Цар Симеон разбива византийските войски в битката при Ахелой
Битката при Ахелой се е състояла на на 20 август 917 година край река Ахелой, сред българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока. България печели решителна победа. Това стълкновение е измежду най-грандиозните борби за цялото европейско Средновековие. В него вземат присъединяване над 120 000 души.
Основната цел на борбата е неутрализирането на засилващата се българска страна след унизителните за Византия условия, реализирани през 913 година.
Начело на българската армия стои цар Симеон, който персонално взе участие в самото стълкновение. Най-вероятно измежду командния състав на българската войска са и предводителите на последвалия углавен поход против Сърбия Теодор Сигрица и Мармаис.
Начело византийската войска е доместика на схолите Лъв Фока. В формираното по заповед на император Константин VІІ продължение на Теофановата хроника е маркирано, че той „ се отличавал повече с смелост, в сравнение с с качествата на добър военачалник”. За разлика сведенията за командването на българската войска, командния състав на византийците е в детайли разказан в хрониките. Патрицият Константин Липс дружно с Леонтий съпровожда военачалника като негов консултант по всички въпроси. Началник на отряда на ескувитите е Йоан Грапсон, а на иканатите – синът му Олвиан Марул. Измежду останалите военачалници са упоменати също Роман Аргир с брат си Лъв, Варда Фока и магистър Мелиас, командващ арменците. Корабите са под командването на друнгария на флота патриций Роман Лакапин.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е относително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която въпреки да не е изключително пълноводна, в източния си край е тинеста, задоволително дълбока и необятна с цел да е относително безвредна за прекосяване.
Все още се спори за съответното място на провеждането на борбата - дали е станала североизточно от устието на Ахелой, покрай Месемврия, или сражението е извършено югозападно от реката, т.е. в полето сред Анхиало и Ахелой.
Тъй като е известно, че след провалянето доста от византийците се издавили в морето и реката от една страна, а от друга, военачалникът Лъв се избавил като избягал в Месемврия, то има възможност борбата да е станала на източния бряг. Ако сражението е станало на югозапад от Ахелой, магистър Лъв Фока мъчно би стигнал до Месемврия, а елементарните бойци, които не са осведомени като командния състав за региона биха предпочели да побягнат по противоположния път и нямаше да има толкоз огромен брой удавени.
От друга страна, ромейската войска в никакъв случай не би се построила за стълкновение с тил към морето, което приказва срещу теорията, борбата да е извършена на изток от Ахелой. Подобно разположение опонира на всички стратегикони. В случай на неуместно развиване на обещано стълкновение, същите тези стратегикони препоръчвали сред армията и лагера да има задоволително разстояние за оттегляне, маневриране и прегрупиране. Както знаем, ромейският лагер бил издигнат наоколо до Анхиало, а не до Месемврия. Сам по себе си, този факт удостоверява общоприетото мнение, че борбата в действителност е извършена в Анхиалското поле. Големият брой удавени ромеи в Ахелой се изяснява със самия процес на сражението.
Не бива да се пропуща и обстоятелството, че източно от Ахелой няма огромни хълмове, които Симеон би употребявал с цел да скрие своя запас. Такива хълмове се следят в северния завършек на Анхиалското поле, т.е. на към 4-5 km. западно от устието на реката.
Фронтът на имперската войска е ситуиран на север и е вероятно с дължина над 4 km., до момента в който този на българската войска гледа на юг и е паралелен на ромеите.
Началото на борбата се характеризира с извънредно яростен конфликт в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите стартират да надвиват, и въпреки българският център да се огъва, стартира да отстъпва проведено. Заблуждавайки се, че борбата на процедура е извоювана, великият доместик магистър Лъв Фока взема решение да нанесе основния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За задачата даже вкарва запасите в багра. Непосилно да отстои на мощния напън, българското ляво крило също стартира да отстъпва. Заради преследването, което ромейската войска подхваща в посока река Ахелой, огромна част от нея - центърът и дясното й крило губят бойно построение.
