Бившият български национал Благой Георгиев даде ексклузивно интервю за Gong.bg,

Бившият български национал Благой Георгиев даде извънредно изявление за Gong.bg, разказвайки за живота си след дейния футбол. Георгиев признава, че се старае да поддържа отлична спортна форма, макар че няма желание да подхваща завръщане към професионалния футбол. 

Бившият футболист показа и наблюденията си върху проблемите на родния футбол. Той счита, че те не са един или два, само че въпреки всичко като максимален Благой акцентира неналичието на задоволително добра организация в школите у нас. Бившият халф си напомни и за месеците, в които самичък се беше заел със задачата да построи функционираща детско-юношеска школа.

- Ти си човек, който няма особена потребност от показване, само че в този момент ще ти дам достойнството. Ако ти беше в моята роля, по какъв начин би се показал накратко в резюме?

Още с първия въпрос ме затрудняваш (смее се). Един естествен, земен човек, който се радва на своите деца, на своето семейство и се занимава със спорт по през целия ден.

- Това ли в действителност се случва около теб в последно време? Отдаването на дейния спорт е нещо нетипично за пенсиониран футболист, извинявай за определението.

За пенсионер! (смее се). Да, на практика по през целия ден упражнявам. Сутрин, вечер – на практика постоянно, когато имам опция, съм по залите, горите или терените. Аз, в случай че не упражнявам един ден, се усещам все едно съм се задръстил. Казах ти го и преди изявлението, че на първи януари след посрещането на Нова година в 9 часа сутринта бях на крос. Това не толкоз табиет, колкото вътрешно чувство, че в случай че не упражнявам, не се усещам добре. Както и ти сподели доскоро, има много мои сътрудници, които след прекъсването на дейната кариера не си проличава, че са били в миналото футболисти или спортисти. Винаги би трябвало да отделяш внимание за себе си.

- След като се чувстваш в толкоз добра спортна форма и явно положително душевно положение – не се ли изкушаваш понякога да се върнеш към огромния футбол? Всички, следящи обществените мрежи, виждат фотоси с твоите подвизи на мини футболния терен, където явно не спираш да играеш. Ти самичък се похвали, че играеш даже относително постоянно.

Да, непрекъснато играем и това постоянно ме е блазнело, само че аз към този момент от дълго време съм спрял да играя интензивно. Често се бъзикаме с мои сътрудници, когато ритаме, че зорлем ме карат да се връщам, тъй като гледайки действително равнището на българския футбол – да не кажем, че е трагично, само че не е окей по метода, по който би трябвало да бъде и по който е било преди. Винаги съм казвал, че една подготовка ми би трябвало да направя за един месец и съм подготвен за завръщане.

- Немалко футболисти от твоето потомство към момента играят футбол…

Те не просто играят, те са най-хубавите по принцип.

- Аз се сещам за един Емил Гъргоров, който към момента играе във Втора лига. Когато влезе в игра, наподобява на равнището си отпреди 10 години.

Със сигурност е по този начин. Както се споделя – формата е краткотрайна, класата е безконечна. Но освен Бадема, много футболисти са. Камбуров допреди една година играеше и беше най-хубавият, голмайстор номер 1. Не годините вършат футболиста. То е факсимиле, естествено, само че както се споделя – даже и да си на 50, в случай че тренираш и се чувстваш добре, за какво не? Сега се сещам за един образец със Зе Роберто и в случай че го погледнеш сега, наподобява като 20-годишен, а той не стопира да тренира. Всичко си е вътрешно чувство и би трябвало постоянно да обръщаш внимание на себе си.

- Стоиш ли покрай българския футбол? Успяваш ли да следиш постоянно какво се случва в шампионата?

Макар да съм в България, мога да ти кажа почтено, че не виждам доста български футбол. Не че не ми е забавно или че няма време, само че съм се отделил от него. Чат-пат виждам някои мачове, само че искрено казано не ми е забавно.

- Какво не ти подхожда сега?

