моменти. Епизодичните включвания на Ники Пенчев не дадоха упования резултат. С двама млади крайни нападатели каквито са Мартин Атанасов и Розалин Пенчев, можем да победим Египет, Пуерто Рико, само че Бразилия е друга класа.
Друг значим миг за отбелязване е незадоволителното потребление в офанзива на нашият най- добър нападател Цветан Соколов. Дали е било тактически ход, дали игрови обстановки не са разрешили топката да бъде отправена към него, не можем да знаем, само че е реалност, че той не получи най-важните топки в мача. Той стана най-резултатният волейболист в нашия тим, само че какво от това, откакто тимът пропиля златен късмет да играе на Олимпиада.
Чувалите с рецензии и въпроси за какво този, за какво оня, са отвързани и следва да се изсипят. Винаги е имало заболели, недоволни и постоянно мрънкащи. Колкото по-бързо създадем генерална рекапитулация на това, какви сме били, какви сме и какви желаеме да бъдем. С какви благоприятни условия разполагаме, човешки, финансови и материални, по отношение на тези с които се конкурираме в днешно време, толкоз по-лесно ще ни бъде да понасяме загубите и слабите резултати. Живеейки в илюзия, загубите се понасят по-тежко.
Шансовете ни за класиране на игрите в Токио от континенталната подготовка през януари 2020 са сред 5 и 10 %.
Няма да е съдбовно, в случай че не се класираме за олимпиадата, споделиха го и от управлението на федерацията. Все отново единствено 12 тима могат да вземат присъединяване на континентален принцип. Европа е ощетена, това е реалност. Фатално ще бъда, в случай че продължим по този метод, да живеем в заблуди, че семействата ще развиват нашия волейбол. Домакинствата на разнообразни шампионати са хубаво нещо, не би трябвало да се отхвърля това, само че с цел да се стигне до тях, всичко би трябвало да действа както би трябвало.
Здрав пиедестал, поредност и праволинейност. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