Тази е окончателната присъда на Ахмед Муса!
БГНЕС Тричленен състав на Върховен касационен съд анулира присъдата на Ахмед Муса, наложена от Апелативен съд – Пловдив: в частта, с която подсъдимият е наказан за закононарушения по член 109, алинея 2 вр. член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс и по член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс, като в тази част приключва наказателното производство; в частта по приложението на член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс. Съдът оставя в действие присъдата в останалата й част. Решението е дефинитивно, оповестиха от пресцентъра на Върховния касационен съд. На 03.05.2019 година във Върховния касационен съд (ВКС) е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
С присъда по н.о.х.д. № 330/2012 година на Окръжен съд – Пазарджик (ОСПз) Муса е приет за отговорен в осъществяването на закононарушения по член 108, алинея 1, прочие 2 от Наказателен кодекс (проповядвал посредством слово антидемократична идеология); член 109, алинея 2, прочие 1 във вр. с член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс (членувал в организация, която си сложила за цел проповядване на антидемократична идеология) и по член 164, алинея 1, прочие 1 от Наказателен кодекс (проповядвал ненавист на религиозна основа посредством слово), като му е наложено едно общо най-тежко наказване от 1 година " отнемане от независимост “, присъединено е и наказване " санкция “ от 5000 лева
Съдът е привел в осъществяване и отсроченото наказване от 3 година " отнемане от независимост “ по присъда по н.о.х.д. № 905/2004 година на ОСПз, влезнала в действие на 20.11.2004 година С въззивната присъда първоинстанционната е променена и Муса е приет за невиновен в това да е направил закононарушението по член 109, алинея 2, прочие 1 от Наказателен кодекс посредством участие в организация, в която е членувал и Юсуф Г. (който е оправдан).
В касационната тъжба се сочат нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон, очевидна неправда на наказването. С молба от 20.02.2019 година подсъдимият упорства Върховен касационен съд да приложи безспорната погасителна отминалост за обвиняванията по член 109, алинея 2 вр. член 108, алинея 1 и по член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Върховните съдии одобряват, че за действията по член 109, алинея 2 от Наказателен кодекс и член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс е изтекла безспорната отминалост, заради което наказателното произвеждане следва да се приключи, като се анулира постановеният в тази част правосъден акт. В претекстовете на Върховен касационен съд се прецизира, че срокът на приключване на безспорната отминалост по първото обвиняване е 30.10.2018 година, а по второто – 07.04.2018 година, т. е. след постановяване на въззивната присъда на 30.03.2018 година и преди формиране на производството пред Върховен касационен съд.
По отношение на обвиняването по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс (проповядване на ненавист на религиозна основа посредством слово) тричленният състав на Върховен касационен съд установи, че съдилищата всъщност са създали всичко допустимо за откриване на обективната истина по делото, като осъществената от тях аналитична активност е в сходство с процесуалния закон и разпоредбите на формалната логичност.
Според Върховен касационен съд претекстовете на атакувания правосъден акт в задоволителна степен съдържат фактология за времето и мястото на реализираната от подсъдимия незаконна предприемчивост по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс. Съдът е употребявал сведенията за това от изготвяните от подсъдимия доклади за активността му, в които попадат точните месец, ден, година, подобен брой лица, участвали на проповедите и други
Според висшите съдии лишено от съображение е и недоволството за погрешно приложение на материалния закон.
Установената и разказана фактология вярно е била квалифицирана от съда като съставомерна по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс. Правилно е признато, че през инкриминирания интервал от време, на посочените места и пред голям брой хора Муса е проповядвал ненавист на религиозна основа. В оскъдната правосъдната процедура на Върховен касационен съд по член 164 от Наказателен кодекс е признато, че проповядването е разпространение на оценъчна информация, посредством която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са годни да разпалят омраза или ненавист.
В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че Муса е употребявал религията, с цел да проповядва ненавист към християните, евреите и всички други религии, изричайки обществено на своите петъчни проповеди в джамиите, в кафенета и на други обществени места пред събралите се хора, че " който не е с нас, е срещу нас “, че " ислямът ще победи по целия свят и това ще стане със мощ и меч “, с " джихат “, че " поклонниците на салафизма “ са същински мюсюлмани, а всички останали са " неверници “, " грешници “ и " гяури “. В речите си той възхвалявал тези, които " умират за вярата “, " поставят бомби и режат глави “ в името на тази религия. Убеждавал, че мюсюлманите би трябвало да водят война с християните, да " убиват и колят “, до момента в който те не одобряват исляма.
Съдебният състав на Върховен касационен съд не се съгласява със мнението на отбраната, че подсъдимият е упражнявал правомерно конституционно обезпеченото му право на свободно изповядване на вяра. Според Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) правото на независимост на " вяра “ има два аспекта – правото на всеки да има разбиране, което е " безусловно “ право, и правото да показва това разбиране, което " не е безусловно “, защото може да засегне правата на други лица. Инкриминираните в обвиняването обстоятелства против подсъдимия не засягат " вътрешното му право на религиозни убеждения “, което се употребява с безспорна отбраната от страната.
Фокусът в тях е за определения от подсъдимия метод на демонстриране на религиозните му убеждения и на наличието на отправените послания. В словото си подсъдимият приканвал към " свещена битка “ против християните и други религии, като настройвал против тях, наричайки ги " неверници “, " гяури “ и " грешници “ – квалификации, които сами по себе си са задоволителни да разпалят ненавист сред хора от разнообразни етноси на религиозна основа, акцентират висшите съдии.
Те пишат още, че признавайки правото на самостоятелно битие на религиозните общности като наложително за плурализма в едно демократично общество, Европейски съд по правата на човека дава " правото на интервенция на страната “, планувана в закона, когато посредством езика на омразата се засягат изконни демократични полезности, правата и свободите на другите жители. Такъв съгласно Върховен касационен съд е актуалният случай.
Касационната инстанция не установи очевидна неправда на наложеното на Муса наказване. При индивидуализирането му съдът е съобразил наредбата на член 36 от Наказателен кодекс и вярно е отчел, че за реализиране на задачите u следва да дефинира по-тежкото по тип наказване – " отнемане от независимост “ за период от 1 година и " санкция “ в размер на 5000 лева, а не различно плануваното " пробация “. Въззивният съд не е пренебрегнал събитието, че наказателното произвеждане е траяло повече от 8 години, само че предвид на естеството на разследваната незаконна активност, нейния мащаб, интервал и множеството участници в нея, Върховен касационен съд приема, че този период не е " безразсъдно дълъг “
С присъда по н.о.х.д. № 330/2012 година на Окръжен съд – Пазарджик (ОСПз) Муса е приет за отговорен в осъществяването на закононарушения по член 108, алинея 1, прочие 2 от Наказателен кодекс (проповядвал посредством слово антидемократична идеология); член 109, алинея 2, прочие 1 във вр. с член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс (членувал в организация, която си сложила за цел проповядване на антидемократична идеология) и по член 164, алинея 1, прочие 1 от Наказателен кодекс (проповядвал ненавист на религиозна основа посредством слово), като му е наложено едно общо най-тежко наказване от 1 година " отнемане от независимост “, присъединено е и наказване " санкция “ от 5000 лева
Съдът е привел в осъществяване и отсроченото наказване от 3 година " отнемане от независимост “ по присъда по н.о.х.д. № 905/2004 година на ОСПз, влезнала в действие на 20.11.2004 година С въззивната присъда първоинстанционната е променена и Муса е приет за невиновен в това да е направил закононарушението по член 109, алинея 2, прочие 1 от Наказателен кодекс посредством участие в организация, в която е членувал и Юсуф Г. (който е оправдан).
В касационната тъжба се сочат нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон, очевидна неправда на наказването. С молба от 20.02.2019 година подсъдимият упорства Върховен касационен съд да приложи безспорната погасителна отминалост за обвиняванията по член 109, алинея 2 вр. член 108, алинея 1 и по член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Върховните съдии одобряват, че за действията по член 109, алинея 2 от Наказателен кодекс и член 108, алинея 1 от Наказателен кодекс е изтекла безспорната отминалост, заради което наказателното произвеждане следва да се приключи, като се анулира постановеният в тази част правосъден акт. В претекстовете на Върховен касационен съд се прецизира, че срокът на приключване на безспорната отминалост по първото обвиняване е 30.10.2018 година, а по второто – 07.04.2018 година, т. е. след постановяване на въззивната присъда на 30.03.2018 година и преди формиране на производството пред Върховен касационен съд.
По отношение на обвиняването по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс (проповядване на ненавист на религиозна основа посредством слово) тричленният състав на Върховен касационен съд установи, че съдилищата всъщност са създали всичко допустимо за откриване на обективната истина по делото, като осъществената от тях аналитична активност е в сходство с процесуалния закон и разпоредбите на формалната логичност.
Според Върховен касационен съд претекстовете на атакувания правосъден акт в задоволителна степен съдържат фактология за времето и мястото на реализираната от подсъдимия незаконна предприемчивост по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс. Съдът е употребявал сведенията за това от изготвяните от подсъдимия доклади за активността му, в които попадат точните месец, ден, година, подобен брой лица, участвали на проповедите и други
Според висшите съдии лишено от съображение е и недоволството за погрешно приложение на материалния закон.
Установената и разказана фактология вярно е била квалифицирана от съда като съставомерна по член 164, алинея 1 от Наказателен кодекс. Правилно е признато, че през инкриминирания интервал от време, на посочените места и пред голям брой хора Муса е проповядвал ненавист на религиозна основа. В оскъдната правосъдната процедура на Върховен касационен съд по член 164 от Наказателен кодекс е признато, че проповядването е разпространение на оценъчна информация, посредством която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са годни да разпалят омраза или ненавист.
В решението на Върховен касационен съд се акцентира, че Муса е употребявал религията, с цел да проповядва ненавист към християните, евреите и всички други религии, изричайки обществено на своите петъчни проповеди в джамиите, в кафенета и на други обществени места пред събралите се хора, че " който не е с нас, е срещу нас “, че " ислямът ще победи по целия свят и това ще стане със мощ и меч “, с " джихат “, че " поклонниците на салафизма “ са същински мюсюлмани, а всички останали са " неверници “, " грешници “ и " гяури “. В речите си той възхвалявал тези, които " умират за вярата “, " поставят бомби и режат глави “ в името на тази религия. Убеждавал, че мюсюлманите би трябвало да водят война с християните, да " убиват и колят “, до момента в който те не одобряват исляма.
Съдебният състав на Върховен касационен съд не се съгласява със мнението на отбраната, че подсъдимият е упражнявал правомерно конституционно обезпеченото му право на свободно изповядване на вяра. Според Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) правото на независимост на " вяра “ има два аспекта – правото на всеки да има разбиране, което е " безусловно “ право, и правото да показва това разбиране, което " не е безусловно “, защото може да засегне правата на други лица. Инкриминираните в обвиняването обстоятелства против подсъдимия не засягат " вътрешното му право на религиозни убеждения “, което се употребява с безспорна отбраната от страната.
Фокусът в тях е за определения от подсъдимия метод на демонстриране на религиозните му убеждения и на наличието на отправените послания. В словото си подсъдимият приканвал към " свещена битка “ против християните и други религии, като настройвал против тях, наричайки ги " неверници “, " гяури “ и " грешници “ – квалификации, които сами по себе си са задоволителни да разпалят ненавист сред хора от разнообразни етноси на религиозна основа, акцентират висшите съдии.
Те пишат още, че признавайки правото на самостоятелно битие на религиозните общности като наложително за плурализма в едно демократично общество, Европейски съд по правата на човека дава " правото на интервенция на страната “, планувана в закона, когато посредством езика на омразата се засягат изконни демократични полезности, правата и свободите на другите жители. Такъв съгласно Върховен касационен съд е актуалният случай.
Касационната инстанция не установи очевидна неправда на наложеното на Муса наказване. При индивидуализирането му съдът е съобразил наредбата на член 36 от Наказателен кодекс и вярно е отчел, че за реализиране на задачите u следва да дефинира по-тежкото по тип наказване – " отнемане от независимост “ за период от 1 година и " санкция “ в размер на 5000 лева, а не различно плануваното " пробация “. Въззивният съд не е пренебрегнал събитието, че наказателното произвеждане е траяло повече от 8 години, само че предвид на естеството на разследваната незаконна активност, нейния мащаб, интервал и множеството участници в нея, Върховен касационен съд приема, че този период не е " безразсъдно дълъг “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