От много време не ми харесват доста неща - качества, класа, организация, то не е едно. Това е дълъг диалог и надали ще имаме толкоз време. Всичко стартира от най-ниското равнище. Знаете, че една къща стартира да се строи изпод нагоре, не можеш да започнеш от покрива. Всичко потегля от дечицата и от школите, както и от треньорите в школите. Аз имах школа и знам, че до момента в който направя моята школа, съм следял и съм обикалял с една качулка, без да ме гледат, с цел да видя по какъв начин упражняват другите школи и да взема положителното и да не върша техните неточности. Мога да ти кажа, че в българските школи има доста положителни треньори, само че има и извънредно неподготвени треньори, които объркват освен децата, само че и родителите, с което и цялата система. Треньорите са доста значими, изключително за подрастващите, тъй като те им имат вяра. Децата ги смятат надали не като собствен родител, като справочник в живота, който те направлява, дава ти инструкции. А той като те обърка от дребен, ти след това по този начин израстваш – с комплицирано мислене.

- Кой е огромният проблем на тези треньори? Не са били научени вярно в треньорските школи или пък това, което съм чувал от други твои сътрудници някогашни футболисти, които споделят: „ Ами те не са ритали топка даже на равнище Б група, по какъв начин след това да научат децата на футбол “?

Има доста дори, които не са се събличали по физическо, както се споделя, само че не това е казусът. Според мен тук се опира и до финансовата част, тъй като не може и да им даваш по 500, 600 или 1000 лв. и да очакваш нещо да създадат. Естествено, хвърлят им по една топка и всеки да се оправя. Има хора като Моуриньо, който не е бил футболист, само че виждате какъв треньор е, т.е. това не е аршин. По принцип треньорите, които са в школите, не дават съгласно мен всичко от себе си. Аз имах школа и съм гонил треньори, които ги виждам, че идват на работа просто да убият времето. Като го виждам, че е с такава настройка, непосредствено го махам. Ти би трябвало да кипиш в една работа и да идваш с готовност, тъй като това предпочитание се предава и на децата. Лично съм го виждал това по какъв начин в много школи се отнасят по противен метод с децата. Едно дете би трябвало да го прикоткаш към футбола, както се споделя, да му е забавно. То би трябвало едвам да дочаква идната подготовка, да пристигна на нея с готовност и да му е хубаво там, да няма самообладание да отиде след учебно заведение. Това го няма на много места и това е проблем.

 - Преди малко повече от две години ти гостувахме в прохождащата ти тогава академия и аз в действителност видях насладата в децата там, когато присъствахме на една подготовка. Какво се случи с школата в последна сметка?

С една дума ще кажа – българска работа. Не желая да влизам в детайлности, тъй като би трябвало да обидя доста хора, а аз не съм подобен. Каквото е било, си е било и съм го не запомнил. Жалко е това, че бяхме събрали много деца, както и прекрасен колектив като треньори, които знаеха защо става въпрос и какво би трябвало да вършат. Не желая да се връщам, тъй като е болна за мен тематика и може да кажа някоя нелепост.

- Виждаш ли се сега по някакъв различен метод във футбола? Сещам се преди време, година-две, когато работихте дружно с Джо Диксън, който беше кандидат-купувач на Левски и ти щеше да влезеш в клуба с него. Имаше някакви неща и за Вардар Скопие.

И двете неща бяха супер съществени, само че има хора, които си мислят, че всичко е било надали освен приказки. За Левски всичко беше доста съществено, даже до ден сегашен не мога да схвана какво се провали тъкмо. При Вардар е друго, там знам за какво не станаха нещата, само че щом не са станали, значи не са станали. Аз и на двете места, както в Скопие, по този начин и тук, желаех единствено да оказа помощ. Дори не съм желал някакъв пост, това в никакъв случай не ме е блазнело. Първо аз не съм от Левски, аз съм играл в Славия и е обикновено почитателите да желаят отпред да е някой левскар, аз ги разбирам. Ето го образецът с Наско Сираков, той си е левскар и е легенда на Левски. Никога не съм желал да го върша и не ми е било някаква цел. Напротив – желаех само да оказа помощ на Левски, тъй като би трябвало да има мощни Левски и ЦСКА, с цел да има мощен народен тим. В момента нито Левски, нито ЦСКА са това, което би трябвало да бъдат, изключително Левски, а те заслужават най-много поради публиката, която имат. Немислимо е да нямат тим, който освен да се бори за първенец на България, само че и за освен това в Европа. Единствено, в случай че може да се каже по този начин, го върших като родолюбец за България, а и всички българи знаят кой е Васил Левски. Исках да оказа помощ и бяхме на финалната права, само че нещо се обърка, до последно не знам какво тъкмо. Но въпреки всичко живеем в България, всичко се случва.

