Митът за руските паметници в България – строени по нареждане и с пари на московците
Биляна Амбарева
Не еднократно съм писала за МОЧА и съм оборвала причините на неговите пазители в свои постове и публикации. Почти всеки един от тия матросовци смесва въпросния паметник с Освобождението на България от османско господство през 1878 година и безконечната признателност на българския народ. Реших да напиша този текст, тъй като желая да оборя точно този мит в нашата история - за признателното българско население, което още доста преди да дойдат комунистите строяло монументи за прослава на Русия. Свидетелство за тази признателност били " Руския монумент " в София, сходния нему в Пловдив, паметника в Докторската градина, паметника на Шипка, който е показан с неутралното име " Големия монумент ", (да не се бърка с Паметника на свободата, който е приключен през 1934 г) и т.н.
Какво споделя историята по въпроса?
Първият монумент в България, отдаден на Руско-турската война е този на Бунарджика в Пловдив. Издигнат е през Септември 1881 година След него през октомври 1881 година е открит по този начин наречения " огромният съветски монумент " на Шипка. Въпросните паметници са общо единaйceт, наречени са " монументи на пoбeдaтa " и ca плод на типoвия пpoeĸт нa истанбулския apxитeĸт Вокар. Всичките до един са с eднaĸвa пиpaмидaлнa фopмa, виcoĸи ca oĸoлo 11 мeтpa, направени са от камък и са с мраморна декорация на лицевата страна. Издъpжaни са в cтилa нa типичнитe зa тoгaвaшнa Pycия мeмopиaлни вoeнни пaмeтници. И тук изниква въпросът
по чия самодейност са издигнати и с какви средства
" Инициaтивaта ", в случай че въобще може да бъде наречена такава, е " пoдeтa " cлeд заповедта нa pycĸия император Aлeĸcaндъp II. Ген. Тотлебен, посредством военния министър Милютин, получава императорската заповед, №121 от 21 август 1878 година, на всички мecтaтa в България, където ca ce вoдили по-големи cpaжeния по време на Руско-турската война да бъдат маркирани с монументи. Организацията по самото изграждане е предоставена на офицери от инженерните войски под управлението на инж.-полковник Рамбах, които идва в България през 1880 година само с тази цел. Средствата за въпросните монументи, заедно с " самодейността ", както и самото им изграждане са чисто и САМО съветски! Същото важи и за " Руски монумент " в София, повдигнат на 29 юни 1882 година, който само заради разликите в дизайна с останалите 11 не се причислява към групата. Но отново е по съветска самодейност, и отново с съветски средства, възлизащи на 25 000 златни лв.. Паметникът в " Докторската градина " има още по-интересна история. Руско-турската война през 1878 година се води на два фронта – Балканите и Кавказ. След нейното привършване военномедицинските сестри се завръщат в Русия и първата им работа е да открият подписка за набиране на средства за изграждане на два паметника на медицинските чинове, починали във войната – в България и в Кавказ. Дааа, в Кавказ има съвсем същия монумент, издигнат в същия интервал от същия предприемчив комитет. След войната „ братушките “ със размах издигат и там много монументи по същата скица. За това какво е отношението на българите към тези монументи има малко свидетелства.
На Шипченските тържества по случай откриването на паметника вземат участие съвсем всички останали живи български опълченци. Когато минават през Шипченския проход и се стопират пред местата на борбите, опълченците са мощно огорчени, че на Шипка има единствено съветски монументи и нито един български. В публикацията „ Опълченците и Шипченските тържества “ опозиционният вестник „ Нов век “ отбелязва: “ А ние, българите, до момента не сме се сетили да забием един дървен кръст, на който да стоят думите „ Бог да елементарни падналите убити на 9, 10 и 11 август 1877 година българи за свободата на своето родно място “.
