Благой Георгиев: Не следя български футбол, огорчен съм след провала на сделката между Диксън и Левски
Бившият български национал Благой Георгиев приказва пред сътрудниците от " Гонг ", в което сподели и наблюденията си върху проблемите на родния футбол. Той счита, че те не са един или два, само че въпреки всичко като максимален посочи неналичието на задоволително добра организация в школите у нас. Бившият халф си напомни и за месеците, в които самичък се беше заел със задачата да построи функционираща детско-юношеска школа.
" От много време не ми харесват доста неща - качества, класа, организация, то не е едно. Това е дълъг диалог и надали ще имаме толкоз време. Всичко стартира от най-ниското равнище. Знаете, че една къща стартира да се строи изпод нагоре, не можеш да започнеш от покрива. Всичко потегля от дечицата и от школите, както и от треньорите в школите. Аз имах школа и знам, че до момента в който направя моята школа, съм следял и съм обикалял с една качулка, без да ме гледат, с цел да видя по какъв начин упражняват другите школи и да взема положителното и да не върша техните неточности. Мога да ти кажа, че в българските школи има доста положителни треньори, само че има и извънредно неподготвени треньори, които объркват освен децата, само че и родителите, с което и цялата система. Треньорите са доста значими, изключително за подрастващите, тъй като те им имат вяра. Децата ги смятат надали не като собствен родител, като справочник в живота, който те направлява, дава ти инструкции. А той като те обърка от дребен, ти след това по този начин израстваш - с комплицирано мислене.
Има доста дори, които не са се събличали по физическо, както се споделя, само че не това е казусът. Според мен тук се опира и до финансовата част, тъй като не може и да им даваш по 500, 600 или 1000 лв. и да очакваш нещо да създадат. Естествено, хвърлят им по една топка и всеки да се оправя. Има хора като Моуриньо, който не е бил футболист, само че виждате какъв треньор е, т.е. това не е аршин. По принцип треньорите, които са в школите, не дават съгласно мен всичко от себе си. Аз имах школа и съм гонил треньори, които ги виждам, че идват на работа просто да убият времето. Като го виждам, че е с такава настройка, непосредствено го махам. Ти би трябвало да кипиш в една работа и да идваш с готовност, тъй като това предпочитание се предава и на децата. Лично съм го виждал това по какъв начин в много школи се отнасят по противен метод с децата. Едно дете би трябвало да го прикоткаш към футбола, както се споделя, да му е забавно. То би трябвало едвам да дочаква идната подготовка, да пристигна на нея с готовност и да му е хубаво там, да няма самообладание да отиде след учебно заведение. Това го няма на много места и това е проблем.
И двете неща с Левски и Вардар бяха супер съществени, само че има хора, които си мислят, че всичко е било надали освен приказки. За Левски всичко беше доста съществено, даже до ден сегашен не мога да схвана какво се провали тъкмо. При Вардар е друго, там знам за какво не станаха нещата, само че щом не са станали, значи не са станали. Аз и на двете места, както в Скопие, по този начин и тук, желаех единствено да оказа помощ. Дори не съм желал някакъв пост, това в никакъв случай не ме е блазнело. Първо аз не съм от Левски, аз съм играл в Славия и е обикновено почитателите да желаят отпред да е някой левскар, аз ги разбирам. Ето го образецът с Наско Сираков, той си е левскар и е легенда на Левски. Никога не съм желал да го върша и не ми е било някаква цел. Напротив - желаех само да оказа помощ на Левски, тъй като би трябвало да има мощни Левски и ЦСКА, с цел да има мощен народен тим. В момента нито Левски, нито ЦСКА са това, което би трябвало да бъдат, изключително Левски, а те заслужават най-много поради публиката, която имат. Немислимо е да нямат тим, който освен да се бори за първенец на България, само че и за освен това в Европа. Единствено, в случай че може да се каже по този начин, го върших като родолюбец за България, а и всички българи знаят кой е Васил Левски. Исках да оказа помощ и бяхме на финалната права, само че нещо се обърка, до последно не знам какво тъкмо. Но въпреки всичко живеем в България, всичко се случва.
От последния път с Диксън и Левски бях много наскърбен, тъй като в интервал от 30-40 дни правихме какво ли не и минахме през какви ли не обстановки и през какви ли не институции единствено и единствено да стане. Бях отчаян от всичко и желаех да спра, тъй като виждах, че колкото и да имаш предпочитание и благоприятни условия, тъй като Диксън имаше в действителност огромни финансови благоприятни условия, отново нещо ще се обърка и няма да се случи. Реших да се отдръпва лека-полека и както ти споделих - даже не проследявам български футбол ".
