Кехлибарът - камъкът на щастието
Бижутата, направени от кехлибар, излъчват топла, екзотична хубост. Цветът на камъка варира от ярко жълто през оранжево до медно кафяво. Най-ценни са транспарантните кехлибари, изключително тези, съхранили в сърцевината си праисторически инсекти и растения.
Кехлибарът, сходно на перлата и коралът, не е минерал, а органически драгоценен камък. Произхожда от антична смола, която се е втвърдявала в продължение на милиони години. Още до момента в който е била лепкава в нея са попадали листа, семена и дребни скотски типове и заради неналичието на О2 са се запазили там вечно.
Може би кехлибарът е един от първите камъни, употребен за направа на украшения. Най-старите открити кехлибарени бижута датират още от 8000 година прочие н. е. Най-разпространени и ценени са били в Древен Рим и Гърция, Египет, Персия и Китай..
През хилядолетната си история кехлибарът е скъп освен посредством ма хубостта си, само че и поради лечебните, даже мистичните си свойства. Древните го употребявали като талисман за благополучие и здраве и го наричали Слънчевият камък. С това обаче не се изчерпват методите му за приложимост. Смятало се, че няма болест, която кехлибарът да не може да изцели. За тази цел той бил стриван на прахуляк и след това одобряван вътрешно или втриван в кожата. При други случаи вдишвали неговите пари или притискали камъка към болното място. Може би тези способи на лекуване ви наподобяват наивни, само че напълно не са лишени от съображение. При нагряване на кехлибара до 36,6 градуса, колкото е топлината на човешкото тяло, от камъкът се изпарява янтарна (кехлибарена) киселина, която укрепва изцяло организма.Синтезираната киселина през днешния ден се използува във фармакологията за произвеждане на биостимулатори и е следващото доказателство, че не трябва да се отнасяме надменно към античната медицина. Достатъчно е обаче дълготрайно да носите кехлибарено украшение, с цел да се чувствате витални и в добра здравословна форма.
Ако към този момент сте решили да си изберете кехлибарено украшение, внимавайте да не попаднете на реплика. Фалшивите камъни са направени от пластмаса или копал – тип модерна смола и в някои случаи е невероятно да ги различите с просто око от същинския кехлибар. Различни способи за различаване на естествените камъни, несъмнено има, само че те или са неприложими, в случай че бижуто има железен обков или могат съдбовно да повредят вашия кехлибар. И в този случай най-верният ориентир е цената и гаранциите на производителя. Не се блазнете от евтини бижута, изключително такива с фосили на растения и инсекти, тъй като по всяка възможност са реплика.
Кехлибарът, сходно на перлата и коралът, не е минерал, а органически драгоценен камък. Произхожда от антична смола, която се е втвърдявала в продължение на милиони години. Още до момента в който е била лепкава в нея са попадали листа, семена и дребни скотски типове и заради неналичието на О2 са се запазили там вечно.
Може би кехлибарът е един от първите камъни, употребен за направа на украшения. Най-старите открити кехлибарени бижута датират още от 8000 година прочие н. е. Най-разпространени и ценени са били в Древен Рим и Гърция, Египет, Персия и Китай..
През хилядолетната си история кехлибарът е скъп освен посредством ма хубостта си, само че и поради лечебните, даже мистичните си свойства. Древните го употребявали като талисман за благополучие и здраве и го наричали Слънчевият камък. С това обаче не се изчерпват методите му за приложимост. Смятало се, че няма болест, която кехлибарът да не може да изцели. За тази цел той бил стриван на прахуляк и след това одобряван вътрешно или втриван в кожата. При други случаи вдишвали неговите пари или притискали камъка към болното място. Може би тези способи на лекуване ви наподобяват наивни, само че напълно не са лишени от съображение. При нагряване на кехлибара до 36,6 градуса, колкото е топлината на човешкото тяло, от камъкът се изпарява янтарна (кехлибарена) киселина, която укрепва изцяло организма.Синтезираната киселина през днешния ден се използува във фармакологията за произвеждане на биостимулатори и е следващото доказателство, че не трябва да се отнасяме надменно към античната медицина. Достатъчно е обаче дълготрайно да носите кехлибарено украшение, с цел да се чувствате витални и в добра здравословна форма.
Ако към този момент сте решили да си изберете кехлибарено украшение, внимавайте да не попаднете на реплика. Фалшивите камъни са направени от пластмаса или копал – тип модерна смола и в някои случаи е невероятно да ги различите с просто око от същинския кехлибар. Различни способи за различаване на естествените камъни, несъмнено има, само че те или са неприложими, в случай че бижуто има железен обков или могат съдбовно да повредят вашия кехлибар. И в този случай най-верният ориентир е цената и гаранциите на производителя. Не се блазнете от евтини бижута, изключително такива с фосили на растения и инсекти, тъй като по всяка възможност са реплика.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