Липсата на български монументи е обяснима – българите нямат нито военно-религиозна традиция, нито световна мемориална просвета. А за имперската политика водена от Русия споменаването на българското опълчение, на което дължат успеха си на Шипка, даже забиването на един кръст, е
еднакво на самоубийство
С издигането на съветските монументи българското присъединяване е трябвало по всякакъв начин да бъде обезличено и заметено под килима.
Временното съветско ръководство директно след Освобождението интензивно се грижи
да запази мита за признателните българи
за идните генерации.
А в този момент да забележим Шипченски манастир. Средствата за построяването на храма са набрани посредством дарения, събрани най-вече в Русия, само че също и в България. Инициативата за неговото изграждане е на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майката на военачалник Скобелев. За незнаещите желая да вметна, че до 1934 година манастирът е съветска благосъстоятелност. Предоставен е на България от руското държавно управление за безконечни времена, откакто " братушките " поемат по " светлия път на комунизма. Същата е и историята на първия храм-паметник - манастира „ Свети Александър Невски “ повдигнат на възвишението Бакаджика край Ямбол. Инициативата е на ген. Скобелев. Първите средства са обезпечени от майката на генерала и от сестра му княгиня Белоселска. Строежа стартира много бързо - при започване на 1879 година от бойците от 30-а пехотна дивизия на ген. Скобелев. Населението пък, щото било много оскъдно и малоимотно, пособие най-вече с труд. Надали въпросното население е гледало на плана като на освен това от градежа на черква. Историята твърди, че името на храма е обвързвано с „ чудодейното освобождение “ на Александър II от към този момент третия подред атентат против него на 2 април (по остарял стил) 1879 година Избавлението се случва малко след започването на градежа и тъй като Св. Александър Невски е светецът-покровител на Александър II храмът бива кръстен на негово име. И тук желая ясно и дебело да ПОДЧЕРТАЯ, че всички изброени до тук монументи са всъщност
в възхвала на съветския император Александър II, а не директно на починалите съветски войни
Защо го наблягам ли? Защото в теорията на паметта паметниците се преглеждат като групово съграждане на еднаквост, като извор на историческото време. Всяко създаване на монумент следва политическа цел. Паметниците са социална символика към която се сплотява групата или нацията. Те са знак на групова памет. Веднъж построени те работят в дълги времеви рамки. Тяхното неявяване в избран исторически миг приказва или за рецесия в идентичността и интеграцията на страната, или за липса на държавен опит и традиция във връзка с построяването на културната памет на нацията. В годините директно след Освобождението в България към момента няма нито развито гражданско общество, нито държавност. Което от своя страна е добре пристигнало за задачите на краткотрайното съветско ръководство – освен да сътвори и култивира в съзнанието на всеки българин концепцията за безконечна признателност, само че и да му внуши почит и поклонение към съветския император. И тъй като желязото се кове до момента в който е горещо, „ братушките “ не губят време и запретват ръкави незабавно след Освобождението да ни дарят с монументи в своя чест и в възхвала на техния държател. Българското население не е инициирало построяването тук-там наизуст, свързани с войната - тази активност е напълно в ръцете на Временното съветско ръководство. Крайно време е тези незнайни за една огромна част от българското общество обстоятелства да бъдат изнесени на бял свят, тъй като прекомерно дълго са замитани под килима и премълчавани по идеологически аргументи. Съществува „ Списък на съветските монументи в България, направен през 1898 година по отношение на оповестяването на състезанието за тяхното изобразяване “ с цел да бъде публикуван албум. В документа паметниците са групирани в 10 региона. Като сбор е посочена цифрата 305, включително 6 румънски и пет къщи-музеи. Освен посредством монументи, Русия показва имперското си великолепие и въздействие посредством Руското посолство в София. Сградата е издигната върху терен, дарен за потребностите на Временното съветско ръководство. Тя образува, дружно с църквата “Св. Николай ” и постройката на Руското консулство, добре плануван и изпълнен отбор не къде да е, а в сърцето на столицата!!! По думите на италианския публицист Вико Монтеганца “Зданието, в което се обитава съветското АГЕНТСТВО, без подозрение е най-красивото и елегантно здание в София, след Княжеския замък ”. Тъй като книгата му за България е отдадена на визитата, което е осъществил през 1886 година, можем да сме сигурни, че постройката на “Агентството ” е била към този момент издигната. В непосредственост до нея имало и редица жилищни здания, населявани от руснаци и наричани от софиянци “руски домове ”. От тях няма непокътнати в наши дни.
