Прогнозират война между НАТО и Китай заради Тайван
Бившият датски министър председател (2001-2009 г.) и някогашен общоприет секретар на НАТО (2009-2014 г.) Андерс Фог Расмусен позволява опцията за война с за Тайван през идващите 5-10 години. Той съобщи това в изявление пред датското издание B.T. по време на Копенхагенската демократична среща на върха, която се организира на 11 и 11 май, съобщи организация Фокус.
„ Смятам за евентуално Китай да нападна в границите на 5-10 години. Последиците могат да бъдат ужасни “, съобщи той. „ Може да се окажем във война с Китай “.
В същото време Расмусен показва изказването на китайския водач Си Дзинпин, че обединяването на Тайван с Китай би трябвало да стане до 100-годишнината от прокламацията на Китайската национална република, която ще бъде маркирана през 2049 година. Бившият общоприет секретар на НАТО признава, че в действителност това може да се случи по-рано.
„ Американците обявиха, че в случай че Китай извърши заканите си против Тайван, това ще има последици. Не се колебая, че американците ще дадат боен отговор “, сподели той.
„ В тази светлина би трябвало да разгледаме обстоятелството, че НАТО стартира да демонстрира сериозен интерес към Китай като източник на военна опасност. И в случай че се стигне до изясняване на връзките благодарение на оръжия, имам вяра, че Европа би трябвало да помогне на американците. Бъдещето на демокрацията е сложено на карта, и не пресилвам “, твърди политикът.
![Събраха милиони долари дарения за потърпевши в жестока влакова злополука в Тайван]( "Събраха милиони долари дарения за потърпевши в жестока влакова злополука в Тайван")
Събраха милиони долари дарения за потърпевши в жестока влакова злополука в Тайван
Кампанията за набиране на средства в помощ на жертвите на огромната влакова злополука в Тайван към този момент е събрала над 2 милиона $, съо...
Тайванският президент Цай Инг-вен също взе участие в Демократичната среща на върха в Копенхаген.
Тайван се ръководи от лична администрация от 1949 година, когато останките от силите на Гоминдана, водени от Чан Кайши (1887-1975), се изтеглят на острова, откакто са победени в китайската революция. Оттогава Тайван резервира знамето и някои други атрибути на някогашната Република Китай, съществувала на континента, преди комунистите да дойдат на власт. Според формалната позиция на КНР, подкрепена от множеството страни, в това число Русия, островът се смята за една от китайските провинции.
Съединените щати прекъсват дипломатическите си връзки с Тайван през 1979 година и откриват такива с КНР. Въпреки че признава политиката на „ един Китай “, Вашингтон продължава да поддържа контакт с администрацията на Тайпе и доставя острова с оръжие, което провокира митинги на континента. На 9 април Държавният департамент на Съединени американски щати разгласи, че е издал нови, „ по-разхлабени “ правила за контакти с представители на Тайван.
През 2005 година Китай одобри Закон за териториалната целокупност на Китай („ Закон за противопоставяне на разделянето на страната “). Според него при положение на опасност за опцията за спокойно събиране на континенталната част на страната и Тайван, държавното управление на КНР е длъжно да прибегне до мощ и други нужни способи за попречване на нарушение на териториалната целокупност на страната.
„ Смятам за евентуално Китай да нападна в границите на 5-10 години. Последиците могат да бъдат ужасни “, съобщи той. „ Може да се окажем във война с Китай “.
В същото време Расмусен показва изказването на китайския водач Си Дзинпин, че обединяването на Тайван с Китай би трябвало да стане до 100-годишнината от прокламацията на Китайската национална република, която ще бъде маркирана през 2049 година. Бившият общоприет секретар на НАТО признава, че в действителност това може да се случи по-рано.
„ Американците обявиха, че в случай че Китай извърши заканите си против Тайван, това ще има последици. Не се колебая, че американците ще дадат боен отговор “, сподели той.
„ В тази светлина би трябвало да разгледаме обстоятелството, че НАТО стартира да демонстрира сериозен интерес към Китай като източник на военна опасност. И в случай че се стигне до изясняване на връзките благодарение на оръжия, имам вяра, че Европа би трябвало да помогне на американците. Бъдещето на демокрацията е сложено на карта, и не пресилвам “, твърди политикът.
Кампанията за набиране на средства в помощ на жертвите на огромната влакова злополука в Тайван към този момент е събрала над 2 милиона $, съо...
Тайванският президент Цай Инг-вен също взе участие в Демократичната среща на върха в Копенхаген.
Тайван се ръководи от лична администрация от 1949 година, когато останките от силите на Гоминдана, водени от Чан Кайши (1887-1975), се изтеглят на острова, откакто са победени в китайската революция. Оттогава Тайван резервира знамето и някои други атрибути на някогашната Република Китай, съществувала на континента, преди комунистите да дойдат на власт. Според формалната позиция на КНР, подкрепена от множеството страни, в това число Русия, островът се смята за една от китайските провинции.
Съединените щати прекъсват дипломатическите си връзки с Тайван през 1979 година и откриват такива с КНР. Въпреки че признава политиката на „ един Китай “, Вашингтон продължава да поддържа контакт с администрацията на Тайпе и доставя острова с оръжие, което провокира митинги на континента. На 9 април Държавният департамент на Съединени американски щати разгласи, че е издал нови, „ по-разхлабени “ правила за контакти с представители на Тайван.
През 2005 година Китай одобри Закон за териториалната целокупност на Китай („ Закон за противопоставяне на разделянето на страната “). Според него при положение на опасност за опцията за спокойно събиране на континенталната част на страната и Тайван, държавното управление на КНР е длъжно да прибегне до мощ и други нужни способи за попречване на нарушение на териториалната целокупност на страната.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