Безспорно Виктор Пасков е един от най-обичаните и най-четените съвременни

Безспорно Виктор Пасков е един от най-обичаните и най-четените модерни български създатели. Роден е на 10 септември 1949 година в София. Заради държанието си е изпъден от всички столични гимназии без право на завръщане. Това е повода да приключи консерватория в Лайпциг, като след дипломирането си работи в Източна Германия като композитор, артист на джаз и опера и критик. 

Най-емблематичните му произведения са „ Балада за Георг Хених ”, „ Аутопсия на една обич “ и „ Германия, мръсна приказка ”, романи, които в същността си съставляват една победа на човешкия дух над тленното, над дребното и дребнавото.

„ Бих заменил всички бестселъри на годината против „ Балада за Георг Хених “, твърди швейцарски критик в предаване на Женевската телевизия. „ Убийствена ирония. Рок... Нежност и независимост като при Милър и свирепост като при Жьоне “, прибавя швейцарският „ Л'Ебдо “. През 1992 година „ Германия - мръсна приказка “ става бестселър във Франция. Романът е преведен на всички европейски езици, печели доста български и европейски награди.

Два пъти е назначаван за шеф на Българския културен институт в Берлин. През последните години от живота си заема поста консултант по културните въпроси в българското посолство в Швейцария.

На 16 април 2009 година умира в Берн от рак на белите дробове малко преди да навърши 60 години. За кончината му пусна некролог и английският „ Тайм “, по принцип запазен към литературния живот в България. Началните думи споделят доста: „ Виктор Пасков бе българин с доста гении и жив характер. “

Познавам едни смешни юпита на по двайсет и осем години, протежирани от озверели родители, втренчени в кариера, конкуренция и BMW. Парите са им концепция фикс. Марковите костюми висят на туловищата им, тъй като плюскат по кило свинско дневно, да си образуват сила. Безвкусните им вратовръзки са с обезсърчителен двоен възел. Това е напреднала възраст. До един са по-дърти и от котката на Адам.

Аз съм роден. Аз съм се развивал, ограмотявал, култивирал или аварирал под доста висини.

Love, Love, Love! Въпреки живота – всичко е обич! 

Всички заболявания са от нерви. Само триперът е от обич.

А по отношение на любовта... би трябвало да приемеш, че тя на първо място е болежка. Дълга, дълбока, непрекъсната болежка, която се понася с безпределно примирение и самообладание. Много повече страдалчество, в сравнение с задоволство.

Човек не запомнил себе си обича.

Шампанското е подло пиво. След втората чаша ненадейно се оказваш пред третата бутилка. В мозъка ти пукат мехурчета. Фантазията ти работи като прахосмукачка. Всмуква целия околен отпадък, а ти имаш възприятието, че ядеш орхидеи.

Нещата са краткотрайни! Всъщност всичко е краткотрайно, по тази причина всеки опит да се запечатa един хубав момент, едно надарено осъществяване, един впечатляващ облик... е единственото нещо, поради което животът си заслужава.

Жените имат потребност от три неща - опорна точка, сигурност и обич.

Жените играят голяма роля в моя живот и отношението ми към тях постоянно е било надълбоко. По тази причина погледът ми към тях придобива един трагизъм, който доста постоянно усложнява неимоверно любовта. В тяхна изгода обаче мога да кажа, че съвсем всичко, което съм написал, е инспирирано от дами и отдадено на тях. И в случай че резултатът е добър - за тях остава славата, а за мен трагизмът.

У дамата оценявам кокетството, тя би трябвало да е стопроцентова жена и по тази причина би трябвало да е преди всичко кокетна, това е доста симпатично качество. У един мъж оценявам доблестта.

Мъжът и дамата могат да бъдат сродни души, само че не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен – също. Сродни души са прочее и мутрата и мутресата. Катастрофа. Познавам куп диригенти, на които куп певици трансфораха живота в пъкъл и противоположното. Те могат да се притеглят и да са надълбоко свързани, без да са сродни души. Даже е за предпочитане.

Точката на изкривяване в една връзка и концепцията за разлъка идват, когато се появи недоверието. Подозрението, че индивидът, с който си се свързал вечно и комуто си се раздал без излишък, не ти дава отговор със същото, а живее собствен успореден живот. Че не си свестен. Че всичко е стотният театър на постна и мъчителна пиеса. Когато се замислиш и ти стане студено. Когато се разтрепериш от обидна самотност.

Сексът е джаз. Когато престане да е джаз, мутира в гимнастика. В най-хубавия случай в кънтри. Тогава не ме интересува.

Времето несметно тече и изтича. Изобилие от нещастливи мисли. Очите ми, втренчени в тъмното, се мъчат да видят зад него, а душата ми е свита като бито куче.

Не изпитвам завист никому за нищо. Ех, да, на хората с доста свободно време.

Човек не може да се приспособява в личната си страна, по-добре да одобри действителността на друга.

Сбогом, о, идиоти, които не знаете да цените хората си! Вървете по дяволите. Някой ден ще се върна с по една тапия във всеки джоб, с куп книги, които ще напиша в по-културна среда от вашата! Бог да ви е на помощ, когато всички ние – прокудените из Европа – си дойдем и вземем нещата в свои ръце.

Носталгията е привилегия на човеци с по-особена сензитивност: мечтатели, фантазьори, хора, живеещи кардинално в света на измислицата, духовни хора.

Спомням си, че един път на въпроса за какво постоянно се връщам в България, отговорих: с цел да имам опцията да я напусна още веднъж. После разбрах, че този абсурд е надалеч от истината. България не може да я напуснеш. Където и да идеш, ти ще си създадеш твоите 4 квадратни метра България.

Човек в никакъв случай не знае защо знае това, което знае.

Класик можеш да станеш с една-единствена книга, а некадърник можеш да си бъдеш и с 5 тома литература.

Плаши ме големият въпрос за гибелта. Това, което не разбирам, това ме плаши.

Мисля, че най-трудното нещо в живота на един интелигент е да си обясни взаимоотношенията с Бога. Повечето хора го възприемат като една даденост, съществуваща извънредно за тях. Когато човек разбере, че това, което назоваваме Бог, се разгръща над всичко и за всички, той изпитва отчаяние.

Личността може да се запази по един-единствен метод: да удържиш победа над страха. Страхът от институциите, страхът от битието, страхът от гибелта. Това е нещо извънредно мъчно и в множеството случаи съвсем невероятно. 

Но цялостната победа над страха е към този момент нечовешка.

Снимки: БГНЕС