Няма да е почтено, в случай че не загатна църквата „ Александър Невски “ в София и паметника на Цар Освободител, тъй като са издигнати от българи. Преди да ви срещна с тяхната история желая да отбележа, че в България още преди Освобождението вършеят съветски сътрудници. За тях написа самият Левски, който несъмнено ги е недолюбвал, в случай че съдим от неговите писма. Защо? Защото всичките са свързани със Славянския комитет със седалище в Москва, основан през 1857-58. През 1871 година измежду дейците на славянските комитети (включително с присъединяване на българи) се появява концепцията за
претопяване на съществуващите славянски езици в обединен общ “славяно-руски език ”
Славянският комитет изповядва и за една обща страна под короната на съветския император. Радетел на тази концепция е и Аксаков, чиито думи ясно показват концепцията на съветския панславизъм: „ Всяко празненство на българите е гибел за Русия. Балканските страни не би трябвало да имат нищо свое. Те би трябвало да бъдат владеене на русите или, по-ясно казано, те би трябвало да бъдат погълнати от русите! “ Аксаков освен най-безпардонно бива представян като „ ослепителен покровител на българската национална идея “ ами даже са го гласели за български княз! Кандидатурата му е издигната в навечерието на свикването на Учредителното заседание в Търново! Славянофилите играят двояка роля в българската история. Преди 1878 година техните ползи съответстват с тези на българското общество. Преди Освобождението посредством комитетите се пропагандира православната и славянската концепция измежду българското население, подкрепя се образователното дело, и се дават опция на доста българи да получат обучение в съветски образователни заведения. След Освобождението, обаче ползите на тези комитети са в цялостен прорез с тези на младата Българска страна. Затова същите се явяват поредни съперници на Съединението, на княз Александър Батенберг, на Стефан Стамболов, на княз Фердинанд и водят политика за дестабилизация на България с всевъзможни средства! Именно посредством образованието
в Русия се култивират правилни на Матушката българи
А в този момент да се върнем към църквата „ Александър Невски “. Решението за „ създаване на монумент за светлия героизъм на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените “ е взето през 1879 година по време на Учредителното заседание в Търново. Предложението прави не какъв да е, а Петко Каравелов приключил Московския университет. През 1878 година той се завръща в България дружно с съветските освободителни войски, в чийто щаб работи. Назначен е за вицегубернатор на гр. Видин и областен шеф в гр. Търново. В политиката влиза незабавно и става народен представител в Учредителното заседание през 1879 г. Министър-председател на България (1880 – 1881). Свален е от власт от княз Александър, с което стартира Режима на пълномощията. След като Временното съветско ръководство завършва и изключително след Съединението Русия стартира да пръска все по-щедри средства за русофилска агитация за да резервира въздействието си, а някои български политици безусловно са купени. Например, първоначално съветското държавно управление отпуска на Цанков 12 000 франка, а по-късно — още толкоз. От януари 1886 година нататък Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов стартират да получават от специфичен съветски фонд по 40 000 франка годишно. Не на вятъра Захари Стоянов написа „ Желае ни положителното (Русия); не ни е не запомнила ", дават отговор кокошите мозъци, включително и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в съветското консулато. "
При учредителното Народно заседание българската концепция е храмът в центъра на София да се споделя „ Възкрсенение Христово “ – знак на възкръсналата след пет века страна. В следствие след абдикацията на княз Александър I, по време на династията на Кобургите, Фердинанд, откакто му се ражда първородният наследник Борис излага визията катедралният храм в столицата да бъде наименуван на владетеля покръстител княз Борис I. По времето на император Александър III, след избирането на Фердинанд дипломатическите връзки сред княжеството и Санкт Петербург са прекратени, като мотив за това се употребява фактът, че първородният наследник на Фердинанд е кръстен в католическата религия. След гибелта на Александър III, Николай II възвръща дипломатическите връзки, кани Фердинанд на погребението на своя татко и като изискване за възобновяване на връзките е планувано Борис да премине към правата религия - православието. По това време храмът към този момент е съвсем построен, само че през 1912 година императорът постанова волята си катедралата да носи името на съветския светец Невски, който е патрон на династията им. И българската царска династия та Кобургите приема също за собствен патрон св. Александър Невски, с цел да е в унисон с руснаците. Така е наложено името на измисления съветски светец, прочут с жестокост, васал на Златната орда, убил даже личния си брат.
