МОН започва да въвежда нов тип задачи на Националното външно оценяване
След 2 години по този формат на изпит ще се явяват и седмокласниците
Близо половината от дилемите на националното външно оценяване в 10. клас през тази година бяха с практическа устременост. Това регистрира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на представянето на резултатите на десетокласниците. По български език и литература учениците са се справили доста добре със дилемите, които изискват повече интегралност на знанието, а по математика – с такива за скорост, разстояние и време, стана ясно от думите му.
Той напомни, че в края на предходната година МОН пое ангажимент да стартира плавна смяна във формата на изпитите за националното външно оценяване. Тя започва от тази година с въвеждането на повече практическа устременост в тестванията на десетокласниците без да се излиза от образователното наличие за 10. клас. Предвижда се от идната образователна година сходен да е форматът на НВО и за децата от 4. клас. Учениците, които сега приключват 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви по новия формат на изпита след 7. клас (през образователната 2025/2026). „ Промените в образованието би трябвало да се основават на разбор, предвидимост и еволюция на насъбрания опит. Затова и направихме този проект, с цел да имат време учениците да се приспособяват към новия формат на изпит и да бъдат още по-успешни на него, тъй като задачата е да измерваме познания и умения, използвани в живота “, изясни министър Цоков, оповестяват от МОН.
„ Резултатите на десетокласниците са съизмерими с предходните години, което е позитивен сигнал, тъй като те са се справили с друг вид задания, които са претендирали от тях да размишляват и да ползват насъбраните познания в на практика обстановки “, регистрира още министър Цоков. По български език и литература учениците са получили приблизително 49,4 точки, което единствено с 4 стотни по-малко от предходната година. По математика междинният резултат е 33,1 т., което е с 1,4 т. по-малко от предходната година. Спадът по този предмет се дължи най-много на това, че единствено 1/4 от десетокласниците са съумели да решат дилемите, свързани с финансова просветеност. Според министър Цоков това е един от акцентите в стъпките, които могат да се подхващат в посока възстановяване на образованието по математика.
В същото време анализът демонстрира, че с към 20% се усилват десетокласниците, които са получили 100 точки на изпита по математика спрямо предходната година. По български език и литература цялостен брой точки има единствено един възпитаник. Един десетокласник е получил по 100 т. и на двата изпита.
„ По български език и литература няма нито една задача за възпроизвеждане “, акцентира министър Галин Цоков. Проверяваха се умения за четене и интерпретация на текст, залагат на два разнообразни източника – непрестанен текст и таблица. Задачите са напълно прагматични и близки до всекидневието на учениците и вършат връзки с биология и здравно обучение и физика и астрономия, химия и запазване на околната среда и география и стопанска система. Проверяват се умения за анализиране и сериозно оценяване на проблеми и хрумвания, за създаване на теза и поддръжката ѝ с причини, за познаване и използване на книжовноезиковите правила.
Около 90% са десетокласниците, които сполучливо дефинират тематика на текст, обвързван с всекидневието, извличат информация и се ориентират в смисъла му. Също толкоз работят по дилемите със свободен отговор като постижимостта на тези въпроси е приблизително към 60%, демонстрира разбора.
По математика дилемите бяха свързани със скорост на придвижване, междинен триумф, спортно съревнование, конструиране на уреди, финансова просветеност, височина на недостижими обекти. Проверяваха се умения за оценка на обстановка и представянето ѝ посредством формули и структури, идентифициране и решение на проблем, избор на решение и аргументирането му, приложение на математически модели в практиката, различаване на зависимости и закономерности, логическо и пространствено мислене, бдителност и умения за работа с цифри и числови редици.
Един от изводите е, че десетокласниците се усещат най-уверени при решение на обичайни задания, свързани с път, скорост и време и величина на ъгли в триъгълник. За разлика от миналата година към от 2/3 от учениците са се справили сполучливо и при задания за разчитане, интерпретиране и оценяване на статистическа информация, показана с графики или с диаграми.
Учениците в някои райони са посочили по-добри резултати и по двата предмета: София-област, Търговище, Перник, Ямбол, Бургас, Плевен. Понижение има в София-град, Благоевград, Габрово, Разград, Видин, Кърджали, Силистра и Пловдив, като следва да бъде изработен разбор за аргументите.