В този сериозен миг, българският цар Симеон със своята тежка кавалерия и скрити запаси зад хълма до днешното село Каблешково, подсилен от дясното българско крило изненадващо нападна във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските бойци се паникьосват и стартират да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила военен ред и към този момент напълно притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата войска на ромеите не е в положение да окаже огромна опозиция. Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите подхващат невиждана всеобща сеч. Деморализацията и безредното оттегляне костват живота на десетки хиляди ромейски бойци. Голяма част са избити, а друга огромна част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата орис сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.
Ромейската войска е съвсем изцяло разпиляна и унищожена от българите. От разгромът се избавят непокътнати единствено 2 000 ромейски конника, от невлязъл в деяние отряд. Те съумяват да се изтеглят на юг по пясъчната линия, намираща се в непосредствения гръб на византийската войска, и да доближат до следения от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока съумява да пробие в северна посока и да се избави в Месемврия, намиращ се единствено на 8 километра от река Ахелой. Но съвсем всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.
Българската страна също дава много жертви - най-вече пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първичния ромейски напън.
Огромната загуба на хора в тази борба краткотрайно парализирала военната мощност на Византия. Опита на доместика на схолите Лъв Фока, дружно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, близо до Цариград приключва с нов погром. Тези неуспехи на бойното поле разклащат в забележителна степен ръководството на императрицата, която е регент на своя наследник. Възползвайки се от обстановката, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 година Роман Лакапин прави държавен прелом, лишавайки Зоя Чернооката от всякаква власт. На сцената още веднъж излязал патриарх Николай Мистик. През месец май 919 година Лакапин омъжил щерка си за младия император Константин VІІ и се афишира за василеопатор, а през септември 919 година е разгласен за кесар. На следната година - през декември 920 година е коронясан за император. Вече съвладетел на Константин VII, година по-късно Роман се прогласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да слага началото на процеса на стабилизация на Византия, пагубните загуби на жива мощ при Ахелой не разрешава на империята да възвърне цялостната си военна мощност при започване на неговото ръководство.
Въпреки триумфа при Катасирти Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си против сърбите, които директно преди борбата при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при договарянията с маджарите против България. Едва по-късно Симеон стартира подготовка за завладяването на Цариград, като прави несполучлив опит за съюз и взаимни дейности с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация посредством богат рушвет под формата на блага.
Източник: Уикипедия
Основната цел на борбата е неутрализирането на засилващата се българска страна след унизителните за Византия условия, реализирани през 913 година.
Начело на българската армия стои цар Симеон, който персонално взе участие в самото стълкновение. Най-вероятно измежду командния състав на българската войска са и предводителите на последвалия углавен поход против Сърбия Теодор Сигрица и Мармаис.
Начело византийската войска е доместика на схолите Лъв Фока. В формираното по заповед на император Константин VІІ продължение на Теофановата хроника е маркирано, че той „ се отличавал повече с смелост, в сравнение с с качествата на добър военачалник”. За разлика сведенията за командването на българската войска, командния състав на византийците е в детайли разказан в хрониките. Патрицият Константин Липс дружно с Леонтий съпровожда военачалника като негов консултант по всички въпроси. Началник на отряда на ескувитите е Йоан Грапсон, а на иканатите – синът му Олвиан Марул. Измежду останалите военачалници са упоменати също Роман Аргир с брат си Лъв, Варда Фока и магистър Мелиас, командващ арменците. Корабите са под командването на друнгария на флота патриций Роман Лакапин.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е относително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която въпреки да не е изключително пълноводна, в източния си край е тинеста, задоволително дълбока и необятна с цел да е относително безвредна за прекосяване.
Все още се спори за съответното място на провеждането на борбата - дали е станала североизточно от устието на Ахелой, покрай Месемврия, или сражението е извършено югозападно от реката, т.е. в полето сред Анхиало и Ахелой.
Тъй като е известно, че след провалянето доста от византийците се издавили в морето и реката от една страна, а от друга, военачалникът Лъв се избавил като избягал в Месемврия, то има възможност борбата да е станала на източния бряг. Ако сражението е станало на югозапад от Ахелой, магистър Лъв Фока мъчно би стигнал до Месемврия, а елементарните бойци, които не са осведомени като командния състав за региона биха предпочели да побягнат по противоположния път и нямаше да има толкоз огромен брой удавени.
