Милен Георгиев: В Левски имаха прекалено голямо доверие на Делио Роси
Бившият футболист и сегашен сътрудник Милен Георгиев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Роден е в Елхово, само че от тригодишен живее в Бургас. Юноша е на чудото през 90-те години в родния ни шампионат - Нефтохимик. С екипа на бургаския клуб записва 10 години в професионалния футбол, като дебютира в мъжкия отбор на 16 години. Автор е на първия гол за „ шейховете “ в „ А “ група. С Нефтохимик Георгиев печели два пъти купата на страната и един път е втори в шампионата на България. Шампион е на Китай с тима на Гуоан. В чужбина играе още за Паниониос (Гърция), Динамо (Санкт Петербург) и Лиерс (Белгия). Има и два мача за националния ни тим. След приключването на спортната си кариера се захваща със строителство. Мечтае да има хотел край морето, само че след това схваща, че това не е силата му и се насочва към мениджърството. Благодарение на собствен някогашен съотборник – хърватин бързо навлиза в материята. Без доста звук се постанова като един от водещите футболни сътрудници у нас.
- Здравей, Милене! Какво лято се обрисува за българския футбол?
- Не съм доста огромен експерт, само че от това, което видях в първите кръгове, нещата са по-скоро добре.
- Как си обясняваш тогава рецесията в Левски и кои са грешките на „ синьото “ управление? Нормално ли е тим като Левски да отпадне от състав от Лихтенщайн?
- За всички е ясно, че това въобще не е обикновено. Мисля, че там проблемите са по-дълбоки. Не съм наясно, не съм вътре в кухнята, само че нашата страна е дребна и се чуват много неща. Една от огромните неточности към този момент я няма. Даде се прекомерно огромен заем на доверие на треньора. А това е абсурд в нашия футбол – лансираме чужденци за сметка на наши лични фрагменти. Но другият миг е кои са нашите фрагменти, с цел да съумеят? Парадоксално е положението на футбола ни. Левски по-скоро има проблеми със селекцията. Изказвам се като сътрудник, само че нямам нищо общо с футболистите. Моята процедура е такава, че не въвеждам чужденци в България. Може да оказа помощ на някой, да се обадя, само че нямаме такива играчи в българското състезание. Затова като един непряк наблюдаващ на футбола, бих споделил, че Левски има проблем със селекцията и очевидно отстъпва на другите водещи тимове.
- Каква е разликата сред Лудогорец и останалите клубове в елита? Коя е повода за превъзходството на отбора от Разград?
- Лудогорец има доста добра селекция. Селекционното им звено работи доста добре и избира точните футболисти. Но те са на едно доста умерено място. Не би трябвало да подценяваме разликата сред София и Разград. Разград е място, на което футболистите излизат на едно-единствено кафе-барче, всички са там. Проблемът с режима е решен. Ако искаш да намериш някого, той е в това кафе, почива си вкъщи или е на подготовка. А футболисти с несъмнено положителни качества, които се взимат в София, срещат извънредно добър нощен живот. Добрите футболисти губят централизация и де факто това, за което са пристигнали. Сега господин Русев развърза повече кесията, имат по-добри заплати, желаят да бъдат конкурентноспособни. За ЦСКА времето ще покаже, тъй като има много текучество в селекцията. А Лудогорец събра бразилци на извънредно положително равнище. Може би проблем ще се появи, когато стартират да застаряват и би трябвало на всеки да се откри работа, само че това към този момент си е техен проблем.
- Логично ли бе за теб Лудогорец и Димитър Димитров-Херо да се разделят по този метод? За медиите е по взаимно единодушие, само че за хората от кухнята на футбола раздорът не мина толкоз миролюбиво…
- Надали аз би трябвало да разясня случилото се. Решението за раздялата е на двете страни. 100% не е по този начин миролюбиво, само че когато съм комуникирал с Димитър Димитров, той ми е казвал, че нещо не е наред. При тази консервативна организация в Лудогорец едва ли е било прелестно и на управлението, само че се е стигнало до подобен раздор. В интерес на истината през цялото време трябваше да се знае, че стилът, който практикува Димитър Димитров не е стилът, който постановяваше Лудогорец. Това е мое мнение. Може би това е целяло и управлението на Лудогорец с слагането на Димитър Димитров – да бъде по-дисциплинирана играта в отбрана и така нататък Но очевидно не се е получило в този интервал от една година и по тази причина разумно се е стигнало до разлъка.
