Голямо признание за Стилиян Петров
Бившият национал Стилиян Петров получи огромно самопризнание, откакто не него се падна достойнството да взе участие в пилотния епизод на продукцията „ Иконите “, с която отборът от Чемпиъншип Астън Вила реши да зарадва почитателите си. В поредицата ще се снимат изявленията с едни от най-заслужилите играчи на клуба от Бирмингам.
В първия епизод Стенли описа искрено по тематики, които разкриват в цялостна степен по какъв начин се усеща за тези 7 години (между 2006 и 2013), които той прекара на „ Вила Парк ”. Бившият футболист на ЦСКА разкри любопитни елементи по какъв начин тъкмо се е случил прехвърлянето от Селтик, какво е значело за него да бъде определен за капитан на „ виланите ”, само че също по този начин и какъв брой тъкмо е бил обиден от отхвърли на клуба да му предложи договор след извоюваната борба с левкемията и извършената лятна подготовка.
„ Главната ми страст беше това, че прекосявах в огромен клуб. Това е нещо, от което не можеш да избягаш. Да дойда в Англия и да играя в Астън Вила беше ужасно. Знаех историята на клуба, знаех що за популярен клуб е това, а идвах в него от различен подобен отбор (визира Селтик – б.р.), който също е ставал европейски първенец. Когато осъществиш подобен трансфер, знаеш какво чакат почитателите от теб, знаеш тъкмо какъв стандарт на показване се чака от теб. ”
„ Трансферът беше малко чудноват. Всъщност бях на път да подпиша с Портсмут, където управител беше Хари Реднап. Спомнян си, че всичко се случи два дни преди мач на националния тим. Аз бях на път, а в този миг Мартин О’Нийл, който беше управител на Астън Вила, е сключил договорка със Селтик. Те заплатиха по-висока цена спрямо Портсмут. Аз получих позвъняване рано сутринта, с цел да ми кажат, че договарянията ще ги повеждам с Вила вместо с Портсмут. Аз организирах къс диалог с Хари Реднап, който ми изясни, че нищо към този момент не зависи от него, защото Вила е платил повече пари, а те не могат да си разрешат такава сума. ”
„ Преговорите с Вила помня, че продължиха до 3 и половина сутринта. Стана бързичко и ненадейно, само че пък беше добре, че направих този избор.
„ С Мартин О’Нийл бях работил 5 години в Селтик. Познавах го като управител, знаех какви са условията му, какво чака от играчите. В Селтик имахме доста сполучлив интервал дружно, както и доста добър тим. Когато офертата пристигна, а аз разбрах за мощния интерес на Астън Вила и О’Нийл, аз го попитах какво желае да реализира. Той ми отговори: „ Искам да изградя тим, който да се бори за място в европейските клубни шампионати, да носи наслада на почитателите. Аз желая да бъда сполучлив управител тук и искам ти да бъдеш част от всичко това. Предстоят ни сложни сезон или два. Дай ми малко време и аз ще ти покажа в каква посока ще поемем. ” Това ми беше изцяло задоволително. Вече много време бях играл за Селтик, беше време за смяна, да се подложа на предизвикването „ Висша лига на Англия ”.
Дебютът против Уест Хем, компликациите и новата роля на терена...