Храмът е построен единствено и само със средства на българския народ, няма дарена даже една съветска копейка. Но със силата на дипломацията и по съветско разпореждане ни е наложен непознат светец и чувството, че храмът е надали не съветски.
Според историята концепцията за издигането на паметника „ Цар Освободител “ пред Народното събрание се ражда съвсем незабавно след Освобождението е чисто българска. Странното е единствено, че тази концепция хем се е родила незабавно след Освобождениет, хем е препоръчана чак през декември 1892 година на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус. Взето е решение за основаване на предприемчив комитет, който да събере средствата. За негов ръководител е определен Стоян Заимов, счетоводител е зетят на Драган Цанков – Александър Радуканов, почетен член е Иван Ев. Гешов, ректорът на СУ проф. Димитър Агура, ген. Данил Николаев, както и двама опълченци Христо Пасмаджиев и Иван Бубевски.
Ще завърша публикацията си с думите на Захари Стоянов, който бидейки същински родолюбец е извънредно засегнат от стотиците съветски монументи, които както стана ясно са дело не на благодареното българско население, а на самата Русия. На 1.03.1886г. З. Стоянов написа: " Джанъм, ние желаеме да имаме история, минало, свои герои, наше " ура ". Как не могат да схванат това московските славянофили? Ревне ни са, ей по този начин, щото сред безбройните непознати монументи по всичките краища на Отечеството ни да има непокътнато и едно кьошенце наше, българско. Искаме да забележим ние, че сред другите площади и улици на градове, украсени с имена " Московска ", " Александровска ", " Аксакова ", " Паренсова ", " Гуркова ", " Славянска ", " Николаевская ", " Невская " и прочие да блещука и нещо като: " 6-ий септемврий ", " Сливница ", " Драгоман ", " Батенберг " и така нататък Лошо ли желаеме? Лошо-добро, желаеме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; само че желали бихме, щото и непознатите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, тъй като тя може и да бъде опарена, не учредена на доста закони, а следователно, християнската обич почва да капризничи...
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия (Украйна) и Бесарабия, не желаят да слушат. Турили веднъж те желание да вършат от България Задунайска губерния, нищо свято не ги стопира... Това държавно управление (руското) желае да ни глътне. Не го желаеме, тъй като то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III поделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то желае да има с нас приятелски и человечески съюз - добре пристигнало. Но то желае дружбата на вълка с агнето! "
Използвани източници:
1.Руските славянски комитети и концепцията общ “славяно-руски език ”. Андрей Андреев
2.РУСКИ АРХИТЕКТИ, РАБОТИЛИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1879-1912 ГОДИНА Маргарита Коева
3.Първите съветски монументи в България, свързани с Руско-Османската война 1877-1878 – трансформации на паметта Детайли Автор(и): Анастасия Пашова, Петър Воденичаров
4.Авантюрите на съветския царизам в България док. №4, с. 37–38, док. №5, с.38, док. №6, с.39, док. №8, с.40. ↑
5.Светът на мегамитовете Пламен С. Цветков
6. " Памятники и политика на Северном Кавказе " Наима Нефляшева
Не еднократно съм писала за МОЧА и съм оборвала причините на неговите пазители в свои постове и публикации. Почти всеки един от тия матросовци смесва въпросния паметник с Освобождението на България от османско господство през 1878 година и безконечната признателност на българския народ. Реших да напиша този текст, тъй като желая да оборя точно този мит в нашата история - за признателното българско население, което още доста преди да дойдат комунистите строяло монументи за прослава на Русия. Свидетелство за тази признателност били " Руския монумент " в София, сходния нему в Пловдив, паметника в Докторската градина, паметника на Шипка, който е показан с неутралното име " Големия монумент ", (да не се бърка с Паметника на свободата, който е приключен през 1934 г) и т.н.