- Имал ли си по-късно благоприятни условия или диалози да се върнеш във футбола под някаква форма?

Не. От последния път с Диксън и Левски бях много наскърбен, тъй като в интервал от 30-40 дни правихме какво ли не и минахме през какви ли не обстановки и през какви ли не институции единствено и единствено да стане. Бях отчаян от всичко и желаех да спра, тъй като виждах, че колкото и да имаш предпочитание и благоприятни условия, тъй като Диксън имаше в действителност огромни финансови благоприятни условия, отново нещо ще се обърка и няма да се случи. Реших да се отдръпва лека-полека и както ти споделих – даже не проследявам български футбол.

- Тръгнах да те запитвам дали гледа Световното състезание, само че се сетих, че беше гост-анализатор по малкия екран. Какво ти хареса на Мондиала?

Хареса ми това, което не е от тази година единствено, че слабите тимове, най-малко на хартия, не се дават на мощните. Видяхте какви изненади станаха. Имаше тимове, които си мислеха, че надали не са към този момент на край или на полуфинал, само че излетяха бързо. Имам поради Германия, Белгия, които са с топ футболисти. Отбори като Мароко демонстрираха, че освен имената вършат футбола, в противен случай – когато има колектив, взаимност, цел, дух, то тогава всичко може да се реализира.

- Загледах се в пръстена на ръката ти, неотдавна си още веднъж в клуба на женените мъже. Да ти благопожелавам за твоята прелестна брачна половинка Поли. Любопитно ми е дали тя има някакъв състезателен бекграунд и гледа ли футбол?

Не гледа футбол изобщо, в никакъв случай не е и гледала. Покрай мен обаче искаш, не искаш – гледаш. Сега изключително около Световното, всички го гледаха, или пък Шампионска лига, по-сериозните мачове… няма по какъв начин да не ги гледа с мен.

- Тя имаше ли си любимец на Световното?

Да, Франция. За малко да познае, без да схваща.

- А твоят любимец кой беше?

На финала бях за Франция, само че се веселя за Меси, тъй като го заслужава. Ако някой може да се каже, че заслужава да завоюва Световното състезание, то това е Меси, тъй като в последните 15-20 години няма по-добър от него. Въобще за мен с тази международна купа Меси е номер 1 в историята на футбола. За мен до момента това беше Марадона, само че едно е да играеш преди 30 години, когато равнището не е било това, което е сега, тогава не е имало такава динамичност. Радвам се, че той взе международната купа, освен това справедливо.

- Какъв е въпросът, който задават най-често, когато те разпознаят на улицата?

Питат ме: „ Няма ли да се върнеш да играеш? “. Как да се върна, като към този момент съм, както ти сподели, пенсионер. Приключил съм от дълго време, само че да, постоянно ме питат този въпрос.

- Ти си спомняш, че вашето потомство беше доста мощно, приказвам и на база народен тим. Всички вие играехте на средноевропейско равнище и може би с носталгия хората се сещат по какъв начин не можахте да се класирате на косъм за това, това и това състезание.

Така беше и в младежкия народен тим. Онзи ден бях на морето и се видях с Неделчо Матушев, който ни беше треньор в младежкия тим. Говорихме си за едно време по какъв начин един гол ни е коствал да се класираме, освен при младежите, само че и при мъжете. Ние с по 18-20 точки не сме могли да се класираме, в този момент се класират с по 10 точки. Естествено, това оставя някаква горчилка в теб, само че продължаваш напред. Лошо е освен за нас като футболисти, само че и за цяла България. Видя се по какъв начин тимът от 1994 година сплоти цяла България. Спортът сплотява и сплотява и това е хубавото. Дори моите деца, които упражняват, гледат, интересуват се от спорт. Това е хубаво, тъй като не мислят за други работи. Естествено, щерка му е малко по-голяма и с изключение на ТикТок няма нищо друго в главата си сега, само че това са преходни времена и всеки минава през това.

