Библията е преведена на много повече езици от която и

Библията е преведена на доста повече езици от която и да е друга книга. Но историята на тези преводи е освен скандална на моменти, само че и кървава, като мнозина, които се осмеляват да я преведат, са изгорени на клада.

През 1427 година папа Мартин заповядва костите на Джон Уиклиф да бъдат изкопани от гроба му, изгорени и хвърлени в река Суифт. Уиклиф е мъртъв в продължение на 40 години, само че закононарушението му към момента има последици.

Джон (1330–1384) е изявен английски интелектуалец от 14 век. Богослов по специалност, той е свикан да поучава Народното събрание в договарянията му с Рим. В Рим обаче църквата е всемогъща и колкото повече Уиклиф се среща с механизмите й, толкоз по-възмутен става. Той счита, че папството смърди на корупция и персонални ползи и взема решение да направи нещо по въпроса.

Уиклиф стартира да разгласява брошури с аргумента, че вместо да преследва благосъстояние и власт, църквата би трябвало да носи в сърцето си бедните. В един тракт той разказва папата като „ антихриста, гордия, всемирски духовник на Рим и най-прокълнатия от всички “.

През 1377 година епископът на Лондон желае Уиклиф да се яви пред него, с цел да изясни „ чудесните неща, които се стичат от устата му “. Изслушването е фарс – стартира със спор дали Уиклиф да седне или не. Джон от Гонт, наследник на краля и съдружник на Уиклиф, упорства обвиненият да остане на мястото си, а епископът желае да се изправи. Когато папата чува за фиаското, издава папска була (официално папско писмо или документ), в която упреква Уиклиф, че „ повръща от мръсната тюрма на сърцето си най-злите и проклети ереси “. Уиклиф е упрекнат в разкол и подложен под домакински арест, а по-късно е заставен да се отдръпна от позицията си на капитан на колежа Балиол, Оксфорд.

Той твърдо има вяра, че Библията би трябвало да бъде налична за всички и вижда грамотността като ключ към еманципацията на бедните. Въпреки че елементи от Свещеното писание са преведени на британски, към момента няма цялостен превод и елементарните хора, които нито приказват латински, нито умеят да четат, могат да се учат на религия единствено от духовенството. И още повече, огромна част от това, което те мислят, че знаят – като огъня на пъкъла и чистилището – даже не са част от Писанието.

Реакцията е неизбежна: през 1391 година, преди още преводът да бъде приключен, пред Народното събрание е импортиран законопроект за оповестяване на британската Библия за противозаконна и за арестуване на всеки, който има копие от нея. Законопроектът не е признат – Джон от Гонт се погрижи за това – само че църквата още веднъж е по петите на към този момент мъртвия Уиклиф. Той обаче към този момент е мъртъв (почива през 1384 г.) и без особено доста други възможности, най-хубавото, което църквата може да направи, е да изгори костите му (през 1427 г.), с цел да се увери, че робът му няма да стане място за отдаване на чест. Архиепископът на Кентърбъри изяснява, че Уиклиф е бил „ оня презрян злощастник, с проклета памет, предшественикът и ученикът на антихриста, който като допълнение към своето нечестие е изобретил нов превод на писанията на майчиния си език “.

През 1402 година новоръкоположеният чешки духовник Ян Хус е назначен в Прага, с цел да служи в църквата. Вдъхновен от писанията на Уиклиф, които в този момент циркулират из Европа, Хус употребява амвона си за акция за духовна промяна и за да се опълчи на корупцията в църквата.

Подобно на Уиклиф, Хус има вяра, че обществената промяна може да се реализира единствено посредством просветеност. Да се ​​даде на хората Библия, написана на чешки език, вместо на латински, е от първостепенно. Хус събира екип от учени и през 1416 година се появява първата чешка Библия. Това е директен пестник за тези, които той назовава „ възпитаници на антихриста “ и последствията са предвидими: Хус е задържан за разкол.

Процесът против Ян Хус, който се организира в град Констанс, остава един от най-зрелищните в историята. Той по-скоро приличаше на карнавал – съвсем всяка значима особа в Европа е там: един архиепископ дойде с 600 коня, 700 проститутки оферират своите услуги, 500 души се удавят в езерото, а папата пада от каретата си в снежна преспа. Атмосферата е толкоз вълнуваща, че възможното наказание и варварска екзекуция на Хус бледнеят. Но той в последна сметка е заклан и изгорял на кладата. Смъртта му подвига неговите поддръжници му към протест. Нападнат се свещеници и църкви и в рамките на няколко къси години Бохемия избухна в революция. Всичко това, тъй като Ян Хус има смелостта да преведе Библията.

Що се отнася до британската Библия, най-известният погубен преводач е Уилям Тиндъл. През 16 век Хенри VIII е на трона и преводът на Уиклиф към момента е неразрешен, само че макар че ръкописните копия са налични на черния пазар, те са сложни за намиране и скъпи за набиране. Повечето хора към момента не подозират какво в действителност споделя Библията.

Печатането обаче става нещо всекидневно и Тиндъл има вяра, че е пристигнало време за наличен, настоящ превод. Той знае, че може да сътвори подобен,  би трябвало му единствено финансирането и благословията на църквата. Но никой в ​​Лондон не е подготвен да му помогне, даже неговият другар, лондонският свещеник, Кътбърт Тунстал. Църковната политика се е погрижила за това.

Религиозният климат наподобява по-малко тягостен в Германия. Лутер към този момент е превел Библията на немски, а протестантската реформация набира скорост и Тиндъл има вяра, че ще има по-голям късмет да осъществя своя план там. Затова той пътува до Кьолн и стартира да печата.

Оказа се, че това е неточност. Кьолн към момента е под контрола на архиепископ, правилен на Рим. Уилям е по средата на печатането на книгата на Матей, когато чува, че идват за него. Той си взима нещата и бяга. Това ще се повтори няколко пъти през идващите няколко години – в този интервал Тиндъл съумява да избяга от мнозина британски шпиони и няколко римски сътрудници, а когато съумява да приключи своята Библия, копия нахлуват в Англия – незаконно, несъмнено. Проектът е приключен, само че Тиндъл е упрекнат в разкол и е изгорял жив.

16-ти век е особено опасен интервал за преводачите на Библията. Но преводите постоянно са генерирали мощни страсти и не престават да го вършат и през днешния ден. През 1960 година военновъздушните сили на Съединени американски щати предизвестяват новобранците да не употребяват неотдавна оповестената модифицирана общоприета версия на Библията, защото съгласно тях 30 души от комисията по превода са „ свързани с комунистически фронтове “. Междувременно Томас Елиът се противопоставq на Новата британска библия от 1961 година, като написа, че тя „ изумява в комбинацията си от вулгарно, банално и педантично “.

И преводачите към момента са убивани. Не наложително поради превода на Библията, само че защото предаването на Библията на локални диалекти е едно от нещата, които християнските мисионери вършат. През 1993 година Едмънд Фабиан е погубен в Папуа Нова Гвинея от локален мъж, който му оказва помощ да превежда Библията. През март 2016 година четирима преводачи на Библията, работещи за американска евангелска организация, са убити от в Близкия изток.

Библейските преводи може да наподобяват безобидни действия, само че историята демонстрира, че не са.