Започва битката при Курск
Битката при Курск е най-голямата танкова борба в историята на човечеството. Тя е преломен миг в развоя на Втората международна война и стартира на днешната дата преди 71 години - през 1943 година.
Мащабът на сражението е необикновен – в борбата присъединяване вземат 4 милиона бойци, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната огромна немска атака против Червената войска на Източния фронт.
След като германците губят борбата при Сталинград, сражението при Курската дъга остава последният им късмет да спрат обрата във войната. Мащабната борба се води на извънредно огромен периметър - широчина към 192 км и дълбочина 120 км към град Курск. Битката трае половин месец – на 13 юли немската войска приключва офанзивата, само че фактическият край идва чак на 23 август, когато Червената войска завладява Харков.
Германският проект включва офанзива в 2 посоки - по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления би трябвало да се срещнат зад руските войски, защитаващи издатината.
Първоначално Адолф Хитлер отсрочва началната дата на интервенцията за след 1 май, по-късно за юни, а най-после за юли. Целта е струпване на танкови обединения, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.
Съветското командване получава сведения за подготовката на немското нахлуване и взема решение за краткотрайно прекосяване към защита на Курската дъга, с цел да спре настъплението на съперника и да сътвори удобни условия за прекосяване в контранастъпление.
В региона на Курската дъга са съсредоточени 50 немски дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани), 2 танкови бригади, 3 самостоятелни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова войска и оперативна група „ Кемпф “. Германските войски, включени в настъплението, наброяват 900 000 души, към 10 000 оръдия и минохвъргачки, към 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки работят към 20 други дивизии.
В интервала април-юни на Курската дъга руските войски основават комплицирани отбранителни уреди. За задачата са привлечени близо 300 000 цивилни. В началото на юли на Курската дъга Червената войска разполага с повече от 1,2 млн. души (1 272 700), към 20 000 оръдия и минохвъргачки, към 3600 танка и самоходни оръдия и към 2800 самолета. В бойните дейности вземат участие 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада. В рамките на борбата при Курск са извършени 2 отбранителни интервенции - в направленията Орел - Курск и Белгород - Курск.
Германските войски стартират настъплението на 5 юли 1943 година За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта съумяват да обхванат на 10-12 км в защитата на Червената войска. В южната част немските войски съумяват да се показват по-добре, само че съумяват да обхванат единствено на към 35 км.
На 12 юли в борбата се включват руските стратегически запаси. В региона на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково стълкновение, в което от двете страни вземат участие 1 500 танка и самоходни оръдия и доста авиация. За един ден германците изгубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската борба - немската войска минава към защита и от 16 юли стартира оттегляне. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) стартират гонене и отблъскват немските войски на изходното им състояние. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли немските войски отстъпват Орел, който е дефинитивно освободен на 5 август.
В резултат на контранастъплението Червената войска се придвижва на 140 км на запад и основава условия за общо нахлуване за завладяване на Украйна.
След Курската борба към 30 немски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са към 70 000 души. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.
По време на борбата при Курск, сред 5 и 23 юни, Червената войска губи 70 330 бойци, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я руски контранастъпателни интервенции (операции Кутузов и Румянцев) умират 225 058, а са ранени 501 316 души.
Източник: Уикипедия
Мащабът на сражението е необикновен – в борбата присъединяване вземат 4 милиона бойци, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната огромна немска атака против Червената войска на Източния фронт.
След като германците губят борбата при Сталинград, сражението при Курската дъга остава последният им късмет да спрат обрата във войната. Мащабната борба се води на извънредно огромен периметър - широчина към 192 км и дълбочина 120 км към град Курск. Битката трае половин месец – на 13 юли немската войска приключва офанзивата, само че фактическият край идва чак на 23 август, когато Червената войска завладява Харков.
Германският проект включва офанзива в 2 посоки - по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления би трябвало да се срещнат зад руските войски, защитаващи издатината.
Първоначално Адолф Хитлер отсрочва началната дата на интервенцията за след 1 май, по-късно за юни, а най-после за юли. Целта е струпване на танкови обединения, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.
Съветското командване получава сведения за подготовката на немското нахлуване и взема решение за краткотрайно прекосяване към защита на Курската дъга, с цел да спре настъплението на съперника и да сътвори удобни условия за прекосяване в контранастъпление.
В региона на Курската дъга са съсредоточени 50 немски дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани), 2 танкови бригади, 3 самостоятелни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова войска и оперативна група „ Кемпф “. Германските войски, включени в настъплението, наброяват 900 000 души, към 10 000 оръдия и минохвъргачки, към 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета. Към фланговете на ударните групировки работят към 20 други дивизии.
В интервала април-юни на Курската дъга руските войски основават комплицирани отбранителни уреди. За задачата са привлечени близо 300 000 цивилни. В началото на юли на Курската дъга Червената войска разполага с повече от 1,2 млн. души (1 272 700), към 20 000 оръдия и минохвъргачки, към 3600 танка и самоходни оръдия и към 2800 самолета. В бойните дейности вземат участие 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада. В рамките на борбата при Курск са извършени 2 отбранителни интервенции - в направленията Орел - Курск и Белгород - Курск.
Германските войски стартират настъплението на 5 юли 1943 година За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта съумяват да обхванат на 10-12 км в защитата на Червената войска. В южната част немските войски съумяват да се показват по-добре, само че съумяват да обхванат единствено на към 35 км.
На 12 юли в борбата се включват руските стратегически запаси. В региона на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково стълкновение, в което от двете страни вземат участие 1 500 танка и самоходни оръдия и доста авиация. За един ден германците изгубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската борба - немската войска минава към защита и от 16 юли стартира оттегляне. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) стартират гонене и отблъскват немските войски на изходното им състояние. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли немските войски отстъпват Орел, който е дефинитивно освободен на 5 август.
В резултат на контранастъплението Червената войска се придвижва на 140 км на запад и основава условия за общо нахлуване за завладяване на Украйна.
След Курската борба към 30 немски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са към 70 000 души. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.
По време на борбата при Курск, сред 5 и 23 юни, Червената войска губи 70 330 бойци, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я руски контранастъпателни интервенции (операции Кутузов и Румянцев) умират 225 058, а са ранени 501 316 души.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