Шолак не е Диксън, само че урокът с палмите не разрешава " синя " еуфория за новата орбита
Защото уроците са, с цел да не се повтарят грешките
" От много време не ми харесват доста неща - качества, класа, организация, то не е едно. Това е дълъг диалог и надали ще имаме толкоз време. Всичко стартира от най-ниското равнище. Знаете, че една къща стартира да се строи изпод нагоре, не можеш да започнеш от покрива. Всичко потегля от дечицата и от школите, както и от треньорите в школите. Аз имах школа и знам, че до момента в който направя моята школа, съм следял и съм обикалял с една качулка, без да ме гледат, с цел да видя по какъв начин упражняват другите школи и да взема положителното и да не върша техните неточности. Мога да ти кажа, че в българските школи има доста положителни треньори, само че има и извънредно неподготвени треньори, които объркват освен децата, само че и родителите, с което и цялата система. Треньорите са доста значими, изключително за подрастващите, тъй като те им имат вяра. Децата ги смятат надали не като собствен родител, като справочник в живота, който те направлява, дава ти инструкции. А той като те обърка от дребен, ти след това по този начин израстваш - с комплицирано мислене.
Има доста дори, които не са се събличали по физическо, както се споделя, само че не това е казусът. Според мен тук се опира и до финансовата част, тъй като не може и да им даваш по 500, 600 или 1000 лв. и да очакваш нещо да създадат. Естествено, хвърлят им по една топка и всеки да се оправя. Има хора като Моуриньо, който не е бил футболист, само че виждате какъв треньор е, т.е. това не е аршин. По принцип треньорите, които са в школите, не дават съгласно мен всичко от себе си. Аз имах школа и съм гонил треньори, които ги виждам, че идват на работа просто да убият времето. Като го виждам, че е с такава настройка, непосредствено го махам. Ти би трябвало да кипиш в една работа и да идваш с готовност, тъй като това предпочитание се предава и на децата. Лично съм го виждал това по какъв начин в много школи се отнасят по противен метод с децата. Едно дете би трябвало да го прикоткаш към футбола, както се споделя, да му е забавно. То би трябвало едвам да дочаква идната подготовка, да пристигна на нея с готовност и да му е хубаво там, да няма самообладание да отиде след учебно заведение. Това го няма на много места и това е проблем.
И двете неща с Левски и Вардар бяха супер съществени, само че има хора, които си мислят, че всичко е било надали освен приказки. За Левски всичко беше доста съществено, даже до ден сегашен не мога да схвана какво се провали тъкмо. При Вардар е друго, там знам за какво не станаха нещата, само че щом не са станали, значи не са станали. Аз и на двете места, както в Скопие, по този начин и тук, желаех единствено да оказа помощ. Дори не съм желал някакъв пост, това в никакъв случай не ме е блазнело. Първо аз не съм от Левски, аз съм играл в Славия и е обикновено почитателите да желаят отпред да е някой левскар, аз ги разбирам. Ето го образецът с Наско Сираков, той си е левскар и е легенда на Левски. Никога не съм желал да го върша и не ми е било някаква цел. Напротив - желаех само да оказа помощ на Левски, тъй като би трябвало да има мощни Левски и ЦСКА, с цел да има мощен народен тим. В момента нито Левски, нито ЦСКА са това, което би трябвало да бъдат, изключително Левски, а те заслужават най-много поради публиката, която имат. Немислимо е да нямат тим, който освен да се бори за първенец на България, само че и за освен това в Европа. Единствено, в случай че може да се каже по този начин, го върших като родолюбец за България, а и всички българи знаят кой е Васил Левски. Исках да оказа помощ и бяхме на финалната права, само че нещо се обърка, до последно не знам какво тъкмо. Но въпреки всичко живеем в България, всичко се случва.
От последния път с Диксън и Левски бях много наскърбен, тъй като в интервал от 30-40 дни правихме какво ли не и минахме през какви ли не обстановки и през какви ли не институции единствено и единствено да стане. Бях отчаян от всичко и желаех да спра, тъй като виждах, че колкото и да имаш предпочитание и благоприятни условия, тъй като Диксън имаше в действителност огромни финансови благоприятни условия, отново нещо ще се обърка и няма да се случи. Реших да се отдръпва лека-полека и както ти споделих - даже не проследявам български футбол ".
Шолак не е Диксън, само че урокът с палмите не разрешава " синя " еуфория за новата орбита
Защото уроците са, с цел да не се повтарят грешките
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