„ Тъкмо се бях върнал от лагер на националния тим, по тази причина съумях да упражнявам единствено един път с момчетата, а след това отпътувахме към Лондон. Мисля, че стана страховит мач. Играхме доста добре, бяхме чудесно проведени. Изправихме се против доста мощен тим на Уест Хем. Самият аз също се показах добре, мисля, че пропуснах два шанса. Страхотен дебют. Помня, че всички говореха за това и ми чертаеха огромни неща. После обаче последва огромен срив във формата ми, само че това са моменти, които единствено те вършат по-силен. ”
„ Да, О’Нийл промени ролята ми на терена. Точно това имаше поради за трънливия път. Той стартира да притегля млади играчи, а много от футболистите се разделяха с клуба. Опитахме да намерим салдото в тима. След 10 мача съумях да отбележа и първия си гол, беше против Шефилд. Постигнах няколко асистенции, а внезапно трябваше да мина на крилото, да играя отдясно. За мен беше доста мъчно поради интензитета на Висшата лига. Крайните бранители са мощни и бързи, по тази причина ми беше доста мъчно. За мен обаче беше доста значимо да бъда част от тима. Това докара до огромния спад при мен. После обаче в тима дойдоха хора като Ашли Йънг и Стюърт Даунинг, които можеха да играят по-добре на тази позиция, а пък Гарет Бари беше страховит като вътрешен халф. Найджъл Рио-Кокър също пристигна и стартира да играе. На мен ми беше мъчно да си върна мястото в състава. Мартин О’Нийл разполагаше с по-добри играчи, по-силни играчи, които бяха гладни и подготвени да печелят мачове за него. Това беше обикновено, една напълно нормална обстановка в границите на футболния клуб. ”
„ Отне ми 4 или 5 месеца, в които не играех, а почитателите ме притискаха, тъй като имаше доста упования към мен. Помня, че О’Нийл ми сподели, че в случай че не се оправя, ще се види заставен да ме преотстъпи в отбор от Лига 2 (четвъртото равнище на британския футбол – б.р). Нямах визия дали се майтапи или е сериозен. Обаче си струваше да ме изчака. Трябваше да се приспособявам в една нова роля, тъй като Мартин имаше невероятни играчи, с които да нападна, знаете – Ашли Йънг и Стюърт Даунинг, Габриел Агбонлахор, Джон Карю. Страхотни футболисти, които придадоха ново измерение. Моята позиция се промени тотално, само че това не беше ново за мен, тъй като играех на същия пост за националния си тим. Знаех всичко от А до Я. Знаех, какво се изисква от мен, знаех също по този начин, че няма да съм същият състезател, който бях в Селтик, а това щеше да промени упованията към мен. Трябваше да се приспособявам, трябваше да бъда част от салдото в този тим, да се уверя, че ще си правя работата, а тя ще е от изгода на тима. ”
Онзи гол от центъра против Дарби Каунти…
„ По това време нямах право да бъда по-близо до вратата, тъй че трябваше да скалъпвам. Такива неща не ти се случват доста постоянно като състезател – да ти се открие опция да направиш сходен прехвърлящ удар. Това е просто инстинкт. Ако някой ви каже, че се е упражнявал в това – не го е правил. Във футбола ги има тези луди мигове, в които грабваш своя късмет и отбелязваш гол, а най-после хората приказват за това даже след доста години. ”
„ Онзи тим на Астън Вила беше доста добър. Имахме необикновен екипен дух, борехме се един за различен, познавахме се чудесно и знаехме какъв брой е значим колективът. Никой не мрънкаше, когато не играеше, а залягаше крепко в тренировките. Помня, че в един от сезоните при 20 оставащи кръга бяхме на 11 точки пред Арсенал. Имахме страхотна атмосфера в тима, играехме добре, нямахме прекъсване. Другите ги беше боязън от нас, а след това не бяхме в положение да спечелим мач в продължение на 2 месеца. Има ги тези неща във футбола. Но имахме този нрав на спечелили. Бяхме задружни, знаехме, че сме положителни и бяхме наясно, че особено на „ Вила Парк ” другите отбори ги е боязън от нос. Дори огромните като Челси и Манчестър Юнайтед. Те знаеха, че има за какво да се тревожат, че би трябвало играят на върха на опциите си, с цел да ни победят. Един управител може единствено да се гордее, че разполага с подобен тим. ”
Партньорството с Гарет Бари...
„ Той познаваше футбола и своята позиция изначало до дъно. Той е доста интелигентен, футболният му мозък е несравним: знае по кое време да забави играта, по кое време да форсира темпото, знае по какъв начин да управлява мача. Не е от най-бързите играчи, само че е един от най-умните. Не се срещат доста постоянно такива футболисти. Аз и той се разбирахме. Аз знаех какво се изисква от мен – че би трябвало да експортирам топката малко по-бързо, а и познавахме съотборниците си. Само след два паса посред ни всеки знаеше какво да чака. Трудно е да намериш такова партньорство във футбола, а не щеш ли аз го открих при Гари. Обожавах да играя с него. ”
„ Ако би трябвало да избера един-единствен мач на Астън Вила? Дербито на Бирмингам, което спечелихме с 5:1. Атмосферата беше наелектризираща, напрежението беше голямо. Ние играехме в действителност добре. Влязохме в мача и сетне просто не погледнахме обратно. Вкарахме първи, втори, трети, четвърти, пети гол, а момчетата се любуваха, почитателите – също. ”
„ Разбира се, че ги има и разочарованията. Турнирите са за това – да се печелят купи и медали. Футболът е за това. Всеки футболист желае да печели титли, а почитателите се гордеят. Ние не успяхме в тази задача. Това е и моето главно отчаяние, тъй като имахме страховит тим, знаехме по какъв начин да печелим мачове, само че просто не го направихме. Разочарован съм, че не спечелихме нищо. А, не, спечелихме Peace Cup (приятелски шампионат – б.р.). Ето, имаме трофей. Взехме го този. ”
Оттеглянето на Мартин Лаурсен от футбола през 2009 година отвори пътя пред Стенли да се натовари с нова отговорност.
