Иван Костов се обяви за смяна на данъчната система
Бившият министър председател Иван Костов прикани за смяна на данъчната система в България. Според него настоящето данъчно облагане е " несъответстващо и недобро " и е причина за доста нездравословни процеси в страната.
Плоските директни налози са една от главните аргументи за укриване на приходите, съобщи той в качеството си на шеф на Центъра за разбори и ръководство на опасности към Нов български университет по време на научна конференция " 10 години плосък налог в България ", проведена от КНСБ и фондация " Фридрих Еберт ".
" За работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и персонални приходи, и от тях да заплаща нерегистрирани приходи на заетите, тъй като по този метод заобикаля заплащането на всички планувани по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 %. ", уточни Костов. Според него това ще е невероятно, в случай че се одобри прогресивна канара и оптималната облага се полза с 32%. " Ако тя се полза с толкоз, в случай че приходите на работодателя се таксуват, както беше до 2001 година - с прогресивна канара до 38 %, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от компанията парите като персонален приход и да ги заплаща незаконно на хората ", добави Иван Костов.
Той предлага да се възвърне данъчноосигурителната система от промяната преди 2001 година, само че по думите му това е явно неизпълнима рекомендация при сегашните желания на българските гласоподаватели. " Тогава приходите бяха с необлагаем най-малко, нямаше необлагаем най-малко за облагата на предприятията, имаше прогресивна канара, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски ", добави някогашният министър председател, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите на Костов в сегашната икономическа конюнктура, когато създаденият БВП е с към 3,5 пъти по-голям от тогавашния, страната би трябвало да планува и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване облаги. В противоположен случай няма да се подтиква натрупването на капитал и основаването на работни места, разясни той Костов.
Според него, сега вън от подозрение е, че облагането на брутните трудови контракти с налози и осигурителни вноски не е съразмерно. Костов означи, че колкото повече порастват над оптималния застрахователен приход приходите на облаганото лице, толкоз повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10 %.
Общото облагане на хората с високи приходи клони към 10 на 100, а на тези с работна заплата под оптималния застрахователен приход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 %, сподели Иван Костов.
По думите му всичко това значи, че хората с високи приходи не са ангажирани с контрола на осъществяването на функционалностите на българската страна. При почти едно и също натоварване на Брутният вътрешен продукт с налози и осигурителни вноски - 29,9 на 100 през 2001 година и 30 % през 2017, приходите от облагането с налог приходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с доста по-малък дял от общите данъчни и осигурителни доходи - през 2001 година те са 44 на 100, до момента в който през 2015 те са 38, 9 на 100 от общите, което е за сметка на увеличението на приходите от Данък добавена стойност, добави Костов.
Според него този понижен дял е причина за други основни опасности в ръководството на бюджета - правят се огромни преразпределителни процеси сред приходите от косвени налози и разноските, които прави бюджетът като прехвърлянето към Национален осигурителен институт. Тук е и повода за износа на на ниска цена труд от страната, добави Костов.
Според някогашния министър председател в България работят и други отрицателни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от страната жизненоважни за обществото функционалности. Той очерта кои са тези съществени функционалности - в областта на сигурността, където мнозина доплащат, изключително компании за своята сигурност, на образованието, където родителите заплащат спомагателни уроци, в опазването на здравето, където всички доплащаме за здравна услуга.
Плоските директни налози са една от главните аргументи за укриване на приходите, съобщи той в качеството си на шеф на Центъра за разбори и ръководство на опасности към Нов български университет по време на научна конференция " 10 години плосък налог в България ", проведена от КНСБ и фондация " Фридрих Еберт ".
" За работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и персонални приходи, и от тях да заплаща нерегистрирани приходи на заетите, тъй като по този метод заобикаля заплащането на всички планувани по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 %. ", уточни Костов. Според него това ще е невероятно, в случай че се одобри прогресивна канара и оптималната облага се полза с 32%. " Ако тя се полза с толкоз, в случай че приходите на работодателя се таксуват, както беше до 2001 година - с прогресивна канара до 38 %, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от компанията парите като персонален приход и да ги заплаща незаконно на хората ", добави Иван Костов.
Той предлага да се възвърне данъчноосигурителната система от промяната преди 2001 година, само че по думите му това е явно неизпълнима рекомендация при сегашните желания на българските гласоподаватели. " Тогава приходите бяха с необлагаем най-малко, нямаше необлагаем най-малко за облагата на предприятията, имаше прогресивна канара, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски ", добави някогашният министър председател, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите на Костов в сегашната икономическа конюнктура, когато създаденият БВП е с към 3,5 пъти по-голям от тогавашния, страната би трябвало да планува и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване облаги. В противоположен случай няма да се подтиква натрупването на капитал и основаването на работни места, разясни той Костов.
Според него, сега вън от подозрение е, че облагането на брутните трудови контракти с налози и осигурителни вноски не е съразмерно. Костов означи, че колкото повече порастват над оптималния застрахователен приход приходите на облаганото лице, толкоз повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10 %.
Общото облагане на хората с високи приходи клони към 10 на 100, а на тези с работна заплата под оптималния застрахователен приход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 %, сподели Иван Костов.
По думите му всичко това значи, че хората с високи приходи не са ангажирани с контрола на осъществяването на функционалностите на българската страна. При почти едно и също натоварване на Брутният вътрешен продукт с налози и осигурителни вноски - 29,9 на 100 през 2001 година и 30 % през 2017, приходите от облагането с налог приходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с доста по-малък дял от общите данъчни и осигурителни доходи - през 2001 година те са 44 на 100, до момента в който през 2015 те са 38, 9 на 100 от общите, което е за сметка на увеличението на приходите от Данък добавена стойност, добави Костов.
Според него този понижен дял е причина за други основни опасности в ръководството на бюджета - правят се огромни преразпределителни процеси сред приходите от косвени налози и разноските, които прави бюджетът като прехвърлянето към Национален осигурителен институт. Тук е и повода за износа на на ниска цена труд от страната, добави Костов.
Според някогашния министър председател в България работят и други отрицателни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от страната жизненоважни за обществото функционалности. Той очерта кои са тези съществени функционалности - в областта на сигурността, където мнозина доплащат, изключително компании за своята сигурност, на образованието, където родителите заплащат спомагателни уроци, в опазването на здравето, където всички доплащаме за здравна услуга.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