- Правилно ли работи ЦСКА като продаде най-хубавия си състезател Фернандо Каранга? Не са ли прекомерно доста чужденците във водещите ни тимове?
- Конкретно за Каранга – мисля, че по-скоро бяха принудени да го продадат. Виждаме всички индикации, а и това, което се чува е, че той е правил задоволително проблеми на управлението, с цел да бъде продаден. Това е рискът с играчите от Латинска Америка – неналичието на дисциплинираност. В момента, в който станат водещи футболисти, има проблем с личността им. Не че от ЦСКА толкоз са желали да го продадат, само че са избрали по-малкото зло. Познавам Мауридес – в негово лице откриха извънредно добър нападател. Сигурен съм, че ще се показа не по-зле от Каранга. А въпросът с чужденците в нашето състезание е извънредно мъчителна тематика, изключително за мен. Постоянно разясня с мои близки от сектора и от футбола. Преди няколко дни Локомотив (Пловдив) излезе със седем или осем чужденци. Абстрахираме се от това, че Лудогорец е водещ тим с 10 чужденци в стартовия състав в 90% от мачовете си. За да догонят равнището на футболистите на Лудогорец, Левски и ЦСКА се пробват да компенсират неналичието на български фрагменти с пазаруването на нови чужденци. И в един миг гледаме Лудогорец против ЦСКА с четирима българи на терена. Левски против Вадуц беше единствено с Горанов и Митрев, губим еднаквост. Лично аз се веселя на триумфите на Лудогорец и съм доста горделив, когато споделям с сътрудници и когато предлагам футболист от този отбор – тимът от България, който се показва най-добре в последните години. Но както може би е положително, по този начин е и непожелано зло за българския футбол, тъй като с цел да ги настигнат, другите тимове компенсират с още чужденци. Малките тимове също не могат да се преборят и цялото състезание отново се обезсмисля, а по-късно идват да ни бият отбори като Вадуц. Това е парадоксът в цялата картинка. Един съвет – пускайте българи и в случай че би трябвало изпадайте. Не е толкоз ужасно нито в „ Б “, нито във „ В “ група. Налагайте млади футболисти и правете бизнес. Можем да заимстваме от балканските страни. Пътят ни е тотално сгрешен и целият проблем не е в БФС, в нас самите и във футболните ни ръководители. Не мисля, че футболът в България е печеливш. В подобен случай – за какво би трябвало да се дават пари? Това е едно безсмислие.
- Какво се промени в родния футбол от времето, когато ти беше на терена?
- Освен навлизането на толкоз доста чужденци, което апропо ни води към протичащото се с националния тим. Имахме страховит и мощен народен тим, тъй като имахме футболисти – млади и остарели, които играеха и се постановяваха. А сега доста по-малко българи играят и това незабавно се отразява. Разликата е, че имаше доста качествени футболисти. Мартин Камбуров продължава да бележи, да свети и да е на високо равнище, Ванчо Траянов до неотдавна играеше, Жоро Илиев в Черно море – просто няма кой да ги измести, а това е пагубно за нашия футбол. Нека да играят още три-четири години, само че дано някой да ги бута, с цел да бъдат изместени. Това е задачата на всичко. Но това приказва за качеството преди, те са излишък от това време.
- Защо изчезна емблематичният тим от 90-те години Нефтохимик?
- Причините са доста. Нефтохимик загуби еднаквост още през 2005-2008 година Много преди този момент Събев беше влезнал във притежание на тима. В самото начало господин Порточанов беше шеф, по-нататък имаше неразбории и той се отдръпна. Тогава се продължи една политика, за която времето сподели, че е огромна неточност.
- Мислил ли си в миналото, че Бургас ще остане без тим в „ А “ група?
- Честно казано с всички неща, които се случиха в последните години, задоволително доста е бъркано в раната. Приел съм го по този метод. Имах обвързване към моя тим, поради това, че ме е основал като футболист, персона и човек. След Черноморец купихме нематериалните активи на Нефтохимик от господин Събев. Човекът имаше достатъчното положително схващане и направихме една договорка на стойност 1 лев. Тоест той ни подари купи и медали. Между другото и до ден-днешен този контракт не е потърсен от нито едно последващо управление, само че това е обособена тематика на диалог.
- Заговорихме за Нефтохимик – какво си спомняш от началото на кариерата ти? На 16 години дебютираш в мъжкия тим на „ нафтата “ – по какъв начин гледаха на теб старите в тима?