Какво споделя историята по въпроса?
Първият монумент в България, отдаден на Руско-турската война е този на Бунарджика в Пловдив. Издигнат е през Септември 1881 година След него през октомври 1881 година е открит по този начин наречения " огромният съветски монумент " на Шипка. Въпросните паметници са общо единaйceт, наречени са " монументи на пoбeдaтa " и ca плод на типoвия пpoeĸт нa истанбулския apxитeĸт Вокар. Всичките до един са с eднaĸвa пиpaмидaлнa фopмa, виcoĸи ca oĸoлo 11 мeтpa, направени са от камък и са с мраморна декорация на лицевата страна. Издъpжaни са в cтилa нa типичнитe зa тoгaвaшнa Pycия мeмopиaлни вoeнни пaмeтници. И тук изниква въпросът
по чия самодейност са издигнати и с какви средства
" Инициaтивaта ", в случай че въобще може да бъде наречена такава, е " пoдeтa " cлeд заповедта нa pycĸия император Aлeĸcaндъp II. Ген. Тотлебен, посредством военния министър Милютин, получава императорската заповед, №121 от 21 август 1878 година, на всички мecтaтa в България, където ca ce вoдили по-големи cpaжeния по време на Руско-турската война да бъдат маркирани с монументи. Организацията по самото изграждане е предоставена на офицери от инженерните войски под управлението на инж.-полковник Рамбах, които идва в България през 1880 година само с тази цел. Средствата за въпросните монументи, заедно с " самодейността ", както и самото им изграждане са чисто и САМО съветски! Същото важи и за " Руски монумент " в София, повдигнат на 29 юни 1882 година, който само заради разликите в дизайна с останалите 11 не се причислява към групата. Но отново е по съветска самодейност, и отново с съветски средства, възлизащи на 25 000 златни лв.. Паметникът в " Докторската градина " има още по-интересна история. Руско-турската война през 1878 година се води на два фронта – Балканите и Кавказ. След нейното привършване военномедицинските сестри се завръщат в Русия и първата им работа е да открият подписка за набиране на средства за изграждане на два паметника на медицинските чинове, починали във войната – в България и в Кавказ. Дааа, в Кавказ има съвсем същия монумент, издигнат в същия интервал от същия предприемчив комитет. След войната „ братушките “ със размах издигат и там много монументи по същата скица. За това какво е отношението на българите към тези монументи има малко свидетелства.
На Шипченските тържества по случай откриването на паметника вземат участие съвсем всички останали живи български опълченци. Когато минават през Шипченския проход и се стопират пред местата на борбите, опълченците са мощно огорчени, че на Шипка има единствено съветски монументи и нито един български. В публикацията „ Опълченците и Шипченските тържества “ опозиционният вестник „ Нов век “ отбелязва: “ А ние, българите, до момента не сме се сетили да забием един дървен кръст, на който да стоят думите „ Бог да елементарни падналите убити на 9, 10 и 11 август 1877 година българи за свободата на своето родно място “.
Липсата на български монументи е обяснима – българите нямат нито военно-религиозна традиция, нито световна мемориална просвета. А за имперската политика водена от Русия споменаването на българското опълчение, на което дължат успеха си на Шипка, даже забиването на един кръст, е
еднакво на самоубийство
С издигането на съветските монументи българското присъединяване е трябвало по всякакъв начин да бъде обезличено и заметено под килима.