- Спомням си, че огромният ти наследник тренира футбол. Как успяваш да го вкарваш в правата линия?

Да ти кажа, популярност Богу, той си е вкаран в правата линия и си я следва. Той е като енциклопедия и знае повече от мен. Той знае футболистите на всеки един тим и няма нещо, за което да го пипнеш и да не знае, доста му е забавно. Даже се кара на кака си, когато вземе телефона: „ Стига с тоя ТикТок, гледай тука мача “ (смее се). Аз му споделям: „ Не, не, остави кака си, няма да я вършим футболистка “. Той обаче упорства: „ Не, стига с тези телефони! “. В главата му е единствено футбол, апропо, непрекъснато. Интересно ми е да си споделям с него за футбол, да си разясняваме. Той от време на време разсъждава по-добре от мен и като възрастен човек. Това мен доста ме радва.

- Той като какъв играе?

Нападател.

- Какъв е главният съвет, който си му дал във футболно отношение?

Винаги съм му казвал, че единственото, което би трябвало да е преди всичко, е трудът дружно с дисциплината. Колкото и качества да имаш, какъвто и гений да си, в случай че не ги развиваш… Знам доста надарени българи, даже съм играл с такива, които никой не ги е знаел, даже аз не знам къде са сега, а са били с съсловия над всички като гений. Но когато си ленив, мързелив и не ти се занимава – не става нищо.

- А казвал ли си му, че каквото и да му кажеш ти, е по-важно да слуша треньора?

Естествено! Аз във всички тимове, в които съм играл, съм бил със супер положителни връзки с всички треньори, тъй като за мен той е шефът. Аз се слагам на негово място – в случай че съм треньор и някой да пристигна да стартира да ми оспорва… Окей, всеки може да сбърка от време на време, само че треньорът е шефът и би трябвало да слушат него.

- Тема номер 1 в последните дни е евентуалната възбрана за реклама от страна на хазартните компании. Какво е твоето мнение по тематиката? Ти самичък знаеш, че сега фирмите от бетинг бизнеса са главен спонсор в спорта.

Аз не мисля, че има човек, който да е на друго мнение също така, на което съм и аз. А то е, че в целия свят това са фирмите, които вливат в спорта и в случай че не са те, аз не знам по какъв начин ще съществува спортът, изключително в България. Не знам от кое място идва цялото това нещо, не проследявам политиката, само че това е безумство! Ти по този начин погубваш целия спорт, освен футбола, тъй като те не влагат единствено във футбола, а в целия спорт по принцип. Аз не мисля, че изобщо може да се случи такова нещо, тъй като това ще е безумство.

И аз съм песимист, само че ще ти кажа от кое място пристигна. Леко популистично, несъмнено, защото идва от политически партии. Това се случи около Световното състезание и рекламите и опасенията за това, че тези реклами въздействат на децата. Ти можеш да кажеш като родител не е ли в действителност твоя ролята и на всеки самостоятелно в неговото си семейство да се оправя с това? По тази логичност би трябвало да му забраниш и да излиза, тъй като реклами на всичко има на всички места.

Против съм и не съм склонен. Пак ти споделям и всеки един го знае, че това са хората, които вкарват пари. Благодарение на тези пари можеш да осъществиш прехвърляния, да издържаш тимове и каквото поискаш. Ако не са те, много клубове, да не кажа всички, ще банкрутират.

- Ти си човек с доста контакти. Не си ли се изкушавал да станеш футболен сътрудник?

