Битката на Косово поле на 15 юни 1389 г. е

Битката на Косово поле на 15 юни 1389 година е епизод от османското завземане на Балканите. В нея едни против други застават сърбите съгласно сръбската историография, предвождани от княз Лазар Хребелянович, и османските турци отпред с емира Мурад I. Според османски летописци във войската на княз Лазар вземат участие също и българи, унгарци, албанци, власи и чехи.
До борбата се стига, откакто през 1385 година османците превземат София и доближават до границите на владенията на Моравското княжество край река Морава. През 1386 година Лазар подписва съглашение с Мурад, само че то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река Топлица) частите на Лазар съумяват да разбият османците, само че Мурад приготвя нов поход. Осъществяването на проектите му е забавено от измяната на част от васалите му – търновския държател Иван Шишман и Добротица отхвърлят да дават на Мурад военни подкрепления за войната против Лазар. Потенциалната опасност от Търновското царство е обезвредена през 1388 година с поход на османския военачалник Али паша в Североизточна България. През идната година Мурад потегля против Лазар.
Решителната борба се състои в местността Косово поле, северозападно от Прищина сред реките Лаб и Ситница. Към княз Лазар се причислява владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович. Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд отпред с войводата Владко Вукович. Първият конфликт сред двете войски е сполучлив за християнската армия, която обръща в бягство лявото османско крило. В началото на борбата умира Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на именития придворен Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия наследник Баязид. Той съумява да реализира поврат в развоя на борбата. Княз Лазар е погубен, а християнските войски са принудени да правят отстъпка с огромни загуби.
Схващането, че Косовската борба приключва с тежко проваляне на християните, е необятно публикувано. Съществува и теза, че борбата приключва без явен победител, а съществува и мнение, че християните удържали фронта на османското нахлуване към Европа. Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е заставен да се признае за васал на новия османски държател Баязид I.
Източник: Уикипедия