- В интерес на истината любовта е водеща във футбола. Спомням си, че обичаш играта дотам и искаш да успееш, нищо друго не те интересува. Тогава треньор на Нефтохимик беше Кирил Станков, Бог да го елементарни. Димитър Димитров ни беше треньор в юношите, взехме го от женския тим на Нефтохимик… (смее се) Имаше доста непорочност във футбола, всичко беше просто. Старите футболисти – лъскане на обувки, носене на тубите с вода… Аз, Миро Косев и Тошко Киселичков имахме неповторимия шанс да съвпаднем с възхода на Нефтохимик. От „ В “ група влязохме в „ Б “, а три години по-късно бяхме в „ А “. Имахме необикновен шанс и благодаря на ориста, както и на другаря Порточанов.
- Мнозина настояват, че триумфите на тима значително се дължаха на Христо Порточанов. Споделяш ли това мнение? Имал ли си в годините спор със мощния човек в Нефтохимик, а по това време и в БФС?
- Безспорен факт е това, което отбелязваш. Силните години бяха свързани с Порточанов. Той направи доста, само че България е такава страна, че нямаме един обичан човек от цялата нация. За страдание сме такива хора. Но не би трябвало да се отхвърля историята, а тя е такава – господин Порточанов сътвори Нефтохимик, построи стадиона, при него тимът играеше добър футбол, само че не той тренираше футболистите. Основните неща бяха стройна организация и желязна дисциплинираност. В този ред на мисли може би проблемите бяха оттова. Но аз в никакъв случай не съм имал спор с него, той ги решаваше с орязване на всичко друго, което идва по трасето. Тогава доста малко хора дръзваха да имат спор с господин Порточанов.
- Тогава за Нефтохимик не беше проблем да побеждава и ЦСКА, и Левски – на какво се дължеше това и не съжаляваш ли, че въпреки всичко с този тим не можа да станеш първенец на България?
- Ще направя един елементарен аналог с представянето на България на САЩ’94. Нефтохимик имаше едно извънредно потомство, всеки един беше задоволително мощен футболист. Дори аз не се усещах задоволително мощен, с цел да съм част от този отбор, само че обстоятелствата са други. Цялата симбиоза от дисциплинираност, положителни футболисти, треньор способства за някакви триумфи. Но и българите не можахме да станем първи на международното също с първокласен тим, треньор, организация. Понякога може би ориста си играе игрички. Не споделям, че е било заради подмолни аргументи. Просто би трябвало да си толкоз мощен, че да правиш разликата, както сега е Лудогорец.
- Игра в Китай, когато тази страна откриваше футбола. Разкажи ни за престоя ти в най-голямата страна в света. Какъв беше футболът тогава?
- Като излетях със самолета, информацията беше толкоз малко, че чаках да видя покриви от старите кунг-фу филми. Като кацнах видях, че имат ток… (смее се) Имат хубави здания, по-напред са от нас. През 2002 година вървяха квалификации за международното състезание в Корея и Япония, а Китай се класира за този шампионат. Така че единствено по себе си равнището на футбола в този миг е било по-високо, в сравнение с е в този момент, тъй като от този момент Китай даже не е бил покрай класиране на международно състезание. Футболът беше добър, имаха положителни чужденци.
- Как реши да сложиш завършек на кариерата си?
- Край на кариерата е доста мощно казано. Аз към момента не съм го поставил. Играя в тима на Равда в четвърта група и съм главен голмайстор, колкото и нескромно да звучи. Краят на кариерата идва от единствено себе си – доста травми, доста болки, които не ти разрешават да водиш естествен подготвителен развой. Когато футболът е на по-високо равнище, скоростта е по-висока и контузиите са още повече. В един миг си даваш сметка, че няма смисъл да продължаваш. А и заплащането не е съответно на напъните.
- Защо реши да станеш футболен сътрудник и някой оказа помощ ли ти?
