Стилиян Петров – за прехода през ада и за футбола… ЗАЩОТО ОЩЕ СЪМ ЖИВ!
Бившият капитан на националния тим по футбол Стилиян Петров разкри пред Би Би Си, че в борбата му с левкимията най-вече са му помогнали брачната половинка му Паулина и двете му деца - Стилиян и Кристиян.
В искрено изявление той описа, че по време на лекуването синовете му са посещавали психолог, с цел да могат да се оправят с сложния миг и рядко са виждали своя татко.
„ Когато научих диагнозата за заболяването, през главата ми минаха доста въпроси: „ Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших? “, само че няма отговор. Месеци наред имах безсънни нощи, с цел да схвана каква е повода, само че не съумях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята брачна половинка основахме фондацията, защото знаем какъв брой сложна е битката. Със брачната половинка ми и двамата ни синове преминахме през пъкъла. Децата ми ме виждаха в положение, в което нито едно дете не трябва да вижда татко си. Трябваше да ги водим на психолози, с цел да сме наясно, че те схващат обстановката. Имаше интервал от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат единствено през дребен прозорец, защото не им беше разрешено да влизат в стаята ", спомня си той.
Съпругата му Паулина пък оказва помощ на Стилиян с персоналния си образец и непрекъснатото наличие в болничното заведение.
"Имам прелестна брачна половинка, която направи огромната разлика. Беше необикновено да видя какъв брой доста ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво и аз хапвам, защото в един миг трябваше да хапвам. Бях доста слаб, само че трябваше да се храня. Тя ми даваше образец, че би трябвало да го направя, макар че яденето не беше хубаво. Когато видиш, че някой загърбва личния си живот и този на децата, с цел да е сигурен, че ще оздравееш – това значи доста. Тогава разбираш, че би трябвало да се бориш. Аз не бях подготвен да се предам и в тези моменти разбрах, че желая да пребивавам и какво е смисъла на живота за един човек. Знаех, какво можех да изгубя и не желаех да го позволи. Исках да се боря и да пребивавам. Да виждам децата си по какъв начин порастват и да не преставам да бъда татко и брачен партньор ", разкри някогашният национал.
Днес, откакто се излекува от подлата болест и може още веднъж да се любува на живота и моментите със фамилията си, Петров признава, че не е загърбил най-голямата си пристрастеност - футбола. Той играе всяка неделя. Отскоро в сбирката си даже има орден от конкуренцията, който за него е най-ценното отличие.
"Много ми харесва да вземам участие в Неделната лига. Там играят доста някогашни футболисти. Понякога играем един против различен и тогава се събират много фенове. Често ми питат за какво ми харесва да играя футбол на такова равнище? Аз давам отговор, тъй като съм още жив и имаше интервал, когато не знаех дали още веднъж ще ритвам топка, дали ще мога да вървя, дали ще пребивавам. Когато с тима ми завоювах орден, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера. Обясних им, че това е по този начин, защото мечтаех още веднъж да играя футбол и да ми бъде дадена опция да го върша. Вътрешно усещах огромна наслада и по тази причина този орден е подложен до другите ми оценки, само че ми е по-ценен от всички останали ", безапелационен е той.
В искрено изявление той описа, че по време на лекуването синовете му са посещавали психолог, с цел да могат да се оправят с сложния миг и рядко са виждали своя татко.
„ Когато научих диагнозата за заболяването, през главата ми минаха доста въпроси: „ Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших? “, само че няма отговор. Месеци наред имах безсънни нощи, с цел да схвана каква е повода, само че не съумях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята брачна половинка основахме фондацията, защото знаем какъв брой сложна е битката. Със брачната половинка ми и двамата ни синове преминахме през пъкъла. Децата ми ме виждаха в положение, в което нито едно дете не трябва да вижда татко си. Трябваше да ги водим на психолози, с цел да сме наясно, че те схващат обстановката. Имаше интервал от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат единствено през дребен прозорец, защото не им беше разрешено да влизат в стаята ", спомня си той.
Съпругата му Паулина пък оказва помощ на Стилиян с персоналния си образец и непрекъснатото наличие в болничното заведение.
"Имам прелестна брачна половинка, която направи огромната разлика. Беше необикновено да видя какъв брой доста ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво и аз хапвам, защото в един миг трябваше да хапвам. Бях доста слаб, само че трябваше да се храня. Тя ми даваше образец, че би трябвало да го направя, макар че яденето не беше хубаво. Когато видиш, че някой загърбва личния си живот и този на децата, с цел да е сигурен, че ще оздравееш – това значи доста. Тогава разбираш, че би трябвало да се бориш. Аз не бях подготвен да се предам и в тези моменти разбрах, че желая да пребивавам и какво е смисъла на живота за един човек. Знаех, какво можех да изгубя и не желаех да го позволи. Исках да се боря и да пребивавам. Да виждам децата си по какъв начин порастват и да не преставам да бъда татко и брачен партньор ", разкри някогашният национал.
Днес, откакто се излекува от подлата болест и може още веднъж да се любува на живота и моментите със фамилията си, Петров признава, че не е загърбил най-голямата си пристрастеност - футбола. Той играе всяка неделя. Отскоро в сбирката си даже има орден от конкуренцията, който за него е най-ценното отличие.
"Много ми харесва да вземам участие в Неделната лига. Там играят доста някогашни футболисти. Понякога играем един против различен и тогава се събират много фенове. Често ми питат за какво ми харесва да играя футбол на такова равнище? Аз давам отговор, тъй като съм още жив и имаше интервал, когато не знаех дали още веднъж ще ритвам топка, дали ще мога да вървя, дали ще пребивавам. Когато с тима ми завоювах орден, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера. Обясних им, че това е по този начин, защото мечтаех още веднъж да играя футбол и да ми бъде дадена опция да го върша. Вътрешно усещах огромна наслада и по тази причина този орден е подложен до другите ми оценки, само че ми е по-ценен от всички останали ", безапелационен е той.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