Бихте ли прочели книга за омагьосан остров, който се появява

Бихте ли прочели книга за обаян остров, който се появява един път на 100 години, с цел да стане сцена на смъртоносна игра сред шестима владетели, подготвени на всичко, с цел да избавят кралствата си от ужасяващи проклятия? 

Младата писателка Алекс Астър задава този въпрос на многочислените си почитатели в TikTok преди за пръв път да разгласява фентъзи романа „ Искронишка “ (Lightlark), а реакцията на читателите не закъснява. Още с появяването си романът провокира мълниеносен интерес в литературния свят и се трансформира в същински феномен, събирайки десетки милиони гледания в профила на Астър. 

Сега преведеният в над 20 държави бестселър се появява и на български език – малко откакто филмовия колос Universal разгласи, че ще приспособява историята за огромен екран. А продуценти зад идната кино поредност ще бъдат основателите на мегахита „ Здрач “. 

И по всичко наподобява, че обилната и напрегната „ Искронишка “  ще бъде рисково прелъщение и за най-заклетите фенове на жанра в България.

Photo credit: Издателство „ Сиела ”

Добре пристигнали на Стогодишнината! 

На всеки 100 години остров „ Искронишка “ се трансформира в хазаин на смъртоносна игра, в която са поканени да вземат участие единствено владетелите на шестте кралства Волнестрия, Звездестрия, Лунестрия, Небестрия, Слънцестрия и Нощносянка. 

Поканата е апел и единствена опция за владетелите да скапват жестоките проклятия, които към този момент над пет века изтезават народите им и постепенно и несъмнено заплашват да ги заличат. 

За Айсла Краун – владетелката на Волнестрия и най-младата участничка в играта – Стогодишнината е доста неща. Възможност да завоюва несравнима власт. Шанс най-сетне да почисти репутацията на народа си. Да потвърди, че волнестрийците са доста повече от изкусители, обречени да убиват всеки, в който се влюбят. 

Но Стогодишнината е и съвсем сигурна гибел за нея. Защото, с цел да спасят народите си, един от владетелите би трябвало да почине. А Айсла крие загадка, която я прави доста по-уязвима от останалите. И искрата, която се възпламенява сред нея и различен държател напълно не прави нещата по-лесни…

Никой не е този, за който се показва в сензационния разказ на Алекс Астър, който основава нова и богата фентъзи галактика, изпълнена с изпепеляваща магия, рискови секрети, изкусителни персонажи, романтика и жестоки борби. 

В духа на знаковите „ Игрите на глада “ и „ Двор от рози и бодли “ на Сара Дж. Маас  „ Искронишка “ е завладяваща и майсторски изпипана мрачна приказка, в която любовта е смъртна присъда, а измамата и измяната са най-верните оръжия по пътя към успеха.

Photo credit: Издателство „ Сиела ”

Откъс от „ Искронишка “ от Алекс Астър:

1. Айсла

Айсла Краун постоянно пропадаше през туфи от звезди и се озоваваше на далечни места. Винаги без разрешение… и както изглеждаше, при извънредно неприятни условия.

Дори след пет години, пътуването през портал ѝ докарваше болежка в костите. Тя стисна крепко своята звездопръчка. Дъхът ѝ секна, уловен в гърдите ѝ като в бутилка – по този начин, както шишенцата държаха в плен редките парфюми на тоалетката ѝ. Стъклената стая се завъртя към нея, линии от цветове се пръснаха, разляха и сляха, а най-после гравитацията я притегли долу и я задържа крепко като разхлабена нишка във вселената.

Когато вратата се отвори, Айсла към този момент беше прибрала пръчката на несъмнено място под роклята си, по продължение на гръбнака.

– Какво е станало с косата ти? – изпищя Попи толкоз високо, че Тера напряко връхлетя след нея в стаята и множеството ножове и мечове на кръста ѝ задрънчаха.

Косата беше последната грижа на Айсла, въпреки тя да не се съмняваше, че наподобява на туфа с мъх. Пътуването сред новите земи със звездопръчката нормално разваляше даже най-здраво навитите масури и най-стегна тите плитки, които ѝ правеше Попи. Всъщност в очите на Айсла това беше ненадейно преимущество. Ю

Тя не се правеше на експерт в потреблението на устройството. Отначало туфите звезди я отвеждаха на най-неочаквани места – да вземем за пример в заснежените села на Лунните нови земи. Или на радостните юбилеи на Небесните нови земи. В няколко земи, несъздадени от нито едно от шестте владения. Малко по малко се беше научила по какъв начин да се връща тук-там, които беше посещавала преди. И с това уменията ѝ в потреблението на звездопръчката се изчерпваха. Единственото нещо, което знаеше сигурно, беше, че загадъчното устройство ѝ позволяваше да измине стотици километри за секунди.

Тера въздъхна и смъкна ръка от дръжката на острието си.

– Това са единствено няколко разрошени кичури, Попи.

Попи не ѝ обърна внимание. Втурна се към Айсла, размахала четка и гъсто като сироп масло със същата целенасоченост, с която Тера беше учила Айсла да размахва острие преди години. Айсла се усмихна необятно на учителката си по пердах над рамото на учителката си по обаяние и нададе зов, когато Попи жестоко извади фуркетите.

Попи поклати глава.

– Трябва да стартираме изначало. – Тя стисна фуркетите сред устните си и заприказва към тях: – Оставих те единствено за един час, а на нищо не приличаш! Дори си заключила вратата! Как въобще си съумяла да се разчорлиш по този начин в стаята си, птиченце?

„ В стаята си. “ Стаята на Айсла не беше нейна. Всъщност представляваше сфера от стъкло – останка от антична оранжерия. Но панелите бяха прерисувани. Прозорците бяха запечатани. Всички порти с изключение на една бяха отстранени.

Айсла в действителност беше птиченце, тъкмо както я наричаше Попи и от време на време даже Тера.

Птица в клетка.

Тя сви плещи.

– Просто се упражнявах с меча.

Попи и Тера бяха единственото ѝ семейство – въпреки че въобще не ѝ бяха родственици. Всички, в чиито жили течеше същата кръв като нейната, бяха от дълго време мъртви. Но даже те двете не знаеха за звездопръчката. Разберяха ли, в никакъв случай нямаше да ѝ разрешат да я употребява. А тя беше единственият ключ за вратата на клетката. Айсла беше затворена вътре освен поради личната си сигурност…

…а и поради сигурността на всички останали.

Тера я изгледа съмнително и прикова взор в стената. На нея бяха окачени десетки мечове в блестяща редица, като неподготвено огледало.

– Жалко, че не можеш да вземеш някой от тях – сподели тя и прокара пръст по стената от остриета. Тя беше дала на Айсла всяко едно от тях – беше ги извадила от старинната оръжейна на замъка. Айсла ги беше спечелила едно по едно след всяко достижение в тренировките и всяко доказателство за майсторско притежаване.

Попи се подсмихна присмехулно.

– Това е единственото Стогодишно предписание, с което съм съгласна. Няма потребност Айсла да затвърждава ужасното мнение, което хората във всички други владения имат за нас.

Нервите на Айсла запърхаха в корема ѝ като листа, които танцуваха в стихия. Тя се насили да се усмихне, тъй като знаеше, че това ще заличи раздразнението на Попи. Нейната бранителка непрекъснато ѝ повтаряше, че не се усмихва задоволително. Айсла не беше срещала доста хора, само че тези, които беше, бяха лесни за пояснение. Просто трябваше да разбере какви са претекстовете им. Всеки искаше нещо. А някои неща се даваха по-лесно от други. Усмивка за учителката ѝ по обаяние, която беше прекарала съвсем две десетилетия да ѝ преподава обноски. Комплимент за дамата, която ценеше хубостта повече от всичко друго.

– Попи, колкото и да сме хубави, всички ужасни отзиви за нас са правилни. Ние в действителност сме чудовища. Попи въздъхна и сложи последния фуркет в косата на Айсла.

– Ти не си – сподели тя многозначително. И въпреки че думите на бранителката ѝ бяха пропити с обич – с добрина, – стомахът ѝ се сви от боязън.

– Готови са – сподели Тера и направи няколко крачки към тоалетката.

Айсла я наблюдаваше в огледалото, което беше толкоз остаряло, че ръбовете му бяха покрити с петна.

– Ти подготвена ли си?

„ Не. “ И в никакъв случай нямаше да бъде. Стогодишнината беше доста неща. Игра. Шанс да скапват многочислените проклятия, които изтезаваха шестте владения. Възможност да спечелиш несравнима власт. Среща на шестимата владетели. Сто дни на остров, анатемосан да се появява единствено един път на 100 години.

А за Айсла Стогодишнината беше… Почти сигурна гибел.