- Когато обичаш играта като мен, не можеш да стоиш в профил. Завърших лиценз „ Б “ и „ А “ в БФС, бях шеф, пробвах това-онова да видя къде може да бъде моето място. Винаги нещо си е стояло във времето – че би трябвало да бъдеш сътрудник, имаш връзка, подарък слово, отношение изключително към дребните футболисти. Може би това ми даде и силата, и вярата, че бих съумял в това начинание. Но всяко едно такова нещо стои заключено, до момента в който се откри ключ, с цел да го отвориш и да продължиш напред. Имам един огромен другар и брат от Хърватия Мирослав Бичанич – сътрудник на Марсело Брозович и на редица други положителни хърватски играчи. В доста диалози сред нас, той ми е казвал – давай напред, пробвай. Така лека-полека стартирахме. После пристигна китайският сътрудник, който също търсеше благонадежден човек в Европа. Още като футболист се научих да приказвам британски, сръбският и съветският не ги броим, малко фламандски, малко китайски с времето. Те бяха в основата. Приемам ги първо като другари, а по-късно и като сътрудници. Най-важното и главно нещо е доверието.
- Как приемаш това, че Хърватия игра край на международното в Русия, а 20 години преди този момент бяха трети на мондиала във Франция. Ние играхме за трето място през 1994 година и от този момент ни няма на картата…
- Факт е, че четири години след нашия триумф, те съумяха, а ние не сме даже покрай направеното от тях. Това значи, че сме тръгнали в неверна посока в развиването си. Водихме доста дълги диалози. Не бих желал да обидя нашите футболисти, само че няма материал, малко на брой са играчите, с които можем да работим. Но желая да вмъкна, че има доста добър капацитет в децата, които се развиват сега. Започна да се работи извънредно доста в детските школи и съм уверен, че това е пътят. Представлявам няколко млади футболисти в България, само че желая да им взема кондиционен треньор, психолог, диетолог и още трима-петима асистенти, които да работят единствено с тях. При хърватите на 15-16 години играчите имат екип към себе си, с цел да схванат, че са значими, че са план и би трябвало да се съблюдава режим. Всеки триумф си има цена. Мисля, че това е главната разлика сред нас и тях. Сърбите също бяха на международното и ние би трябвало да сверяваме часовниците си по тях. Водихме доста диалози, тъй като би трябвало да се случи нещо и той сподели, че ще ни пристигна времето. Трябва да си разберем грешките и от единствено себе си нещата ще се случат. Но единствено по себе си да отпаднем от Вадуц… Малко е необичайно, само че би трябвало да си създадем изводите. Всеки позволява неточности, само че би трябвало да станеш по-силен и да продължиш. Почваме да се вайкаме, само че не мислим по какъв начин да се измъкнем от това нещо.
- Кой беше първият ти трансфер?
- Венци Христов от Черноморец в Берое. Мисля, че планът беше сполучлив. Венци стигна до националния тим. После към този момент какво се случи – не желая да приказвам, само че тогава не го представлявах.
- Знам, че имаш положителни контакти в Китай – какво пречи да имаме повече треньори и футболисти в тази страна? Видяхме какво реализира Ясен Петров…
- Ясен мина през доста тимове, той към този момент е извънредно умел треньор. Мина през доста премеждия, изправял се е против Сколари, Канаваро, Свен-Горан Ериксон, редици огромни имена във футбола и при всички положения изходите на мачовете са били позитивни. Истината е, че в случай че ми кажеш кой от нашия народен тим би могъл да играе там и да бъде трансфериран… Няма човек, на който да не съм звънял, с цел да видя по какъв начин е надъхан, има ли предпочитание и при какви условия би могъл да замине. Повечето са отказвали. Включително и на Тошко Неделев – най-хубавият и надарен български футболист, само че той даже не повярва, че офертата е за него.
- Има ли феърплей сред футболните сътрудници?
- С безусловно всички сътрудници се пробвам да работя. С кой сме успявали, с кой не сме успявали, само че може би повода е, че работим на интернационално равнище. Не се бъркаме в България и това способства да няма спорове. Това е мръсна специалност, само че ние се опитваме да работим по разпоредбите и по божиите заповеди.
- Влече ли те политиката? Хората към този момент се отвратиха от политиците – не смяташ ли, че и ти можеше да се озовеш в такава обстановка, когато взе участие в локалните избори?
- Преди доста години пробвах да се занимавам. Тогава имах вяра в чистотата на това, което ще реализира за децата, за спорта, за нашия град. Постигнах го на следващ стадий – направихме състезателен център, децата упражняват, служащите отвън футбола също играят. Постигнал съм това, което съм споделил, без значение дали съм в политиката или не съм. Политиката е аналогична на бизнеса. Политиците не пазят ползите на хората, а го вършат на бизнес, с цел да вършат пари на гърба на хората. Без някой да се наскърбява и да ми се сърди, само че действителностите в България си ги познаваме. Пожелателно е политиците да мислят и за хората.
