Да даряваш любов е призвание
Битува един мит, който е извънредно време да бъде разрушен. Той гласи, че мъжката половина от човечеството не се нуждае толкоз доста от любов и топлота, колкото нежната. Но единствено тъй като мъжете наподобяват мощни и груби, това не значи, че те могат да живеят без да бъдат обичани. По сърце те са даже доста по-крехки и уязвими от дамите. Просто не го демонстрират, тъй като не е в тяхната природа. Така както в нашата, женска природа, е заложено да бъдем по-открити и да показваме по-лесно своите усеща. Просто въпрос на физиология.
Но в действителност, това което една елементарна жена елементарно би могла да издържи, може просто да пречупи един мъж. И не са редки образците от живота, които красноречиво удостоверяват това.
Най-лесният метод да стимулираш един мъж да даде всичко от себе си, е да го обичаш. Безрезервно. И без да търсиш нищо в подмяна. Разбира се, няма по какъв начин да си толкоз безрезервен за някой, който не отвръща със същото. Затова, когато избирате своите мъже в живота, дами, бъдете деликатни. Съдбата е отредила за всеки от нас подобен, човек, който да ни подхожда съвършено. Грешката ни е, че ние не го дочакваме, а бързаме да си търсим заместители. И след това с оскърбление споделяме – не, няма я същинската обич.
Но любовта я има и тя не е отговорна, че някои хора просто са създали неверен избор.
Огорчената жена става мнителна и обезверена, както, несъмнено и огорченият мъж. Но чия е виновността за неприятната връзка? На единия сътрудник, на двамата? Често пъти се случва по този начин, че и двамата нямат виновност. Или единствено една – че са се събрали, макар, че не са един за различен.
Щастието във връзката не може да се гради само на взаимни отстъпки, изключително, когато става дума за големи разлики в моралните полезности, в разбирането на живота като цяло. Ако е налице такова разминаване, по-добре е да се разделите до момента в който е време. Така и двамата ще се предпазите от болежка и страдалчество. Защото с времето всичко ще става все по-лошо и ще се съсипете дефинитивно един различен.
Да даряваш обич е предопределение, което би трябвало всеки самичък за себе си да осъзнае и последва. Не е обвързване, не е рекомендация, а просто предопределение. И тук не става въпрос единствено за любовта сред двама влюбени, а за любовта като цяло.
Има доста способи да даряваш обич. Но би трябвало да си осъзнал потребността да го правиш. Тогава се случва същинското чудо.
Да утешиш някоя изстрадала душа, даже и единствено с няколко топли думи, да съчувстваш на някой непосредствен за компликациите, през които минава, тъй като състраданието лекува, да дадеш на гладно бездомно животно къшей хляб… Всичко това са форми на обич, налични за всички ни. Дори и когато към момента не е пристигнала онази разтърсваща, същинска, откровена, огромна обич, за която всички копнеем. Подгрявайте, учете се да обичате, учете децата си да обичат и тогава светът ще бъде доста по-различен за всички нас!
