Бездушно се представят в българските учебници и хвърковатата чета, и

Бездушно се показват в българските учебници и хвърковатата чета, и клането в Батак, а това в Новоселската черква в Априлци изобщо го няма, сподели той

Някои от процесите, които протичат в българското общество, биха могли да доведат до доста тежки пагубни резултати и във връзка с обществото, и на страната. Едно от тези ужасни неща, е ценностната съсипия на образованието. То загуби своята възпитателна функционалност. Това сподели в „ Лице в лице “ по бТВ конституционният арбитър проф. Атанас Семов.

Съдбовно значимо е учебното заведение да върне възпитателната си функционалност, да отглежда хора, носещи и знаещи полезностите на своя народ, акцентира той.

„ България създава 1 милиарда лв. дневно Брутният вътрешен продукт и все пак имаме недофинансирани лечебни заведения, мизерстващи читалища и хора. Това неприятно действие на страната основава стабилно към този момент десетилетия наред чувство за обществена неправда “, съобщи професорът.  

Водещата Цветанка Ризова пък посочи, че за сметка на това имаме чудесни бонуси в държавната администрация, увеличение на заплатите в някои браншове със 70%. Според гостът й в студиото въвеждането на предмета добродетели и вяра е положително, в случай че бъде направено по рационален метод. 

„ Бездушно, тъй че изобщо да забравиш, до момента в който стигнеш до трамвая, се показват в българските учебници Априлското въстание, хвърковатата чета, клането в Батак, а това в Новоселската черква в Априлци изобщо го няма “, акцентира той.

„ 10 ноември няма никакъв смисъл, в случай че ще сме общество, което не помни предишното си и в случай че допуснем да бъде унищожено отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание след няколко месеца. Това е втората най-значима годишнина, която означаваме след 1981 година-1300 лета от основаването на българската страна “, посочи конституционният арбитър. 

„ Обикновено Инициативен комитет се основава и се дефинира с разпореждане на Министерския съвет бюджет за задачата. Това става към 15 месеца преди тържествата. Сега остават пет и към момента не е направено. Започвам да си мисля, че е преднамерено от перверзна русофобия, от несъответстваща преценка на значимото и маловажното в предишното и в актуалното. 
Толкова проведено безучастие не е допустимо, в случай че е от мързел и недоумение “, добави той. 

„ Образованието основава жители и работна ръка. Колкото по-добро е то, толкоз по-подготвена е тя, което значи по-добро качество на труда, по-висока конкурентноспособност на стопанската система и надлежно по-големи приходи “, съобщи професорът. 

Според него преходът е приключил доста от дълго време. „ Иска ми се доста да спрем да използваме тази недъгава дума. Краят му бе през 2007 година, когато България стана член на Европейски Съюз. Това, което вършим в този момент, е съсипия. През тези 36 години имаме един извънредно спорен и белязан от крайности развой, който от дълго време не е промяна, а е дисторция и обърканост “, разяснява той.

„ Страшна е рецесията на управнически хрумвания, на държавническо минало, тъй като водачеството е самичък левент на коня. Лидер без хрумвания е лидер на транспортно средство. Този, който няма визия къде желае да заведе страната след 10 години и по какъв начин да го направи, е чобанин “, акцентира проф. Семов. 

„ Държавата има потребност освен от ценностно, само че и от стратегическо мислене. Какво е основно значимо за сполучливото й развиване и по какъв начин да бъде реализирано на допустима обществена цена. Не е задоволително да приказваме по какъв начин ще закърпим бюджета, а е значимо защо ще служи той и би трябвало за мощно икономическо развиване и поддръжка на тези браншове от публичния живот, които не могат без помощ от страната. Такива са образованието, опазването на здравето и районното развиване “, сподели още той.