Започва Битката при Сливница
Битката при Сливница е огромно стълкновение по време на Сръбско-българска война, водено в региона на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в интервала 5 ноември 1885 година - 7 ноември 1885 година
Фронтовата линия при Сливница е разграничена на 3 елементи, а съотношението е 12 000 българи против 25 000 сърби.
Ход на военните дейности:
5 ноември
Сутринта на 5 ноември стартира решителното Сливнишко стълкновение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, само че батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите стартират контраофанзива при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските елементи са принудени да правят отстъпка. Сражението се води най-вече на този фланг, като сърбите правят непрекъснати набези, само че без триумф.
В борбата българската артилерия оказва помощ доста на пехотната армия, посредством интензивен огън, само че все пак десният български фланг се изтегля до укрепените позиции заради липса на муниции.
6 ноември
Докато борбата при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия завладява Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг ситуацията не е толкоз положително за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в последна сметка е разрушен, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в напредването ѝ към Сливница, където се взема решение изхода на войната, и принуждава сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
7 ноември
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите доближават 40 000, а българите 32 000.
В ранната заран на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, подрежда щикова офанзива - „ На нож “, като самичък повежда бойците си и умира в багра. По-късно Бдинският полк е подсилен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се яростна битка за превъзходство, само че сърбите не съумяват да устоят и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в нахлуване.
Отрядът на капитан Коста Паница разрушава сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това завършва борбата при Сливница.
Източник: Уикипедия
Фронтовата линия при Сливница е разграничена на 3 елементи, а съотношението е 12 000 българи против 25 000 сърби.
Ход на военните дейности:
5 ноември
Сутринта на 5 ноември стартира решителното Сливнишко стълкновение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, само че батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите стартират контраофанзива при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските елементи са принудени да правят отстъпка. Сражението се води най-вече на този фланг, като сърбите правят непрекъснати набези, само че без триумф.
В борбата българската артилерия оказва помощ доста на пехотната армия, посредством интензивен огън, само че все пак десният български фланг се изтегля до укрепените позиции заради липса на муниции.
6 ноември
Докато борбата при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия завладява Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг ситуацията не е толкоз положително за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в последна сметка е разрушен, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в напредването ѝ към Сливница, където се взема решение изхода на войната, и принуждава сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
7 ноември
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите доближават 40 000, а българите 32 000.
В ранната заран на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, подрежда щикова офанзива - „ На нож “, като самичък повежда бойците си и умира в багра. По-късно Бдинският полк е подсилен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се яростна битка за превъзходство, само че сърбите не съумяват да устоят и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в нахлуване.
Отрядът на капитан Коста Паница разрушава сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това завършва борбата при Сливница.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