Близо половината от дилемите на националното външно оценяване в 10. клас през тази година бяха с практическа устременост. Това регистрира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на представянето на резултатите на десетокласниците. По български език и литература учениците са се справили доста добре със дилемите, които изискват повече интегралност на знанието, а по математика – с такива за скорост, разстояние и време, стана ясно от думите му.
Той напомни, че в края на предходната година МОН пое ангажимент да стартира плавна смяна във формата на изпитите за националното външно оценяване. Тя започва от тази година с въвеждането на повече практическа устременост в тестванията на десетокласниците без да се излиза от образователното наличие за 10. клас. Предвижда се от идната образователна година сходен да е форматът на НВО и за децата от 4. клас. Учениците, които сега приключват 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви по новия формат на изпита след 7. клас (през образователната 2025/2026). „ Промените в образованието би трябвало да се основават на разбор, предвидимост и еволюция на насъбрания опит. Затова и направихме този проект, с цел да имат време учениците да се приспособяват към новия формат на изпит и да бъдат още по-успешни на него, тъй като задачата е да измерваме познания и умения, използвани в живота “, изясни министър Цоков, оповестяват от МОН.
„ Резултатите на десетокласниците са съизмерими с предходните години, което е позитивен сигнал, тъй като те са се справили с друг вид задания, които са претендирали от тях да размишляват и да ползват насъбраните познания в на практика обстановки “, регистрира още министър Цоков. По български език и литература учениците са получили приблизително 49,4 точки, което единствено с 4 стотни по-малко от предходната година. По математика междинният резултат е 33,1 т., което е с 1,4 т. по-малко от предходната година. Спадът по този предмет се дължи най-много на това, че единствено 1/4 от десетокласниците са съумели да решат дилемите, свързани с финансова просветеност. Според министър Цоков това е един от акцентите в стъпките, които могат да се подхващат в посока възстановяване на образованието по математика.
В същото време анализът демонстрира, че с към 20% се усилват десетокласниците, които са получили 100 точки на изпита по математика спрямо предходната година. По български език и литература цялостен брой точки има единствено един възпитаник. Един десетокласник е получил по 100 т. и на двата изпита.
„ По български език и литература няма нито една задача за възпроизвеждане “, акцентира министър Галин Цоков. Проверяваха се умения за четене и интерпретация на текст, залагат на два разнообразни източника – непрестанен текст и таблица. Задачите са напълно прагматични и близки до всекидневието на учениците и вършат връзки с биология и здравно обучение и физика и астрономия, химия и запазване на околната среда и география и стопанска система. Проверяват се умения за анализиране и сериозно оценяване на проблеми и хрумвания, за създаване на теза и поддръжката ѝ с причини, за познаване и използване на книжовноезиковите правила.
Около 90% са десетокласниците, които сполучливо дефинират тематика на текст, обвързван с всекидневието, извличат информация и се ориентират в смисъла му. Също толкоз работят по дилемите със свободен отговор като постижимостта на тези въпроси е приблизително към 60%, демонстрира разбора.
По математика дилемите бяха свързани със скорост на придвижване, междинен триумф, спортно съревнование, конструиране на уреди, финансова просветеност, височина на недостижими обекти. Проверяваха се умения за оценка на обстановка и представянето ѝ посредством формули и структури, идентифициране и решение на проблем, избор на решение и аргументирането му, приложение на математически модели в практиката, различаване на зависимости и закономерности, логическо и пространствено мислене, бдителност и умения за работа с цифри и числови редици.
Един от изводите е, че десетокласниците се усещат най-уверени при решение на обичайни задания, свързани с път, скорост и време и величина на ъгли в триъгълник. За разлика от миналата година към от 2/3 от учениците са се справили сполучливо и при задания за разчитане, интерпретиране и оценяване на статистическа информация, показана с графики или с диаграми.
Учениците в някои райони са посочили по-добри резултати и по двата предмета: София-област, Търговище, Перник, Ямбол, Бургас, Плевен. Понижение има в София-град, Благоевград, Габрово, Разград, Видин, Кърджали, Силистра и Пловдив, като следва да бъде изработен разбор за аргументите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