Аз по принцип имам тапията, по този начин да се каже, то сега не е доста мъчно да се изкара това. Помагал съм за много прехвърляния, само че не съм парадирал. Помагал съм и на национали, те си знаят доста добре. Никога обаче не съм обичал да споделям обществено: „ Аз му помогнах, аз го направих, поради мен подписа “. Те си знаят сами и са ми признателни момчетата. Даже е имало 3-4 случая, в които всичко става за 5 минути. Звъннал е някой мой прочут или треньор, имам предвид съответно за Русия, и още на идващия ден е подписал. Аз желая да излизат момчета от България. Аз по принцип имам в Русия много контакти и желая да има български момчета, на които да оказа помощ. В момента обаче не знам на кого да подам ръка. Все отново ти си слагаш името, а когато го правиш, би трябвало да гарантираш за него. С много хора си приказваме, споделят ми, пращат ми футболисти. Може да стават за някои места, само че не и за Висшата лига на Русия, не са подготвени за там. Знам, че даже и да е добър футболист и да отиде там, въпреки всичко няма да е подготвен. Ще са му нужни едва-две години и тогава ще стане. Аз не съм спирал да се занимавам с това, само че не го разгласявам и не ми е това целта.

- Не е ли парадоксално това, че се ползваш с по-добро име и имидж в Русия, в сравнение с у нас?

Не единствено в Русия, а на всички места, където съм играл, постоянно съм бил и капитан, това е нещо показно за мен. Аз знам за какво е това – тук всеки търси жълтините, клюките, под вола теле, както се споделя, въпреки да няма под вола теле. Тях не ги интересува какво става отвън футбола. Даже с Черчесов, който беше треньор на Русия и ми е супер огромен фамилен другар, постоянно е казвал: „ След подготовка, след мач – това си е вашият живот, правете каквото желаете. Искам, когато сте два часа на подготовка, да сте отдадени на нея. След това си имате фамилии, слушайте си дамите и това е “. Него не го интересува какво става след тренировката. А тук никой не го интересува какво става на тренировката, а какво става след нея. Мен това изобщо не ме интересува – кой какво мисли за мен в България или кой какво е чул, какво е видял, тъй като за 99 % от тези неща, които се приказват или се пишат, аз знам, че е неистина. Моите близки знаят също, че е неистина. Който ме познава, знае какъв човек съм и че бих оказал помощ на всеки. Дори през нощта, в случай че ми звъннеш, съм подготвен да оказа помощ, даже на непознати съм помагал. Правя го непрекъснато, само че не го разгласявам, тъй като има някои хора, изключително по празниците, отиват да занесат по едно подаръче на някого и единствено се снимат, с цел да се покажат. Който ме познава, знае, че аз това го върша от години и в никакъв случай няма да спра да го върша. Затова ти споделям – аз няма на кого да се потвърждавам и да се демонстрирам. Който ми е непосредствен и ме познава, не приказвам единствено за родственици и близки, знае какъв човек съм. Да потегли на някои „ другари “ и други сходни да се потвърждавам – няма смисъл, самичък знаеш. То няма и защо.

- Кой е най-абсурдният слух, който си чувал за себе си?

О, в случай че тръгнем да приказваме, мога и книга да напиша за това какво съм чувал за себе си. Бяха ми споделили, че са писали за мен, че съм алкохолик. Аз алкохол през живота си освен, че не пия, само че и не съм пробвал. Много хора го знаят това. Аз и цигари не съм пробвал. Какви ли не работи са писали, не знам има ли хора, които имат вяра. Не, в действителност има хора, които имат вяра, по тази причина се тиражират и се пишат, само че аз доста уеб сайтове и вестници съм осъдил. Така че дано не престават да си пишат, за мен е единствено плюс, защото аз си ги осъждам. Все отново съм незает, би трябвало да изкарам пари отнякъде (смее се). Нека не престават да си пишат и щом им е окей на тях… Не знам по какъв начин един човек може да отиде и да напише такова нещо, някой публицист. Затова, като кажеш публицист, всеки към този момент си мисли за тези жълтите публицисти, които пишат нелепости. Преди, като кажеш публицист, знаеш, че е човек, който е сериозен и който ще ти каже истината и ще ти я напише. Сега е напълно друго понятието за това и опетнява вашата специалност. Не знам по какъв начин някой човек „ публицист “ може да седне и да измисли някоя публикация, да опетни твоето име. Не единствено на теб, на фамилията ти, на околните ти, на родственици. Те го четат и колкото и да те познават, се замислят и си споделят в един миг „ Абе, дали не е по този начин? Дай да му звъннем и да го питаме “. Имах случай в Колизеума и тук се изписа какво ли не – че съм бил по затвори и не знам къде си, че съм писал. Това няма нищо общо с истината. Но тук, като се напише едно и като се каже по новините… Моята майка ми звъни и ме пита къде съм. Чудя й се къде би трябвало да съм, а тя вика: „ Ами, тук пишат, приказват “. Неслучайно съм й забранил да чете и да слуша нелепости. Като се напише едно нещо 10 пъти, искаш или не, то ти влиза в главата и си мислиш, че е по този начин. Затова ми е необичайно по какъв начин може да има хора, които желаят да ти навредят по един или различен метод.

- Това сигурно е огромно предизвикателство пред теб, защото огромните ти деца към този момент са задоволително огромни на възраст, с цел да имат достъп до сходна информация.

Те имат достъп, да. Но съм им споделил изобщо да не четат и да не гледат такива неща, само че те им излизат и горе-долу ме питат. Викам им: „ не, тати, не е правилно “ (усмихва се).

- Говорихме по-рано за съветски клубове и футбол. Тези дни в обществените мрежи се завъртя полемика измежду почитателите на Левски поради това, че клубът ще играе контроли с три съветски тима (б.а. към този момент два). Покрай комплицираната политическа конюнктура и войната сега доста почитатели считат, че Левски никога не би трябвало да играе. Какво е твоето мнение?

А за какво да не играе? Аз това не мога да схвана. Ето, глобяват да вземем за пример клубовете и въпреки да се класирали за Европа, не могат да играят. С какво са отговорни спортистите, футболистите, елементарните хора, че това се случва, поради войната и цялата тази нервност? Естествено, никой не желае да умират хора. Едното с другото няма нищо общо. Лошото е само, че почтени хора умират. Това безусловно никой не го желае. Но с какво са отговорни елементарният съветски човек, футболист, състезател? С какво е отговорен той и за какво да не играят с съветски тимове? Какъв е казусът? Аз това не мога да схвана. Бях дал едно изявление в Русия и след него обществените ми медии направо… Все едно аз съм някакъв палач, изменник, не знам си какво, тъй като съм споделил тъкмо това, което споделям и на теб в този момент – с какво са отговорни руснаците? Имах несъмнено 200 закани за ликвидиране. Това не е обикновено, не е съществено. Не мога да си го обясня.

- Влизаш ли постоянно в дискусия на тази тематика?

Влизам, да. Ще ти кажа дори за един образец. Този ресторант, в който сме сега, неговите притежатели са жена - рускиня и мъж - украинец. Какво да създадат в този момент? Да се разведат и нищо, край! Това е смешно, никой не желае това. Най-лошото е, че умират почтени хора, никой не го желае, само че елементарните хора не са отговорни. Те са братя, те са сестри, те са едно общо и не може да се избиват, не е обикновено. Не приказвам единствено за Украйна и Русия, тук в България има руснаци и украинци, които стопират и се карат. Но за какво? По-бързо да се стопира това, тъй като в действителност не е хубаво.

- Зад теб се вижда един православен храм. Успяваш ли да възпиташ децата си във вярата и религията и по-скоро налагаш ли им го или ги оставяш те сами да стигнат до този път?

В началото им го постановявах, което не е вярно. От дребни знаеха много неща за църквата и за Бога, което съм го втълпявал и налагал, което обаче не е хубаво. По-добре е да ги оставиш да си имат свободна воля, както Господ ни е дал свободна воля, и те да си знаят. Рано или късно то ще им пристигна сигурно, тъй като вярата ние си я имаме вътре в себе си. Пример, който ми е дал един доста прочут духовник: „ Ако посадиш едно цветенце и нямаш религия, че ще порасне, тогава за какво го садиш? “. Рано или късно те ще си го почувстват.

- За край на диалога – 2023 година е занапред пред нас. Какво си пожелаваш в персонален и професионален проект?

Аз поисквам освен на себе си, само че и на всички да сме живи и здрави и благословени. Единствено да сме малко по-добри от предходната година. Ако всеки един човек направи нещо малко, една крачица, едно положително повече от предходната година, то ще бъде добре. Нека да сме по-добри хора, по-човечни. Бог взема решение какво ще стане с нас.