- За какъв трансфер мечтаеш?
- Мечтая за огромен трансфер. Но не знам дали е фантазия, тъй като аз работя за него непрекъснато и имам вяра, че ще съумея. Разминавам се няколко пъти за огромен трансфер. А прехвърлянията обичат тишината. Избягвам да давам изявленията, а и не искам да го върша. Близо съм и дай Боже да се случат нещата. Знам, че съм в вярна посока.
- Здравей, Милене! Какво лято се обрисува за българския футбол?
- Не съм доста огромен експерт, само че от това, което видях в първите кръгове, нещата са по-скоро добре.
- Как си обясняваш тогава рецесията в Левски и кои са грешките на „ синьото “ управление? Нормално ли е тим като Левски да отпадне от състав от Лихтенщайн?
- За всички е ясно, че това въобще не е обикновено. Мисля, че там проблемите са по-дълбоки. Не съм наясно, не съм вътре в кухнята, само че нашата страна е дребна и се чуват много неща. Една от огромните неточности към този момент я няма. Даде се прекомерно огромен заем на доверие на треньора. А това е абсурд в нашия футбол – лансираме чужденци за сметка на наши лични фрагменти. Но другият миг е кои са нашите фрагменти, с цел да съумеят? Парадоксално е положението на футбола ни. Левски по-скоро има проблеми със селекцията. Изказвам се като сътрудник, само че нямам нищо общо с футболистите. Моята процедура е такава, че не въвеждам чужденци в България. Може да оказа помощ на някой, да се обадя, само че нямаме такива играчи в българското състезание. Затова като един непряк наблюдаващ на футбола, бих споделил, че Левски има проблем със селекцията и очевидно отстъпва на другите водещи тимове.
- Каква е разликата сред Лудогорец и останалите клубове в елита? Коя е повода за превъзходството на отбора от Разград?
- Лудогорец има доста добра селекция. Селекционното им звено работи доста добре и избира точните футболисти. Но те са на едно доста умерено място. Не би трябвало да подценяваме разликата сред София и Разград. Разград е място, на което футболистите излизат на едно-единствено кафе-барче, всички са там. Проблемът с режима е решен. Ако искаш да намериш някого, той е в това кафе, почива си вкъщи или е на подготовка. А футболисти с несъмнено положителни качества, които се взимат в София, срещат извънредно добър нощен живот. Добрите футболисти губят централизация и де факто това, за което са пристигнали. Сега господин Русев развърза повече кесията, имат по-добри заплати, желаят да бъдат конкурентноспособни. За ЦСКА времето ще покаже, тъй като има много текучество в селекцията. А Лудогорец събра бразилци на извънредно положително равнище. Може би проблем ще се появи, когато стартират да застаряват и би трябвало на всеки да се откри работа, само че това към този момент си е техен проблем.
- Логично ли бе за теб Лудогорец и Димитър Димитров-Херо да се разделят по този метод? За медиите е по взаимно единодушие, само че за хората от кухнята на футбола раздорът не мина толкоз миролюбиво… - Надали аз би трябвало да разясня случилото се. Решението за раздялата е на двете страни. 100% не е по този начин миролюбиво, само че когато съм комуникирал с Димитър Димитров, той ми е казвал, че нещо не е наред. При тази консервативна организация в Лудогорец едва ли е било прелестно и на управлението, само че се е стигнало до подобен раздор. В интерес на истината през цялото време трябваше да се знае, че стилът, който практикува Димитър Димитров не е стилът, който постановяваше Лудогорец. Това е мое мнение. Може би това е целяло и управлението на Лудогорец с слагането на Димитър Димитров – да бъде по-дисциплинирана играта в отбрана и така нататък Но очевидно не се е получило в този интервал от една година и по тази причина разумно се е стигнало до разлъка.
