Алторп
- Бил съм в България. – Каза той, до момента в който преписваше деликатно имената ни от листчето върху заглавната страница на книгата си. Бях я купила преди малко от сувенирния магазин, където той влизаше и излизаше разговаряйки с гости и личен състав, и му я подадох за посвещение и подпис.
- Наистина ли? Кога? Хареса ли ви?
Чарлз Спенсър не ме удостои нито с отговор, нито с взор, нито повече даже с една секунда от времето и вниманието си. Подаде ми безмълвно написаната книга по този начин, като че ли я слагаше на рафта, кимна на продавачката на сувенирния си магазин и излезе.
Това е моята персонална среща с граф Спенсър от преди десетина години. Посетих тогава със фамилията си имението Алторп. Имаше зрелище на „ Дванадесетата нощ “ на Шекспир на ливадата пред замъка, за което си бяхме купили билети. Не съм особена почитателка на Даяна Спенсър, само че преди представлението отидохме и на къса разходка близо до замъка, с цел да уважим мястото, на което е положена. Времената бяха такива, че към момента нямахме цифров фотоапарат и няколкото фотоси, които направихме от цялото пътешестване са единствено на отрицателна лента и на фотохартия. В тях присъстваме и ние като семейство, което ги прави автоматизирано единствено за персонално прилагане. На заглавната фотография горе в този пътепис отрязах и посвещението с имената ни над заглавието, тъй като това е също единствено за персонално прилагане.
Тази пролет желаех да посетим още веднъж, с цел да разгледаме в детайли Алторп, изключително замъка вътре. Посещенията за външни лица са позволени единствено два месеца в годината и е належащо авансово обмисляне. Освен всичко друго през август се навършат двадесет години от гибелта на Даяна. Оказа се обаче, че снимането в Алторп е позволено единствено на постройката извън и по ливадите в близост. Нищо в залите вътре не може да се снима, с изключение на след особено позволение, което финансово може да си разреши единствено огромна медия. Една американска телевизия да вземем за пример си е платила за цялостен филм, който можете да видите тук. Ситуацията със снимането доста ни изненада и разочарова. Подобна процедура е нетипична за такива места. Цената на входните билети за Алторп всъшност презюмира, че би трябвало да прикрепят към екскурзианта най-малко фотограф, даже иконом за времето на обиколката. Решихме да не повтаряме визитата си, само че създалото се състояние ме подтиква да помисля по какъв начин да направя пътепис за мястото макар възбраната за снимане. И тогава се досетих, че имам книгата на Чарлз Спенсър за Алторп – даже отдадена и подписана персонално от него на мен и децата ми. Препис на три имена (от подаденото листче) и един автограф, изпълнени за към 30 секунди, едно изречение на глас, пуснато за момент, без подател и без каквото и да е възприятие и останало да виси като неприятна миризма в пространството сред граф Спенсър и мен – всичко това за скромната сума от £17 и загатна за случката. Преди 10 години множеството хора бяха отишли в Алторп единствено за представлението на Шекспир и за гроба на Даяна, само че аз се веселя, че ние влязохме и в сувенирния магазин. Именно там (неочаквано и необявено предварително) Чарлз Спенсър чакаше посетители, които са подготвени да се похарчат за книгата му и желаят подписи. Много аристократично от негова страна. Опашка нямаше, всъшност бяха единствено още две фамилии преди нас. Чарлз Спенсър не е любим на английката аудитория и това неловко си личеше. Прочетох по-късно в къщи книгата-албум на диагонал и я оставих – фотосите на полезности и няколкото фамилни смешки не съумяха да ремонтират в съзнанието ми кривата ни среща с Чарлз. През годините мярках книгата доста пъти в библиотеката си със смътното възприятие, че си бях купила по-скоро сувенир. Сега, десетилетие по-късно, тази книга-албум ще влезе в приложимост по най-неочакван метод.
Имението Алторп принадлежи на семейство Спенсър над 500г. Замъкът е издигнат от първия граф Джон Спенсър през 1765г. Сегашният граф Чарлз е девети по ред, предпоследния от горе надолу във фамилното дърво. Последна в дясно на неговия ред пък е сестра му Лейди Даяна. Също като Чарлз, наследникът му има три по-големи сестри. Първа страница на книгата е заета точно с родословното дърво на Спенсър.
В света на британската аристокрация дамите са привикнали да са второкласен хора. Както прочее и на множеството други места в цивилизацията ни. Аристократките са възпитавани от дребни да одобряват покорно това, което им е отредено. То зависи напълно от волята на най-възрастния мъж в фамилията и сигурно не включва солидни имения, постройки и фамилни полезности – те остават екслузивно на най-възрастния мъжки правоприемник за и със заповед да не се разделят при никакви условия. При положително предпочитание от страна на мъжа-наследник на дамата може да се дефинира годишна лихва, в случай че той е човек с огромно сърце, което в аристократичните среди е по-скоро изключение. В множеството случаи най-хубавото завещание, което любящият татко дава на щерка си е съвета постоянно да си поставя колана в колата, тъй като външността ѝ е това, на което само може да разчита да я устоя в бъдеще. С други думи тя би трябвало да се погрижи да си откри мъж, който да се грижи за нея. В днешно време дамите имат опцията, правото и задължението (ако желаят или живота им налага) да се трудят наедно с мъжете, само че средствата, които една аристократка може да изкара с труд нормално могат да покрият прекомерно дребен % от нужните за поддържане на статуквото средства. Това може да стане единствено посредством сполучлива сватба, само че общоизвестно е, че богатите също плачат и не са застраховани против разрушени сърца и излъгани очаквания.