Временното съветско ръководство директно след Освобождението интензивно се грижи
да запази мита за признателните българи
за идните генерации.
А в този момент да забележим Шипченски манастир. Средствата за построяването на храма са набрани посредством дарения, събрани най-вече в Русия, само че също и в България. Инициативата за неговото изграждане е на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майката на военачалник Скобелев. За незнаещите желая да вметна, че до 1934 година манастирът е съветска благосъстоятелност. Предоставен е на България от руското държавно управление за безконечни времена, откакто " братушките " поемат по " светлия път на комунизма. Същата е и историята на първия храм-паметник - манастира „ Свети Александър Невски “ повдигнат на възвишението Бакаджика край Ямбол. Инициативата е на ген. Скобелев. Първите средства са обезпечени от майката на генерала и от сестра му княгиня Белоселска. Строежа стартира много бързо - при започване на 1879 година от бойците от 30-а пехотна дивизия на ген. Скобелев. Населението пък, щото било много оскъдно и малоимотно, пособие най-вече с труд. Надали въпросното население е гледало на плана като на освен това от градежа на черква. Историята твърди, че името на храма е обвързвано с „ чудодейното освобождение “ на Александър II от към този момент третия подред атентат против него на 2 април (по остарял стил) 1879 година Избавлението се случва малко след започването на градежа и тъй като Св. Александър Невски е светецът-покровител на Александър II храмът бива кръстен на негово име. И тук желая ясно и дебело да ПОДЧЕРТАЯ, че всички изброени до тук монументи са всъщност
в възхвала на съветския император Александър II, а не директно на починалите съветски войни
Защо го наблягам ли? Защото в теорията на паметта паметниците се преглеждат като групово съграждане на еднаквост, като извор на историческото време. Всяко създаване на монумент следва политическа цел. Паметниците са социална символика към която се сплотява групата или нацията. Те са знак на групова памет. Веднъж построени те работят в дълги времеви рамки. Тяхното неявяване в избран исторически миг приказва или за рецесия в идентичността и интеграцията на страната, или за липса на държавен опит и традиция във връзка с построяването на културната памет на нацията. В годините директно след Освобождението в България към момента няма нито развито гражданско общество, нито държавност. Което от своя страна е добре пристигнало за задачите на краткотрайното съветско ръководство – освен да сътвори и култивира в съзнанието на всеки българин концепцията за безконечна признателност, само че и да му внуши почит и поклонение към съветския император. И тъй като желязото се кове до момента в който е горещо, „ братушките “ не губят време и запретват ръкави незабавно след Освобождението да ни дарят с монументи в своя чест и в възхвала на техния държател. Българското население не е инициирало построяването тук-там наизуст, свързани с войната - тази активност е напълно в ръцете на Временното съветско ръководство. Крайно време е тези незнайни за една огромна част от българското общество обстоятелства да бъдат изнесени на бял свят, тъй като прекомерно дълго са замитани под килима и премълчавани по идеологически аргументи. Съществува „ Списък на съветските монументи в България, направен през 1898 година по отношение на оповестяването на състезанието за тяхното изобразяване “ с цел да бъде публикуван албум. В документа паметниците са групирани в 10 региона. Като сбор е посочена цифрата 305, включително 6 румънски и пет къщи-музеи. Освен посредством монументи, Русия показва имперското си великолепие и въздействие посредством Руското посолство в София. Сградата е издигната върху терен, дарен за потребностите на Временното съветско ръководство. Тя образува, дружно с църквата “Св. Николай ” и постройката на Руското консулство, добре плануван и изпълнен отбор не къде да е, а в сърцето на столицата!!! По думите на италианския публицист Вико Монтеганца “Зданието, в което се обитава съветското АГЕНТСТВО, без подозрение е най-красивото и елегантно здание в София, след Княжеския замък ”. Тъй като книгата му за България е отдадена на визитата, което е осъществил през 1886 година, можем да сме сигурни, че постройката на “Агентството ” е била към този момент издигната. В непосредственост до нея имало и редица жилищни здания, населявани от руснаци и наричани от софиянци “руски домове ”. От тях няма непокътнати в наши дни.