- Правилно ли работи ЦСКА като продаде най-хубавия си състезател Фернандо Каранга? Не са ли прекомерно доста чужденците във водещите ни тимове? - Конкретно за Каранга – мисля, че по-скоро бяха принудени да го продадат. Виждаме всички индикации, а и това, което се чува е, че той е правил задоволително проблеми на управлението, с цел да бъде продаден. Това е рискът с играчите от Латинска Америка – неналичието на дисциплинираност. В момента, в който станат водещи футболисти, има проблем с личността им. Не че от ЦСКА толкоз са желали да го продадат, само че са избрали по-малкото зло. Познавам Мауридес – в негово лице откриха извънредно добър нападател. Сигурен съм, че ще се показа не по-зле от Каранга. А въпросът с чужденците в нашето състезание е извънредно мъчителна тематика, изключително за мен. Постоянно разясня с мои близки от сектора и от футбола. Преди няколко дни Локомотив (Пловдив) излезе със седем или осем чужденци. Абстрахираме се от това, че Лудогорец е водещ тим с 10 чужденци в стартовия състав в 90% от мачовете си. За да догонят равнището на футболистите на Лудогорец, Левски и ЦСКА се пробват да компенсират неналичието на български фрагменти с пазаруването на нови чужденци. И в един миг гледаме Лудогорец против ЦСКА с четирима българи на терена. Левски против Вадуц беше единствено с Горанов и Митрев, губим еднаквост. Лично аз се веселя на триумфите на Лудогорец и съм доста горделив, когато споделям с сътрудници и когато предлагам футболист от този отбор – тимът от България, който се показва най-добре в последните години. Но както може би е положително, по този начин е и непожелано зло за българския футбол, тъй като с цел да ги настигнат, другите тимове компенсират с още чужденци. Малките тимове също не могат да се преборят и цялото състезание отново се обезсмисля, а по-късно идват да ни бият отбори като Вадуц. Това е парадоксът в цялата картинка. Един съвет – пускайте българи и в случай че би трябвало изпадайте. Не е толкоз ужасно нито в „ Б “, нито във „ В “ група. Налагайте млади футболисти и правете бизнес. Можем да заимстваме от балканските страни. Пътят ни е тотално сгрешен и целият проблем не е в БФС, в нас самите и във футболните ни ръководители. Не мисля, че футболът в България е печеливш. В подобен случай – за какво би трябвало да се дават пари? Това е едно безсмислие.
- Какво се промени в родния футбол от времето, когато ти беше на терена?
- Освен навлизането на толкоз доста чужденци, което апропо ни води към протичащото се с националния тим. Имахме страховит и мощен народен тим, тъй като имахме футболисти – млади и остарели, които играеха и се постановяваха. А сега доста по-малко българи играят и това незабавно се отразява. Разликата е, че имаше доста качествени футболисти. Мартин Камбуров продължава да бележи, да свети и да е на високо равнище, Ванчо Траянов до неотдавна играеше, Жоро Илиев в Черно море – просто няма кой да ги измести, а това е пагубно за нашия футбол. Нека да играят още три-четири години, само че дано някой да ги бута, с цел да бъдат изместени. Това е задачата на всичко. Но това приказва за качеството преди, те са излишък от това време.
- Защо изчезна емблематичният тим от 90-те години Нефтохимик?
- Причините са доста. Нефтохимик загуби еднаквост още през 2005-2008 година Много преди този момент Събев беше влезнал във притежание на тима. В самото начало господин Порточанов беше шеф, по-нататък имаше неразбории и той се отдръпна. Тогава се продължи една политика, за която времето сподели, че е огромна неточност.
- Мислил ли си в миналото, че Бургас ще остане без тим в „ А “ група?
- Честно казано с всички неща, които се случиха в последните години, задоволително доста е бъркано в раната. Приел съм го по този метод. Имах обвързване към моя тим, поради това, че ме е основал като футболист, персона и човек. След Черноморец купихме нематериалните активи на Нефтохимик от господин Събев. Човекът имаше достатъчното положително схващане и направихме една договорка на стойност 1 лев. Тоест той ни подари купи и медали. Между другото и до ден-днешен този контракт не е потърсен от нито едно последващо управление, само че това е обособена тематика на диалог.
- Заговорихме за Нефтохимик – какво си спомняш от началото на кариерата ти? На 16 години дебютираш в мъжкия тим на „ нафтата “ – по какъв начин гледаха на теб старите в тима?
- В интерес на истината любовта е водеща във футбола. Спомням си, че обичаш играта дотам и искаш да успееш, нищо друго не те интересува. Тогава треньор на Нефтохимик беше Кирил Станков, Бог да го елементарни. Димитър Димитров ни беше треньор в юношите, взехме го от женския тим на Нефтохимик… (смее се) Имаше доста непорочност във футбола, всичко беше просто. Старите футболисти – лъскане на обувки, носене на тубите с вода… Аз, Миро Косев и Тошко Киселичков имахме неповторимия шанс да съвпаднем с възхода на Нефтохимик. От „ В “ група влязохме в „ Б “, а три години по-късно бяхме в „ А “. Имахме необикновен шанс и благодаря на ориста, както и на другаря Порточанов.
