Битите – бити, честитите – честити. Една приказка с поука

Битите – бити, честитите – честити. Една приказка с поука за дребни и огромни от сладкодумния повествовател Елин Пелин (1877 ~ 1949).

(Елин Пелин рисува. Графика от Александър Божинов, 1938 година,© Институт за литература - БАН)

Витлеемското магаре

Слушай, Бобо!

Във Витлеем, в пещерата на овчарите, се роди детето, предопределено да избави човечеството. Небето се проясни, наедряха звездите. От тях се отдели най-светлата, затрептя и се спусна над бедната барака, гдето беше се появил човекът-звезда.

Бащата Йосиф, който беше пристигнал тука небрежно, като не откри из облеклата си друго, раздра ризата, направи пелени, повиха новороденото и го сложиха в яслите, гдето овчарите туряха плява на магарето.

Оттогава, Бобо, всички татковци жертвуват и последната си риза за положителното на дребните си деца и от време на време са принудени да вървят напълно без ризи единствено и единствено децата им да бъдат облечени.

Овците лежеха в дъното на пещерата, а сред тях лежеха овчарите, с цел да се топлят. Като видяха невероятната светлина, която извърши пещерата, те станаха уплашени и отидоха да видят какво се е случило. Като съгледаха огромната звезда, която простираше светлата си опашка като ветрило по цялото небе, те паднаха на колене и почнаха да се молят.

Един от овчарите се досети и припна в близкия град Ерусалим да обади за чудото и да желае помощ от полицията и бакшиш. В сектора стражарите го набиха хубаво, загдето ги разсъни измежду нощ, изритаха го на открито и му споделиха да си върви.

Овчарят се върна в пещерата ядосан. Той влезе навъсен и беше подготвен да изпъди чужденците, които бяха пристигнали да пренощуват, само че като видя дребното дете, което безшумно спеше в яслите на магарето, сърцето му се смили, той посегна с ръката си, помилва го и се отдалечи в дъното на пещерата, дето беше се сврял, трептящ от боязън, другарят му.

– Да, ти стоиш тука, а мене ме биха – каза пристигналият.

– Мълчи, не приказва, приятелю! Не знаеш ли, че нито едно велико събитие за народите не може да мине, без да не пострада някой почтен?

– Че какво велико събитие е станало, та трябваше да пострадвам аз?

– Докато тебе те нямаше, пристигнаха ангели с песни и възвестиха, че тая нощ тук, в нашата пещера, се е родил многоочакваният юдейски цар.

Като чу това, битият пастир почна да блъска главата си о студените камъни и да се окайва.

– Защо не знаех това по-рано! Вместо да ме бият, щяха да ме възнаградят богато… Защо не знаех!

И той изскокна отново от пещерата и отначало отиде в града, с цел да извести за великото събитие и да вземе богатата премия, за която му се възпламени главата.

Овчарят, който остана, подвигна се бавно и с тихи стъпки отиде пред яслите, гдето лежеше младенецът, с цел да му се поклони.

Но когато се приближи, той видя, че магарето, което беше вързано за яслите, скубеше сламата отдолу под младенеца и умерено хранеше изгладнялата си душа. Понеже животното разваляше леглото на новороденото и с дърпането си тръскаше дървените ясли, овчарят, преди да се поклони, подвигна тоягата си и почна да удря с всичка мощ магарето.

– Защо го биеш? – обади се бащата Йосиф.

– За да се научи на разум.

– За да научиш някого на разум, потребно е да бъдеш по-умен от него – рече Йосиф. – То е гладно и има потребност да се нахрани. Каква е, впрочем, виновността му?

– Извинете – каза овчарят, – но това е последната плява, която ни е останала…

– Като е по този начин – каза Йосиф, – отвържи го и му дай тръните, които си струпал пред входа за огън, Овчарят се засмя:

– Че по какъв начин ще яде тръни?

– За да успокоиш гнева си и с цел да ти остане сламата, ще яде – каза Йосиф.

Овчарят отвърза магарето и го заведе при тръните. Понеже животното бе гладно, то, въпреки че го бодяха, почна да яде лакомо.

Овчарят, като го гледаше по какъв начин се мъчи, сподели:

– Още един почтен пострада при великото събитие.

Оттогава, Бобо, магаретата, когато са гладни, се задоволяват, в случай че намерят да попасат дори тръне.

Докато ставаше това, вън се чу врява и звук от бич, който плющеше по гърба на някого.

Овчарят отиде към вратата да види какво има. Запъхтян пристигаше другарят му, върху който бе яхнал, като на магаре, човек със златошита одежда, с чалма, украсена с елмаз, с тип значим и непоколебим. Той скочи от гърба на носача, втурна се в пещерата и падна на колене пред новороденото.

– Кой е тоя?

– Това е шефът на Ерусалим, комуто занесох новината – отговори овчарят, които донесе големеца.

– Какво те възнагради?

– Понеже накуцва с единия си крайник, той, възрадван от новината и искащ да получи изцерение за недъга си, възседна ме и ме би с камшика си, с цел да го донеса по-бързо.

– Казах ти, приятелю, че при всяко велико събитие не може да не пострада някои почтен.

Овчарят, който донесе велможата, като видя магарето пред вратата, което ядеше тръните, ядоса се, сграбчи тоягата и почна да му нанася жестоки удари.

– Проклета гад! Ти ядеш тръните, които съм приготвил за огън, а аз изпълнявах твоята работа – да мъкна на гърба си шефа.

Магарето почна да се гърчи, да скача от болки и нададе ужасяващ плач.

В това време дойдоха с камили влъхви и велможи, които придружаваха царе, пристигнали от изток, да се поклонят на преди малко родения избавител.

Стражата, която ги придружаваше, пристъпи към входа, размаха камшици и почна да удря двамата овчари и магарето, които бяха пред входа.

– Отворете път, с цел да се поклоним на спасителя.

Овчарите уловиха магарето за мотива и с бяг се отдалечиха настрани, а велемъдрите царе от изток се смяха от сърце на тяхното паническо бягство.

Като снеха тежките товари с дарове, пристигналите навлязоха вътре и паднаха пред спасителя да му се поклонят.

А битите и изгонени, като се хващаха за болните си меса, гледаха отдалече и трепереха.

– Кой се е родил, приятелю? – попита овчарят, който донесе шефа.

– Спасителят на света.

– А какво избавление донесе на нас, когато в първия ден на неговото раждане изядохме багра! Виж, големците пристигнаха с подкупи и присвоиха спасителя за себе си.

– Да, да, да… – потвърди с плач магарето, което стоеше настрани и се мъчеше да ближе изтръпналите си от тоягата меса.

Из: „ Събрани съчинения в шест тома “ (Том трети), Елин Пелин, изд. „ Български публицист “, 1977 година
*Елин Пелин рисува. Графика от Александър Божинов, 1938 година, Институт за литература - БАН; dictionarylit-bg.eu