Няма да е почтено, в случай че не загатна църквата „ Александър Невски “ в София и паметника на Цар Освободител, тъй като са издигнати от българи. Преди да ви срещна с тяхната история желая да отбележа, че в България още преди Освобождението вършеят съветски сътрудници. За тях написа самият Левски, който несъмнено ги е недолюбвал, в случай че съдим от неговите писма. Защо? Защото всичките са свързани със Славянския комитет със седалище в Москва, основан през 1857-58. През 1871 година измежду дейците на славянските комитети (включително с присъединяване на българи) се появява концепцията за
претопяване на съществуващите славянски езици в обединен общ “славяно-руски език ”
Славянският комитет изповядва и за една обща страна под короната на съветския император. Радетел на тази концепция е и Аксаков, чиито думи ясно показват концепцията на съветския панславизъм: „ Всяко празненство на българите е гибел за Русия. Балканските страни не би трябвало да имат нищо свое. Те би трябвало да бъдат владеене на русите или, по-ясно казано, те би трябвало да бъдат погълнати от русите! “ Аксаков освен най-безпардонно бива представян като „ ослепителен покровител на българската национална идея “ ами даже са го гласели за български княз! Кандидатурата му е издигната в навечерието на свикването на Учредителното заседание в Търново! Славянофилите играят двояка роля в българската история. Преди 1878 година техните ползи съответстват с тези на българското общество. Преди Освобождението посредством комитетите се пропагандира православната и славянската концепция измежду българското население, подкрепя се образователното дело, и се дават опция на доста българи да получат обучение в съветски образователни заведения. След Освобождението, обаче ползите на тези комитети са в цялостен прорез с тези на младата Българска страна. Затова същите се явяват поредни съперници на Съединението, на княз Александър Батенберг, на Стефан Стамболов, на княз Фердинанд и водят политика за дестабилизация на България с всевъзможни средства! Именно посредством образованието
в Русия се култивират правилни на Матушката българи
А в този момент да се върнем към църквата „ Александър Невски “. Решението за „ създаване на монумент за светлия героизъм на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените “ е взето през 1879 година по време на Учредителното заседание в Търново. Предложението прави не какъв да е, а Петко Каравелов приключил Московския университет. През 1878 година той се завръща в България дружно с съветските освободителни войски, в чийто щаб работи. Назначен е за вицегубернатор на гр. Видин и областен шеф в гр. Търново. В политиката влиза незабавно и става народен представител в Учредителното заседание през 1879 г. Министър-председател на България (1880 – 1881). Свален е от власт от княз Александър, с което стартира Режима на пълномощията. След като Временното съветско ръководство завършва и изключително след Съединението Русия стартира да пръска все по-щедри средства за русофилска агитация за да резервира въздействието си, а някои български политици безусловно са купени. Например, първоначално съветското държавно управление отпуска на Цанков 12 000 франка, а по-късно — още толкоз. От януари 1886 година нататък Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов стартират да получават от специфичен съветски фонд по 40 000 франка годишно. Не на вятъра Захари Стоянов написа „ Желае ни положителното (Русия); не ни е не запомнила ", дават отговор кокошите мозъци, включително и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в съветското консулато. "
При учредителното Народно заседание българската концепция е храмът в центъра на София да се споделя „ Възкрсенение Христово “ – знак на възкръсналата след пет века страна. В следствие след абдикацията на княз Александър I, по време на династията на Кобургите, Фердинанд, откакто му се ражда първородният наследник Борис излага визията катедралният храм в столицата да бъде наименуван на владетеля покръстител княз Борис I. По времето на император Александър III, след избирането на Фердинанд дипломатическите връзки сред княжеството и Санкт Петербург са прекратени, като мотив за това се употребява фактът, че първородният наследник на Фердинанд е кръстен в католическата религия. След гибелта на Александър III, Николай II възвръща дипломатическите връзки, кани Фердинанд на погребението на своя татко и като изискване за възобновяване на връзките е планувано Борис да премине към правата религия - православието. По това време храмът към този момент е съвсем построен, само че през 1912 година императорът постанова волята си катедралата да носи името на съветския светец Невски, който е патрон на династията им. И българската царска династия та Кобургите приема също за собствен патрон св. Александър Невски, с цел да е в унисон с руснаците. Така е наложено името на измисления съветски светец, прочут с жестокост, васал на Златната орда, убил даже личния си брат.