- Мнозина настояват, че триумфите на тима значително се дължаха на Христо Порточанов. Споделяш ли това мнение? Имал ли си в годините спор със мощния човек в Нефтохимик, а по това време и в БФС? - Безспорен факт е това, което отбелязваш. Силните години бяха свързани с Порточанов. Той направи доста, само че България е такава страна, че нямаме един обичан човек от цялата нация. За страдание сме такива хора. Но не би трябвало да се отхвърля историята, а тя е такава – господин Порточанов сътвори Нефтохимик, построи стадиона, при него тимът играеше добър футбол, само че не той тренираше футболистите. Основните неща бяха стройна организация и желязна дисциплинираност. В този ред на мисли може би проблемите бяха оттова. Но аз в никакъв случай не съм имал спор с него, той ги решаваше с орязване на всичко друго, което идва по трасето. Тогава доста малко хора дръзваха да имат спор с господин Порточанов.
- Тогава за Нефтохимик не беше проблем да побеждава и ЦСКА, и Левски – на какво се дължеше това и не съжаляваш ли, че въпреки всичко с този тим не можа да станеш първенец на България?
- Ще направя един елементарен аналог с представянето на България на САЩ’94. Нефтохимик имаше едно извънредно потомство, всеки един беше задоволително мощен футболист. Дори аз не се усещах задоволително мощен, с цел да съм част от този отбор, само че обстоятелствата са други. Цялата симбиоза от дисциплинираност, положителни футболисти, треньор способства за някакви триумфи. Но и българите не можахме да станем първи на международното също с първокласен тим, треньор, организация. Понякога може би ориста си играе игрички. Не споделям, че е било заради подмолни аргументи. Просто би трябвало да си толкоз мощен, че да правиш разликата, както сега е Лудогорец.
- Игра в Китай, когато тази страна откриваше футбола. Разкажи ни за престоя ти в най-голямата страна в света. Какъв беше футболът тогава?
- Като излетях със самолета, информацията беше толкоз малко, че чаках да видя покриви от старите кунг-фу филми. Като кацнах видях, че имат ток… (смее се) Имат хубави здания, по-напред са от нас. През 2002 година вървяха квалификации за международното състезание в Корея и Япония, а Китай се класира за този шампионат. Така че единствено по себе си равнището на футбола в този миг е било по-високо, в сравнение с е в този момент, тъй като от този момент Китай даже не е бил покрай класиране на международно състезание. Футболът беше добър, имаха положителни чужденци.
- Как реши да сложиш завършек на кариерата си?
- Край на кариерата е доста мощно казано. Аз към момента не съм го поставил. Играя в тима на Равда в четвърта група и съм главен голмайстор, колкото и нескромно да звучи. Краят на кариерата идва от единствено себе си – доста травми, доста болки, които не ти разрешават да водиш естествен подготвителен развой. Когато футболът е на по-високо равнище, скоростта е по-висока и контузиите са още повече. В един миг си даваш сметка, че няма смисъл да продължаваш. А и заплащането не е съответно на напъните.
- Защо реши да станеш футболен сътрудник и някой оказа помощ ли ти?
- Когато обичаш играта като мен, не можеш да стоиш в профил. Завърших лиценз „ Б “ и „ А “ в БФС, бях шеф, пробвах това-онова да видя къде може да бъде моето място. Винаги нещо си е стояло във времето – че би трябвало да бъдеш сътрудник, имаш връзка, подарък слово, отношение изключително към дребните футболисти. Може би това ми даде и силата, и вярата, че бих съумял в това начинание. Но всяко едно такова нещо стои заключено, до момента в който се откри ключ, с цел да го отвориш и да продължиш напред. Имам един огромен другар и брат от Хърватия Мирослав Бичанич – сътрудник на Марсело Брозович и на редица други положителни хърватски играчи. В доста диалози сред нас, той ми е казвал – давай напред, пробвай. Така лека-полека стартирахме. После пристигна китайският сътрудник, който също търсеше благонадежден човек в Европа. Още като футболист се научих да приказвам британски, сръбският и съветският не ги броим, малко фламандски, малко китайски с времето. Те бяха в основата. Приемам ги първо като другари, а по-късно и като сътрудници. Най-важното и главно нещо е доверието.
