Висшистите работят на позиции за среднисти, но проблем няма
Безработицата измежду приключилите висше обучение в последните 5 години е рекордно ниска, едвам 2.2%. Това, значи, че изискванията се усъвършенстват. Те обаче работят на позиции за хора с по-ниско обучение и са нископлатени. Това стана ясно думите на Георги Стойчев от " Отворено общество " по време на представянето на рейтинговата система на висшите образователни учебни заведения в България за 2019г., представен от БГНЕС.
По думите на Стойчев, статистиката се отнася най-много за висшистите, приключили бакалавърска степен, при магистрите - било по-добро ситуацията. Той направи съпоставяне с 2014 година когато безработицата е стигала до 7% в избрани посоки.
" Днес, безработни висшисти на процедура няма, само че половината от тях се осъществят на позиции, които не изискват висше обучение. Този проблем визира по-скоро приключилите степен „ Бакалавър “, в сравнение с „ Магистър “ – над 60 % от магистрите се осъществят на позиции, изискващи висше обучение, а при бакалаврите този % е под 36% “, уточни Стойчев.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи приключено висше обучение са преди всичко " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Общество и здраве ".
От противоположната страна на статистиката, минимум от приключилите компетентност " Туризъм " се осъществят на позиции, изискващи приключено висше обучение. Сред другите специалности са " Биотехнологии ", " Животновъдство ", " Хранителни технологии " и други
По време на представянето стана още ясно, че тази година, спрямо предходната 2018г., се образоват повече инженери, лекари и учители , по-малко икономисти, адвокати и админи. Което е позитивна наклонност поради провокациите пред българската стопанска система.
" За максимален растеж в Брутният вътрешен продукт, в износа, добавената стойност роля имат секторите, свързани с механически науки : " Електроника ", " Машиностроене ". Имаме потребност от повече механически фрагменти. Така ще се случат повече национални и външни вложения, акцентира министърът на образованието Красимир Вълчев, съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “.
Министър Вълчев уточни, че рейтинговата система е един от положителните образци за интернационално разпознаваема и оценена система. " Тя ни дава инструмент да организираме политика за приема и финансирането на висшето обучение ", уточни той. След това той обърна внимание на учебното и предучилищно обучение, като означи огромната потребност от учители.
" Не можем да рискуваме да останем без учители и по тази причина организираме политика с в допълнение финансиране на предпочитаните професионални посоки. Важно е освен да мотивираме повече кандидат-студенти, само че да мотивираме и учениците, които приключват с най-хубави резултати ", уточни той.
За да се стимулират учениците МОН ще предложи смяна в Постановлението за стипендиите. " За да може 10- те % от студентите най-голям резултат от ДЗИ по Български език и литература да се включат в педагогическо и инженерно направление да получават трета стипендия ", изясни той.
По думите на Стойчев, статистиката се отнася най-много за висшистите, приключили бакалавърска степен, при магистрите - било по-добро ситуацията. Той направи съпоставяне с 2014 година когато безработицата е стигала до 7% в избрани посоки.
" Днес, безработни висшисти на процедура няма, само че половината от тях се осъществят на позиции, които не изискват висше обучение. Този проблем визира по-скоро приключилите степен „ Бакалавър “, в сравнение с „ Магистър “ – над 60 % от магистрите се осъществят на позиции, изискващи висше обучение, а при бакалаврите този % е под 36% “, уточни Стойчев.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи приключено висше обучение са преди всичко " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Общество и здраве ".
От противоположната страна на статистиката, минимум от приключилите компетентност " Туризъм " се осъществят на позиции, изискващи приключено висше обучение. Сред другите специалности са " Биотехнологии ", " Животновъдство ", " Хранителни технологии " и други
По време на представянето стана още ясно, че тази година, спрямо предходната 2018г., се образоват повече инженери, лекари и учители , по-малко икономисти, адвокати и админи. Което е позитивна наклонност поради провокациите пред българската стопанска система.
" За максимален растеж в Брутният вътрешен продукт, в износа, добавената стойност роля имат секторите, свързани с механически науки : " Електроника ", " Машиностроене ". Имаме потребност от повече механически фрагменти. Така ще се случат повече национални и външни вложения, акцентира министърът на образованието Красимир Вълчев, съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “.
Министър Вълчев уточни, че рейтинговата система е един от положителните образци за интернационално разпознаваема и оценена система. " Тя ни дава инструмент да организираме политика за приема и финансирането на висшето обучение ", уточни той. След това той обърна внимание на учебното и предучилищно обучение, като означи огромната потребност от учители.
" Не можем да рискуваме да останем без учители и по тази причина организираме политика с в допълнение финансиране на предпочитаните професионални посоки. Важно е освен да мотивираме повече кандидат-студенти, само че да мотивираме и учениците, които приключват с най-хубави резултати ", уточни той.
За да се стимулират учениците МОН ще предложи смяна в Постановлението за стипендиите. " За да може 10- те % от студентите най-голям резултат от ДЗИ по Български език и литература да се включат в педагогическо и инженерно направление да получават трета стипендия ", изясни той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