Храмът е построен единствено и само със средства на българския народ, няма дарена даже една съветска копейка. Но със силата на дипломацията и по съветско разпореждане ни е наложен непознат светец и чувството, че храмът е надали не съветски.
Според историята концепцията за издигането на паметника „ Цар Освободител “ пред Народното събрание се ражда съвсем незабавно след Освобождението е чисто българска. Странното е единствено, че тази концепция хем се е родила незабавно след Освобождениет, хем е препоръчана чак през декември 1892 година на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус. Взето е решение за основаване на предприемчив комитет, който да събере средствата. За негов ръководител е определен Стоян Заимов, счетоводител е зетят на Драган Цанков – Александър Радуканов, почетен член е Иван Ев. Гешов, ректорът на СУ проф. Димитър Агура, ген. Данил Николаев, както и двама опълченци Христо Пасмаджиев и Иван Бубевски.
Ще завърша публикацията си с думите на Захари Стоянов, който бидейки същински родолюбец е извънредно засегнат от стотиците съветски монументи, които както стана ясно са дело не на благодареното българско население, а на самата Русия. На 1.03.1886г. З. Стоянов написа: " Джанъм, ние желаеме да имаме история, минало, свои герои, наше " ура ". Как не могат да схванат това московските славянофили? Ревне ни са, ей по този начин, щото сред безбройните непознати монументи по всичките краища на Отечеството ни да има непокътнато и едно кьошенце наше, българско. Искаме да забележим ние, че сред другите площади и улици на градове, украсени с имена " Московска ", " Александровска ", " Аксакова ", " Паренсова ", " Гуркова ", " Славянска ", " Николаевская ", " Невская " и прочие да блещука и нещо като: " 6-ий септемврий ", " Сливница ", " Драгоман ", " Батенберг " и така нататък Лошо ли желаеме? Лошо-добро, желаеме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; само че желали бихме, щото и непознатите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, тъй като тя може и да бъде опарена, не учредена на доста закони, а следователно, християнската обич почва да капризничи...
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия (Украйна) и Бесарабия, не желаят да слушат. Турили веднъж те желание да вършат от България Задунайска губерния, нищо свято не ги стопира... Това държавно управление (руското) желае да ни глътне. Не го желаеме, тъй като то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III поделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то желае да има с нас приятелски и человечески съюз - добре пристигнало. Но то желае дружбата на вълка с агнето! "
Използвани източници:
1.Руските славянски комитети и концепцията общ “славяно-руски език ”. Андрей Андреев
2.РУСКИ АРХИТЕКТИ, РАБОТИЛИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1879-1912 ГОДИНА Маргарита Коева
3.Първите съветски монументи в България, свързани с Руско-Османската война 1877-1878 – трансформации на паметта Детайли Автор(и): Анастасия Пашова, Петър Воденичаров
4.Авантюрите на съветския царизам в България док. №4, с. 37–38, док. №5, с.38, док. №6, с.39, док. №8, с.40. ↑
5.Светът на мегамитовете Пламен С. Цветков
6. " Памятники и политика на Северном Кавказе " Наима Нефляшева
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