- Как приемаш това, че Хърватия игра край на международното в Русия, а 20 години преди този момент бяха трети на мондиала във Франция. Ние играхме за трето място през 1994 година и от този момент ни няма на картата… - Факт е, че четири години след нашия триумф, те съумяха, а ние не сме даже покрай направеното от тях. Това значи, че сме тръгнали в неверна посока в развиването си. Водихме доста дълги диалози. Не бих желал да обидя нашите футболисти, само че няма материал, малко на брой са играчите, с които можем да работим. Но желая да вмъкна, че има доста добър капацитет в децата, които се развиват сега. Започна да се работи извънредно доста в детските школи и съм уверен, че това е пътят. Представлявам няколко млади футболисти в България, само че желая да им взема кондиционен треньор, психолог, диетолог и още трима-петима асистенти, които да работят единствено с тях. При хърватите на 15-16 години играчите имат екип към себе си, с цел да схванат, че са значими, че са план и би трябвало да се съблюдава режим. Всеки триумф си има цена. Мисля, че това е главната разлика сред нас и тях. Сърбите също бяха на международното и ние би трябвало да сверяваме часовниците си по тях. Водихме доста диалози, тъй като би трябвало да се случи нещо и той сподели, че ще ни пристигна времето. Трябва да си разберем грешките и от единствено себе си нещата ще се случат. Но единствено по себе си да отпаднем от Вадуц… Малко е необичайно, само че би трябвало да си създадем изводите. Всеки позволява неточности, само че би трябвало да станеш по-силен и да продължиш. Почваме да се вайкаме, само че не мислим по какъв начин да се измъкнем от това нещо.
- Кой беше първият ти трансфер?
- Венци Христов от Черноморец в Берое. Мисля, че планът беше сполучлив. Венци стигна до националния тим. После към този момент какво се случи – не желая да приказвам, само че тогава не го представлявах.
- Знам, че имаш положителни контакти в Китай – какво пречи да имаме повече треньори и футболисти в тази страна? Видяхме какво реализира Ясен Петров…
- Ясен мина през доста тимове, той към този момент е извънредно умел треньор. Мина през доста премеждия, изправял се е против Сколари, Канаваро, Свен-Горан Ериксон, редици огромни имена във футбола и при всички положения изходите на мачовете са били позитивни. Истината е, че в случай че ми кажеш кой от нашия народен тим би могъл да играе там и да бъде трансфериран… Няма човек, на който да не съм звънял, с цел да видя по какъв начин е надъхан, има ли предпочитание и при какви условия би могъл да замине. Повечето са отказвали. Включително и на Тошко Неделев – най-хубавият и надарен български футболист, само че той даже не повярва, че офертата е за него.
- Има ли феърплей сред футболните сътрудници? - С безусловно всички сътрудници се пробвам да работя. С кой сме успявали, с кой не сме успявали, само че може би повода е, че работим на интернационално равнище. Не се бъркаме в България и това способства да няма спорове. Това е мръсна специалност, само че ние се опитваме да работим по разпоредбите и по божиите заповеди.
- Влече ли те политиката? Хората към този момент се отвратиха от политиците – не смяташ ли, че и ти можеше да се озовеш в такава обстановка, когато взе участие в локалните избори?
- Преди доста години пробвах да се занимавам. Тогава имах вяра в чистотата на това, което ще реализира за децата, за спорта, за нашия град. Постигнах го на следващ стадий – направихме състезателен център, децата упражняват, служащите отвън футбола също играят. Постигнал съм това, което съм споделил, без значение дали съм в политиката или не съм. Политиката е аналогична на бизнеса. Политиците не пазят ползите на хората, а го вършат на бизнес, с цел да вършат пари на гърба на хората. Без някой да се наскърбява и да ми се сърди, само че действителностите в България си ги познаваме. Пожелателно е политиците да мислят и за хората.
- За какъв трансфер мечтаеш?
- Мечтая за огромен трансфер. Но не знам дали е фантазия, тъй като аз работя за него непрекъснато и имам вяра, че ще съумея. Разминавам се няколко пъти за огромен трансфер. А прехвърлянията обичат тишината. Избягвам да давам изявленията, а и не искам да го върша. Близо съм и дай Боже да се случат нещата. Знам, че съм в вярна посока.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