„ Да бъда капитан на Астън Вила ме направи горделив като футболист и човек. Да си капитан е нещо доста особено. Аз постоянно съм се отнасял доста съществено към тази роля. Един капитан е като асистент-треньор, само че на терена. Понякога би трябвало да действаш, да вземаш решения. В името на тима в някои случаи би трябвало да жертваш своята игра, с цел да помагаш на останалите. Трябва да си добър съотборник, да разбираш. Това е доста значимо, а за мен беше чест да бъда капитан на Вила. Мисля, че се оправих по допустимо най-хубавия метод с отговорността. Смятам, че се държах почтено като за огромен клуб като Астън Вила. Това да съм капитан на Вила го оценявам доста високо. ”
Когато идва редът на борбата с левкемията…
„ Подкрепата на Астън Вила беше невероятна. Да имаш поддръжката на цялостен един клуб, на почитателите беше необикновено. Те и до през днешния ден ме поддържат, постоянно ще са зад мен, което е ужасно. Това демонстрира какво си значел за клуба и какъв брой доста си постигнал като състезател. Това беше един страховит образец. Феновете на Вила постоянно са били изумителни към мен. Всички играчи в клуба – също. ”
„ Оценявам този дълъг път, който извървях. Когато надмогнеш сходно заболяване, разбираш какъв брой фаворизиран си за това, че си към момента жив. Наистина се любувам на дребните неща в живота – дребните усмивки, по какъв начин порастват децата ми, веселя се на брачната половинка ми, която мога да виждам всеки ден. Генерално се любувам на живота, тъй като имах своите мрачни и тежки мигове. Винаги съм се радвал на поддръжка. Куражът и вярата, които хората ми дадоха, ми помогнаха да мина през всичко. ”
Болезненият завършек на лятната подготовка с тима през 2016-а година...
„ Това е доста мъчителна тематика, за която да приказвам. Хората не го схващат, само че аз боготворя футбола. От най-ранна възраст съм желал да играя футбол. Когато си се подготвил да приключиш с играта и кажеш „ стоп ”, това е ужасно. Вече си го решил и знаеш, че идва. Но когато това ти е отнето, става доста мъчно. Не можех да го приема. ”
„ За мен завръщането във футбола не беше просто да играя още веднъж. Знаех какъв брой сложна беше борбата с рака. Главната причина да се върна и да играя беше, с цел да покажа на хората, че ракът е отминала история, доста обратно във времето. Да им покажа, че има път обратно и че човек може да се възвърне и да играе още веднъж. Хората обаче не го схванаха. ”
„ Да вземам участие в онази лятна подготовка ми костваше доста. Нека не забравяме, че когато играех, тежах към 84-85 кг. Когато взех решение, че бих опитал още веднъж с Астън Вила, тежах 139 кг. В интервал от година и половина трябваше да работя с персонален треньор, с цел да се приведа в тегло, което би ми разрешило да направя лятна подготовка. Знаете ли? Не съм пропуснал един ден тренировки, не съм пропуснал една секунда. Много хора не знаят това. ”
„ В беговите ми групи имаше момчета като Габриел Агбонлахор, които ме бутаха откъм гърба, с цел да ми оказват помощ да завърша упражненията. Не съм спирал. Когато от клуба ми споделиха, че няма да ми създадат предложение, се почувствах като че ли крънкам да получа контракт. Това нарани грубо. Оттам просто ми споделиха, че няма да ми предложат нищо. Имах толкоз доста въпроси да задам – по какъв начин, защо… Но просто към този момент се бях уморил да се боря. Те не проумяха огромната картина. Пред себе си имах някои предложения от отбори в Чемпиншип, Лига 1. Аз желаех да приключа тук. Исках да покажа на хората, че (болестта) се случи тук и ще приключа тук. Не стана по този начин. Заболя ме, да, само че към този момент съм го преодолял. Просто го оставяш обратно и продължаваш напред ”
Какво значи Астън Вила за Стилиян Петров?
„ Семейство, поддръжка, предпочитание за победа и битка. Феновете към момента ги имат. Те заслужават клубът да се върне там, където му е мястото. Сигурен съм, че това ще се случи. ”
Превод: Гонг
В първия епизод Стенли описа искрено по тематики, които разкриват в цялостна степен по какъв начин се усеща за тези 7 години (между 2006 и 2013), които той прекара на „ Вила Парк ”. Бившият футболист на ЦСКА разкри любопитни елементи по какъв начин тъкмо се е случил прехвърлянето от Селтик, какво е значело за него да бъде определен за капитан на „ виланите ”, само че също по този начин и какъв брой тъкмо е бил обиден от отхвърли на клуба да му предложи договор след извоюваната борба с левкемията и извършената лятна подготовка.
„ Главната ми страст беше това, че прекосявах в огромен клуб. Това е нещо, от което не можеш да избягаш. Да дойда в Англия и да играя в Астън Вила беше ужасно. Знаех историята на клуба, знаех що за популярен клуб е това, а идвах в него от различен подобен отбор (визира Селтик – б.р.), който също е ставал европейски първенец. Когато осъществиш подобен трансфер, знаеш какво чакат почитателите от теб, знаеш тъкмо какъв стандарт на показване се чака от теб. ”
„ Трансферът беше малко чудноват. Всъщност бях на път да подпиша с Портсмут, където управител беше Хари Реднап. Спомнян си, че всичко се случи два дни преди мач на националния тим. Аз бях на път, а в този миг Мартин О’Нийл, който беше управител на Астън Вила, е сключил договорка със Селтик. Те заплатиха по-висока цена спрямо Портсмут. Аз получих позвъняване рано сутринта, с цел да ми кажат, че договарянията ще ги повеждам с Вила вместо с Портсмут. Аз организирах къс диалог с Хари Реднап, който ми изясни, че нищо към този момент не зависи от него, защото Вила е платил повече пари, а те не могат да си разрешат такава сума. ”
„ Преговорите с Вила помня, че продължиха до 3 и половина сутринта. Стана бързичко и ненадейно, само че пък беше добре, че направих този избор.
„ С Мартин О’Нийл бях работил 5 години в Селтик. Познавах го като управител, знаех какви са условията му, какво чака от играчите. В Селтик имахме доста сполучлив интервал дружно, както и доста добър тим. Когато офертата пристигна, а аз разбрах за мощния интерес на Астън Вила и О’Нийл, аз го попитах какво желае да реализира. Той ми отговори: „ Искам да изградя тим, който да се бори за място в европейските клубни шампионати, да носи наслада на почитателите. Аз желая да бъда сполучлив управител тук и искам ти да бъдеш част от всичко това. Предстоят ни сложни сезон или два. Дай ми малко време и аз ще ти покажа в каква посока ще поемем. ” Това ми беше изцяло задоволително. Вече много време бях играл за Селтик, беше време за смяна, да се подложа на предизвикването „ Висша лига на Англия ”.
Дебютът против Уест Хем, компликациите и новата роля на терена...
„ Тъкмо се бях върнал от лагер на националния тим, по тази причина съумях да упражнявам единствено един път с момчетата, а след това отпътувахме към Лондон. Мисля, че стана страховит мач. Играхме доста добре, бяхме чудесно проведени. Изправихме се против доста мощен тим на Уест Хем. Самият аз също се показах добре, мисля, че пропуснах два шанса. Страхотен дебют. Помня, че всички говореха за това и ми чертаеха огромни неща. После обаче последва огромен срив във формата ми, само че това са моменти, които единствено те вършат по-силен. ”
„ Да, О’Нийл промени ролята ми на терена. Точно това имаше поради за трънливия път. Той стартира да притегля млади играчи, а много от футболистите се разделяха с клуба. Опитахме да намерим салдото в тима. След 10 мача съумях да отбележа и първия си гол, беше против Шефилд. Постигнах няколко асистенции, а внезапно трябваше да мина на крилото, да играя отдясно. За мен беше доста мъчно поради интензитета на Висшата лига. Крайните бранители са мощни и бързи, по тази причина ми беше доста мъчно. За мен обаче беше доста значимо да бъда част от тима. Това докара до огромния спад при мен. После обаче в тима дойдоха хора като Ашли Йънг и Стюърт Даунинг, които можеха да играят по-добре на тази позиция, а пък Гарет Бари беше страховит като вътрешен халф. Найджъл Рио-Кокър също пристигна и стартира да играе. На мен ми беше мъчно да си върна мястото в състава. Мартин О’Нийл разполагаше с по-добри играчи, по-силни играчи, които бяха гладни и подготвени да печелят мачове за него. Това беше обикновено, една напълно нормална обстановка в границите на футболния клуб. ”
„ Отне ми 4 или 5 месеца, в които не играех, а почитателите ме притискаха, тъй като имаше доста упования към мен. Помня, че О’Нийл ми сподели, че в случай че не се оправя, ще се види заставен да ме преотстъпи в отбор от Лига 2 (четвъртото равнище на британския футбол – б.р). Нямах визия дали се майтапи или е сериозен. Обаче си струваше да ме изчака. Трябваше да се приспособявам в една нова роля, тъй като Мартин имаше невероятни играчи, с които да нападна, знаете – Ашли Йънг и Стюърт Даунинг, Габриел Агбонлахор, Джон Карю. Страхотни футболисти, които придадоха ново измерение. Моята позиция се промени тотално, само че това не беше ново за мен, тъй като играех на същия пост за националния си тим. Знаех всичко от А до Я. Знаех, какво се изисква от мен, знаех също по този начин, че няма да съм същият състезател, който бях в Селтик, а това щеше да промени упованията към мен. Трябваше да се приспособявам, трябваше да бъда част от салдото в този тим, да се уверя, че ще си правя работата, а тя ще е от изгода на тима. ”
Онзи гол от центъра против Дарби Каунти…
„ По това време нямах право да бъда по-близо до вратата, тъй че трябваше да скалъпвам. Такива неща не ти се случват доста постоянно като състезател – да ти се открие опция да направиш сходен прехвърлящ удар. Това е просто инстинкт. Ако някой ви каже, че се е упражнявал в това – не го е правил. Във футбола ги има тези луди мигове, в които грабваш своя късмет и отбелязваш гол, а най-после хората приказват за това даже след доста години. ”
„ Онзи тим на Астън Вила беше доста добър. Имахме необикновен екипен дух, борехме се един за различен, познавахме се чудесно и знаехме какъв брой е значим колективът. Никой не мрънкаше, когато не играеше, а залягаше крепко в тренировките. Помня, че в един от сезоните при 20 оставащи кръга бяхме на 11 точки пред Арсенал. Имахме страхотна атмосфера в тима, играехме добре, нямахме прекъсване. Другите ги беше боязън от нас, а след това не бяхме в положение да спечелим мач в продължение на 2 месеца. Има ги тези неща във футбола. Но имахме този нрав на спечелили. Бяхме задружни, знаехме, че сме положителни и бяхме наясно, че особено на „ Вила Парк ” другите отбори ги е боязън от нос. Дори огромните като Челси и Манчестър Юнайтед. Те знаеха, че има за какво да се тревожат, че би трябвало играят на върха на опциите си, с цел да ни победят. Един управител може единствено да се гордее, че разполага с подобен тим. ”
Партньорството с Гарет Бари...
„ Той познаваше футбола и своята позиция изначало до дъно. Той е доста интелигентен, футболният му мозък е несравним: знае по кое време да забави играта, по кое време да форсира темпото, знае по какъв начин да управлява мача. Не е от най-бързите играчи, само че е един от най-умните. Не се срещат доста постоянно такива футболисти. Аз и той се разбирахме. Аз знаех какво се изисква от мен – че би трябвало да експортирам топката малко по-бързо, а и познавахме съотборниците си. Само след два паса посред ни всеки знаеше какво да чака. Трудно е да намериш такова партньорство във футбола, а не щеш ли аз го открих при Гари. Обожавах да играя с него. ”
„ Ако би трябвало да избера един-единствен мач на Астън Вила? Дербито на Бирмингам, което спечелихме с 5:1. Атмосферата беше наелектризираща, напрежението беше голямо. Ние играехме в действителност добре. Влязохме в мача и сетне просто не погледнахме обратно. Вкарахме първи, втори, трети, четвърти, пети гол, а момчетата се любуваха, почитателите – също. ”
„ Разбира се, че ги има и разочарованията. Турнирите са за това – да се печелят купи и медали. Футболът е за това. Всеки футболист желае да печели титли, а почитателите се гордеят. Ние не успяхме в тази задача. Това е и моето главно отчаяние, тъй като имахме страховит тим, знаехме по какъв начин да печелим мачове, само че просто не го направихме. Разочарован съм, че не спечелихме нищо. А, не, спечелихме Peace Cup (приятелски шампионат – б.р.). Ето, имаме трофей. Взехме го този. ”
Оттеглянето на Мартин Лаурсен от футбола през 2009 година отвори пътя пред Стенли да се натовари с нова отговорност.
„ Да бъда капитан на Астън Вила ме направи горделив като футболист и човек. Да си капитан е нещо доста особено. Аз постоянно съм се отнасял доста съществено към тази роля. Един капитан е като асистент-треньор, само че на терена. Понякога би трябвало да действаш, да вземаш решения. В името на тима в някои случаи би трябвало да жертваш своята игра, с цел да помагаш на останалите. Трябва да си добър съотборник, да разбираш. Това е доста значимо, а за мен беше чест да бъда капитан на Вила. Мисля, че се оправих по допустимо най-хубавия метод с отговорността. Смятам, че се държах почтено като за огромен клуб като Астън Вила. Това да съм капитан на Вила го оценявам доста високо. ”
Когато идва редът на борбата с левкемията…
„ Подкрепата на Астън Вила беше невероятна. Да имаш поддръжката на цялостен един клуб, на почитателите беше необикновено. Те и до през днешния ден ме поддържат, постоянно ще са зад мен, което е ужасно. Това демонстрира какво си значел за клуба и какъв брой доста си постигнал като състезател. Това беше един страховит образец. Феновете на Вила постоянно са били изумителни към мен. Всички играчи в клуба – също. ”
„ Оценявам този дълъг път, който извървях. Когато надмогнеш сходно заболяване, разбираш какъв брой фаворизиран си за това, че си към момента жив. Наистина се любувам на дребните неща в живота – дребните усмивки, по какъв начин порастват децата ми, веселя се на брачната половинка ми, която мога да виждам всеки ден. Генерално се любувам на живота, тъй като имах своите мрачни и тежки мигове. Винаги съм се радвал на поддръжка. Куражът и вярата, които хората ми дадоха, ми помогнаха да мина през всичко. ”
Болезненият завършек на лятната подготовка с тима през 2016-а година...
„ Това е доста мъчителна тематика, за която да приказвам. Хората не го схващат, само че аз боготворя футбола. От най-ранна възраст съм желал да играя футбол. Когато си се подготвил да приключиш с играта и кажеш „ стоп ”, това е ужасно. Вече си го решил и знаеш, че идва. Но когато това ти е отнето, става доста мъчно. Не можех да го приема. ”
„ За мен завръщането във футбола не беше просто да играя още веднъж. Знаех какъв брой сложна беше борбата с рака. Главната причина да се върна и да играя беше, с цел да покажа на хората, че ракът е отминала история, доста обратно във времето. Да им покажа, че има път обратно и че човек може да се възвърне и да играе още веднъж. Хората обаче не го схванаха. ”
„ Да вземам участие в онази лятна подготовка ми костваше доста. Нека не забравяме, че когато играех, тежах към 84-85 кг. Когато взех решение, че бих опитал още веднъж с Астън Вила, тежах 139 кг. В интервал от година и половина трябваше да работя с персонален треньор, с цел да се приведа в тегло, което би ми разрешило да направя лятна подготовка. Знаете ли? Не съм пропуснал един ден тренировки, не съм пропуснал една секунда. Много хора не знаят това. ”
„ В беговите ми групи имаше момчета като Габриел Агбонлахор, които ме бутаха откъм гърба, с цел да ми оказват помощ да завърша упражненията. Не съм спирал. Когато от клуба ми споделиха, че няма да ми създадат предложение, се почувствах като че ли крънкам да получа контракт. Това нарани грубо. Оттам просто ми споделиха, че няма да ми предложат нищо. Имах толкоз доста въпроси да задам – по какъв начин, защо… Но просто към този момент се бях уморил да се боря. Те не проумяха огромната картина. Пред себе си имах някои предложения от отбори в Чемпиншип, Лига 1. Аз желаех да приключа тук. Исках да покажа на хората, че (болестта) се случи тук и ще приключа тук. Не стана по този начин. Заболя ме, да, само че към този момент съм го преодолял. Просто го оставяш обратно и продължаваш напред ”
Какво значи Астън Вила за Стилиян Петров?
„ Семейство, поддръжка, предпочитание за победа и битка. Феновете към момента ги имат. Те заслужават клубът да се върне там, където му е мястото. Сигурен съм, че това ще се случи. ”
Превод: Гонг
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