От друга страна, ромейската войска в никакъв случай не би се построила за стълкновение с тил към морето, което приказва срещу теорията, борбата да е извършена на изток от Ахелой. Подобно разположение опонира на всички стратегикони. В случай на неуместно развиване на обещано стълкновение, същите тези стратегикони препоръчвали сред армията и лагера да има задоволително разстояние за оттегляне, маневриране и прегрупиране. Както знаем, ромейският лагер бил издигнат наоколо до Анхиало, а не до Месемврия. Сам по себе си, този факт удостоверява общоприетото мнение, че борбата в действителност е извършена в Анхиалското поле. Големият брой удавени ромеи в Ахелой се изяснява със самия процес на сражението.
Не бива да се пропуща и обстоятелството, че източно от Ахелой няма огромни хълмове, които Симеон би употребявал с цел да скрие своя запас. Такива хълмове се следят в северния завършек на Анхиалското поле, т.е. на към 4-5 km. западно от устието на реката.
Фронтът на имперската войска е ситуиран на север и е вероятно с дължина над 4 km., до момента в който този на българската войска гледа на юг и е паралелен на ромеите.
Началото на борбата се характеризира с извънредно яростен конфликт в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите стартират да надвиват, и въпреки българският център да се огъва, стартира да отстъпва проведено. Заблуждавайки се, че борбата на процедура е извоювана, великият доместик магистър Лъв Фока взема решение да нанесе основния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За задачата даже вкарва запасите в багра. Непосилно да отстои на мощния напън, българското ляво крило също стартира да отстъпва. Заради преследването, което ромейската войска подхваща в посока река Ахелой, огромна част от нея - центърът и дясното й крило губят бойно построение.
В този сериозен миг, българският цар Симеон със своята тежка кавалерия и скрити запаси зад хълма до днешното село Каблешково, подсилен от дясното българско крило изненадващо нападна във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските бойци се паникьосват и стартират да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила военен ред и към този момент напълно притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата войска на ромеите не е в положение да окаже огромна опозиция. Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите подхващат невиждана всеобща сеч. Деморализацията и безредното оттегляне костват живота на десетки хиляди ромейски бойци. Голяма част са избити, а друга огромна част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата орис сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.
Ромейската войска е съвсем изцяло разпиляна и унищожена от българите. От разгромът се избавят непокътнати единствено 2 000 ромейски конника, от невлязъл в деяние отряд. Те съумяват да се изтеглят на юг по пясъчната линия, намираща се в непосредствения гръб на византийската войска, и да доближат до следения от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока съумява да пробие в северна посока и да се избави в Месемврия, намиращ се единствено на 8 километра от река Ахелой. Но съвсем всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.
Българската страна също дава много жертви - най-вече пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първичния ромейски напън.
Огромната загуба на хора в тази борба краткотрайно парализирала военната мощност на Византия. Опита на доместика на схолите Лъв Фока, дружно с етериарха Йоан и Николай Дука да окажат отпор на настъплението на българите край Катасирти, близо до Цариград приключва с нов погром. Тези неуспехи на бойното поле разклащат в забележителна степен ръководството на императрицата, която е регент на своя наследник. Възползвайки се от обстановката, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 година Роман Лакапин прави държавен прелом, лишавайки Зоя Чернооката от всякаква власт. На сцената още веднъж излязал патриарх Николай Мистик. През месец май 919 година Лакапин омъжил щерка си за младия император Константин VІІ и се афишира за василеопатор, а през септември 919 година е разгласен за кесар. На следната година - през декември 920 година е коронясан за император. Вече съвладетел на Константин VII, година по-късно Роман се прогласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да слага началото на процеса на стабилизация на Византия, пагубните загуби на жива мощ при Ахелой не разрешава на империята да възвърне цялостната си военна мощност при започване на неговото ръководство.
Въпреки триумфа при Катасирти Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си против сърбите, които директно преди борбата при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при договарянията с маджарите против България. Едва по-късно Симеон стартира подготовка за завладяването на Цариград, като прави несполучлив опит за съюз и взаимни дейности с арабите от Тунис, провален от византийската дипломация посредством богат рушвет под формата на блага.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