Китай в навечерието на решаващо сражение
Би било неточност да се счита, че забавянето на китайските управляващи с реципрочни офанзиви против Съединените щати би трябвало да се преглежда като проява на тяхната уязвимост. Единственият въпрос е по кое време и при какви условия Поднебесната империя ще бъде подготвена да хвърли уверено предизвикателство към американците.
И двамата участници във втората най-важна борба на планетата в този момент се насочват към конфликт в паралелни курсове и мислят единствено да стартират да работят при най-благоприятните за себе си условия. В този смисъл връзките сред Съединени американски щати и Китай са най-близки до класическата подготовка за конфликт на силите: всяко мироопазващо деяние от тяхна страна значи единствено ново отсрочване на войната, с цел да заемат по-уверена позиция. Всяка среща на високо равнище или договаряния на публични лица към този момент имат смисъл единствено в подтекста на неминуем конфликт.
Външната политика на Пекин и Вашингтон припомня придвижването на две армии в навечерието на решителна борба. Генералите знаят, че ще би трябвало да се срещнат в борба, само че маневрират, желаят позицията им да е на рид, а врагът в котловина, гледат позицията на слънцето в очакване по кое време ще заслепи очите на врага. Те чакат да духне най-благоприятният вятър в интернационалната политика.
Компромисът сред двете страни е неосъществим - този стадий от връзките сред Китай и Съединени американски щати мина преди 10 години. Но неотдавна, преди пандемията от ковид, борбата беше статична - и двете сили чакаха и не бяха подготвени за борба. Такова е естеството и наличието на връзката им.
През последните две-три години всичко се промени: в този момент силите на двете страни започнаха да се раздвижват и противоположното преброяване стартира. Не можем да кажем какъв брой дълго ще продължи сходно маневриране. И най-важното, в този момент е невероятно да се планува по кое време ще се чуе първият изстрел от една от страните. Русия знае от личен опит какъв брой мъчно е да се види границата сред „ към момента е рано “ и „ към този момент е прекомерно късно “ по въпросите на войната и мира.
Единственото нещо, на което не би било изцяло наивно да разчитаме, е да разберем къде е невидимата граница, в случай че едната страна я пресече, другата ще бъде принудена да открие огън. Или какъв набор от нападателни качества ще се стори задоволителен на Вашингтон или Пекин, с цел да стартират решителни дейности. Няма подозрение обаче, че никой няма да прекъсне сигнала за оттегляне.
Най-вероятната причина за директен спор е, несъмнено, остров Тайван. Това е китайска суверенна територия под самостоятелна администрация, която Съединени американски щати са се заели да пазят с всички сили, с които разполагат. Вашингтон тормози Китай по всевъзможен метод и показва готовността си да основава рискови обстановки. Пекин е по-сдържан, натрупва мощ и кара наблюдаващите да въздишат разочаровани, когато идната американска офанзива получава в отговор единствено заплашителни изказвания. Съвсем неотдавна, през август 2022 година, всички станахме очевидци по какъв начин Пекин се въздържа от изострен отговор на провокативното посещаване в Тайван на ръководителя на американския Конгрес.
Затова всяко уверено придвижване от китайска страна се възприема от нас като знак за повратна точка в нейното държание - би трябвало ли толкоз могъща страна в миналото да се умори от провокации? В Русия на маневрирането на Пекин се гледа със смесени усеща: мнозина евентуално даже считат, че китайската въздържаност си коства да се научи.
Последният епизод от нахалния полет на китайски метеоролози с балон над американска земя допуска, че политиката на Китай е по-сложна, в сравнение с наподобява. Правителството на КНР може да бъде уверено и да сътвори доста мъчителни обстановки за Съединените щати. Показател за това какъв брой сензитивна е била пропуснатата офанзива за Вашингтон е истеричната реакция на американските медии и политици, както и спектакълът на лов с балони на цяла група американски военни изтребители.
С други думи, изпращайки метеорологичен балон в американското въздушно пространство, Китай реши няколко казуса по едно и също време. Първо, той сподели на целия свят, че е кадърен на смели дейности и може да прави непредсказуеми ходове във връзка с най-уязвимите места на съперника си. За Съединените щати това е системата за противовъздушна защита на територията, която съгласно специалисти не се е развила добре заради ентусиазма за колониални експедиции. Второ, това накара американците да са нервни, т.е. да се посрамят в сложна обстановка. И най-после сподели, че визитата на шефа на американското външно министерство, което трябваше да бъде отсрочено поради " случая с балона ", не значи нищо за него.
Но надали сходно държание може да се смята за преход на Китай към ново качество на политиката му в границите на спора със Съединени американски щати. На първо място, тъй като тази политика към този момент е надълбоко враждебна и ориентирана към оптимално ограничение на американските благоприятни условия. Китай не би трябвало да взема решение за спора с американците в този момент - това се случи в миг, когато китайският президент Си Цзинпин твърдо отхвърли всевъзможни опити на Съединени американски щати да се намесват във вътрешните работи на Поднебесната. Спомняме си по какъв начин преди няколко години западната агитация ни уверяваше, че един водач в КНР не може да заема поста повече от два мандата – това се оказа нереалност, небивалица, която беше опровергана от практическите дейности на китайските управляващи.
Не би трябвало да се не помни, че точно Китай е силата, която има опит в директна военна борба с американците в историята на своята външна политика. По време на Корейската война (1950-1953 г.) десетки хиляди китайски доброволци избавиха КНДР от проваляне и водеха решителни борби с американския експедиционен корпус. Русия, да вземем за пример, няма подобен опит - към момента не сме съумели всеобщо да се бием очи в очи с американците. Няма подозрение, че политиката на промени и отвореност, траяла съвсем 40 години от средата на 70-те години, даде на Съединени американски щати огромна убеденост, че са в положение да „ ръководят “ Китай. Дори в този момент във Вашингтон доста хора считат, че ККП е заинтригувана да подписа мир със Съединени американски щати, с цел да поддържа икономическия напредък в страната.
Въпреки това доста, в случай че не всичко, се промени през последните 10 години. Идването на власт на Си Цзинпин беше, съгласно специалистите по тази страна, повратна точка, изборът на Китай в интерес на самостоятелност и напън върху позициите на Съединени американски щати по света. През трите години на пандемията от ковид китайските управляващи съумяха съществено да консолидират обществото в страната. Безкрайните блокирания и карантини нанесоха съществени вреди на националната стопанска система. Но в това време опциите за готовност набъбнаха доста, стана ясно какъв брой хора в Китай свързват бъдещето си с глобализацията под контрола на Съединени американски щати. И в случай че в стопански проект пандемията донесе доста проблеми на Китай, то в политически готовността му за конфликт със Съединени американски щати доста набъбна.
Отговорът на Съединени американски щати на " случая с балона " бяха договаряния с Япония за разполагане на ракети със междинен обхват, крилати ракети и хиперзвукови оръжия с огромен обхват на територията на тази страна. Това решение анулира всички позитивни последствия за мира сред Съединени американски щати и Китай от срещата на върха, извършена сред президента на Съединени американски щати и водача на Китай в Бали предишния ноември. Вашингтон намерено споделя, че плануваното разполагане е мярка за " защита против Китай ", който като на смешка разположи територията си прекомерно покрай американските военни бази.
В отговор китайската страна разгласи правото си на " стратегически отговор " на тази опасност. „ Инцидентът с балон “ или разполагането на нови американски оръжия покрай китайските крайбрежия не са признаци за смяна в връзките сред тези страни. Те са съперници отдавна. Но в това време и двете събития са признаци на следващото придвижване на техните сили в посока на онази невидима линия, след която Вашингтон и Пекин ще би трябвало да се бият. И даже в случай че Русия е минимум заинтригувана при започване на тази борба, нашата опция да повлияем съществено на скоростта на нейното доближаване е доста лимитирана.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И двамата участници във втората най-важна борба на планетата в този момент се насочват към конфликт в паралелни курсове и мислят единствено да стартират да работят при най-благоприятните за себе си условия. В този смисъл връзките сред Съединени американски щати и Китай са най-близки до класическата подготовка за конфликт на силите: всяко мироопазващо деяние от тяхна страна значи единствено ново отсрочване на войната, с цел да заемат по-уверена позиция. Всяка среща на високо равнище или договаряния на публични лица към този момент имат смисъл единствено в подтекста на неминуем конфликт.
Външната политика на Пекин и Вашингтон припомня придвижването на две армии в навечерието на решителна борба. Генералите знаят, че ще би трябвало да се срещнат в борба, само че маневрират, желаят позицията им да е на рид, а врагът в котловина, гледат позицията на слънцето в очакване по кое време ще заслепи очите на врага. Те чакат да духне най-благоприятният вятър в интернационалната политика.
Компромисът сред двете страни е неосъществим - този стадий от връзките сред Китай и Съединени американски щати мина преди 10 години. Но неотдавна, преди пандемията от ковид, борбата беше статична - и двете сили чакаха и не бяха подготвени за борба. Такова е естеството и наличието на връзката им.
През последните две-три години всичко се промени: в този момент силите на двете страни започнаха да се раздвижват и противоположното преброяване стартира. Не можем да кажем какъв брой дълго ще продължи сходно маневриране. И най-важното, в този момент е невероятно да се планува по кое време ще се чуе първият изстрел от една от страните. Русия знае от личен опит какъв брой мъчно е да се види границата сред „ към момента е рано “ и „ към този момент е прекомерно късно “ по въпросите на войната и мира.
Единственото нещо, на което не би било изцяло наивно да разчитаме, е да разберем къде е невидимата граница, в случай че едната страна я пресече, другата ще бъде принудена да открие огън. Или какъв набор от нападателни качества ще се стори задоволителен на Вашингтон или Пекин, с цел да стартират решителни дейности. Няма подозрение обаче, че никой няма да прекъсне сигнала за оттегляне.
Най-вероятната причина за директен спор е, несъмнено, остров Тайван. Това е китайска суверенна територия под самостоятелна администрация, която Съединени американски щати са се заели да пазят с всички сили, с които разполагат. Вашингтон тормози Китай по всевъзможен метод и показва готовността си да основава рискови обстановки. Пекин е по-сдържан, натрупва мощ и кара наблюдаващите да въздишат разочаровани, когато идната американска офанзива получава в отговор единствено заплашителни изказвания. Съвсем неотдавна, през август 2022 година, всички станахме очевидци по какъв начин Пекин се въздържа от изострен отговор на провокативното посещаване в Тайван на ръководителя на американския Конгрес.
Затова всяко уверено придвижване от китайска страна се възприема от нас като знак за повратна точка в нейното държание - би трябвало ли толкоз могъща страна в миналото да се умори от провокации? В Русия на маневрирането на Пекин се гледа със смесени усеща: мнозина евентуално даже считат, че китайската въздържаност си коства да се научи.
Последният епизод от нахалния полет на китайски метеоролози с балон над американска земя допуска, че политиката на Китай е по-сложна, в сравнение с наподобява. Правителството на КНР може да бъде уверено и да сътвори доста мъчителни обстановки за Съединените щати. Показател за това какъв брой сензитивна е била пропуснатата офанзива за Вашингтон е истеричната реакция на американските медии и политици, както и спектакълът на лов с балони на цяла група американски военни изтребители.
С други думи, изпращайки метеорологичен балон в американското въздушно пространство, Китай реши няколко казуса по едно и също време. Първо, той сподели на целия свят, че е кадърен на смели дейности и може да прави непредсказуеми ходове във връзка с най-уязвимите места на съперника си. За Съединените щати това е системата за противовъздушна защита на територията, която съгласно специалисти не се е развила добре заради ентусиазма за колониални експедиции. Второ, това накара американците да са нервни, т.е. да се посрамят в сложна обстановка. И най-после сподели, че визитата на шефа на американското външно министерство, което трябваше да бъде отсрочено поради " случая с балона ", не значи нищо за него.
Но надали сходно държание може да се смята за преход на Китай към ново качество на политиката му в границите на спора със Съединени американски щати. На първо място, тъй като тази политика към този момент е надълбоко враждебна и ориентирана към оптимално ограничение на американските благоприятни условия. Китай не би трябвало да взема решение за спора с американците в този момент - това се случи в миг, когато китайският президент Си Цзинпин твърдо отхвърли всевъзможни опити на Съединени американски щати да се намесват във вътрешните работи на Поднебесната. Спомняме си по какъв начин преди няколко години западната агитация ни уверяваше, че един водач в КНР не може да заема поста повече от два мандата – това се оказа нереалност, небивалица, която беше опровергана от практическите дейности на китайските управляващи.
Не би трябвало да се не помни, че точно Китай е силата, която има опит в директна военна борба с американците в историята на своята външна политика. По време на Корейската война (1950-1953 г.) десетки хиляди китайски доброволци избавиха КНДР от проваляне и водеха решителни борби с американския експедиционен корпус. Русия, да вземем за пример, няма подобен опит - към момента не сме съумели всеобщо да се бием очи в очи с американците. Няма подозрение, че политиката на промени и отвореност, траяла съвсем 40 години от средата на 70-те години, даде на Съединени американски щати огромна убеденост, че са в положение да „ ръководят “ Китай. Дори в този момент във Вашингтон доста хора считат, че ККП е заинтригувана да подписа мир със Съединени американски щати, с цел да поддържа икономическия напредък в страната.
Въпреки това доста, в случай че не всичко, се промени през последните 10 години. Идването на власт на Си Цзинпин беше, съгласно специалистите по тази страна, повратна точка, изборът на Китай в интерес на самостоятелност и напън върху позициите на Съединени американски щати по света. През трите години на пандемията от ковид китайските управляващи съумяха съществено да консолидират обществото в страната. Безкрайните блокирания и карантини нанесоха съществени вреди на националната стопанска система. Но в това време опциите за готовност набъбнаха доста, стана ясно какъв брой хора в Китай свързват бъдещето си с глобализацията под контрола на Съединени американски щати. И в случай че в стопански проект пандемията донесе доста проблеми на Китай, то в политически готовността му за конфликт със Съединени американски щати доста набъбна.
Отговорът на Съединени американски щати на " случая с балона " бяха договаряния с Япония за разполагане на ракети със междинен обхват, крилати ракети и хиперзвукови оръжия с огромен обхват на територията на тази страна. Това решение анулира всички позитивни последствия за мира сред Съединени американски щати и Китай от срещата на върха, извършена сред президента на Съединени американски щати и водача на Китай в Бали предишния ноември. Вашингтон намерено споделя, че плануваното разполагане е мярка за " защита против Китай ", който като на смешка разположи територията си прекомерно покрай американските военни бази.
В отговор китайската страна разгласи правото си на " стратегически отговор " на тази опасност. „ Инцидентът с балон “ или разполагането на нови американски оръжия покрай китайските крайбрежия не са признаци за смяна в връзките сред тези страни. Те са съперници отдавна. Но в това време и двете събития са признаци на следващото придвижване на техните сили в посока на онази невидима линия, след която Вашингтон и Пекин ще би трябвало да се бият. И даже в случай че Русия е минимум заинтригувана при започване на тази борба, нашата опция да повлияем съществено на скоростта на нейното доближаване е доста лимитирана.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