Безсмъртието като концепция е нещо, което вълнува всички и е

Безсмъртието като идея е нещо, което вълнува всички и е непостижимо за хората и съвсем всички други живи организми. Въпреки това някои доста редки типове са овладели изкуството да останат живи и един от най-интересните случаи е безсмъртната медуза - създание, способно неведнъж да се връща в младежко положение - представете си естествен вид на „ Любопитният случай с Бенджамин Бътън “. Учени от Испания към този момент са разгадали генетичния код на безсмъртните медузи с вярата да разкрият тайната на тяхното неповторимо дългоденствие и да намерят нови ключове към човешкото стареене.

В проучването си, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, Мария Паскуал-Торнер, Виктор Кесада и сътрудниците им от Университета в Овиедо картографират генетичната поредност на Turritopsis dohrnii - единственият прочут тип медуза, която след полово размножаване може неведнъж да се връща в ларвен етап.

Подобно на други типове медузи, T. dohrnii минава през двукомпонентен витален цикъл, като живее на морското дъно по време на асексуалната фаза, в която главната ѝ роля е да остане жива по време на дефицит на храна. Когато изискванията са подобаващи, медузите се развъждат.

Въпреки че доста типове медузи имат известна дарба да обръщат стареенето и да се връщат към ларвен етап, множеството губят тази дарба, откакто доближат полова зрялост, пишат създателите. Не и при T. dohrnii.

„ Знаем за този тип, че е кадърен на дребна еволюционна ловкост, може би от 15 или 20 години “, споделя Монти Греъм, специалист по медузите и шеф на Института по океанография във Флорида, който не е взел участие в проучването.

Тази ловкост е донесла на типа прозвището „ безсмъртна медуза “ - термин, който Греъм признава, че е малко хиперболичен.

Целта на проучването е била да се разбере какво прави тази медуза друга, като се съпостави генетичната поредност на T. dohrnii с тази на Turritopsis rubra - непосредствен генетичен братовчед, който няма способността да се подмладява след полово размножаване.

Те откриха, че T. dohrnii има вариации в генома си, които могат да го създадат по-добър в копирането и възобновяване на ДНК. Изглежда, че те са по-добри и в поддържането на краищата на хромозомите, наречени теломери. Установено е, че при хората и други типове дължината на теломерите се съкратява с възрастта.

Според Греъм проучването няма непосредствена комерсиална стойност.

„ Не можем да гледаме на това като на нещо, което ще съберем от тези медузи и ще ги превърнем в крем за кожата “, сподели той.

То е обвързвано по-скоро с разбирането на процесите и функционалността на протеините, които оказват помощ на тези медузи да излъгват гибелта. „ Това е една от тези работи, които съгласно мен ще отворят вратата към нова линия на проучване, която си заслужава да бъде продължена “, добавя ученият. І БГНЕС