Експерт за съвременното робство: Трябват тежки присъди
Без тежки присъди няма да ограничим трафика и употребата на хора.
Това разяснява за БНР Надя Кожухарова от асоциация „ Анимус “.
Според асоциацията никой не е застрахован да се озове в сходна обстановка.
Доказателство за това е обществен опит посредством разпространието на необятно рекламирана лъжлива публикация за работа в чужбина.
„ В тази публикация се твърдеше, че датска компания набира служащи за събирането на зелен хайвер. За доста малко време дадоха отговор над 150 души, освен това не такива, каквито си представяхме – с по-ниско обучение или които не знаят езици. Напротив, бяха пътували зад граница, някои от тях с обучение и владеещи непознат език. А това значи, че в търсенето на работа в чужбина непременно човек доста елементарно може да стане жeртва на употреба или на трафик на хора “, изясни Кожухарова.
Според нея у нас има наказани за трафик на хора, само че делата не са задоволителни, нито строгостта на присъдите.
„ Жертвите отхвърлят да свидетелстват, тъй като се усещат доста по-слаби от причинителите, които нормално са огромни мрежи или постоянни фигури със средства, благоприятни условия и опитни юристи. Но в случай че на жертвите гратис се осигуряваха бранители, които да стоят също толкоз авторитетно, те биха имали други позиции. Освен това за тях процесът е мъчителен, изключително при половата употреба, и може да се окаже ретравмиращ. В правосъдната зала жертвата би трябвало да потвърждава какво ѝ се е случило, а в същото време обвиненият се пробва да я оборва по всевъзможен метод – в това число че е била невменяема и непринудено е попаднала в дадената обстановка “, уточни още експертът.
На този декор в Европа правосъдната система е доста по-подготвена и жертвите са склонни да свидетелстват.
„ Въпросът е до каква степен съдът е податлив да мисли в полза на жертвата. Защото тук доста повече се вълнуваме от наказването на причинителя, а забравяме за жертвата – по какъв начин тя бива употребена като очевидец в наказателното произвеждане, без основна изгода за нея в дълготраен проект. Жертвите обаче създават извънредно крупни суми за своите експлоататори и имат правото една част от тези средства, в случай че не и всичките, да им се върнат. За страдание постоянно делата се гледат по бързата процедура и се вършат опити за съглашения. Но ние не можем същински да се преборим с това закононарушение, в случай че няма тежки и съществени санкции “, уточни още Кожухарова.
Това разяснява за БНР Надя Кожухарова от асоциация „ Анимус “.
Според асоциацията никой не е застрахован да се озове в сходна обстановка.
Доказателство за това е обществен опит посредством разпространието на необятно рекламирана лъжлива публикация за работа в чужбина.
„ В тази публикация се твърдеше, че датска компания набира служащи за събирането на зелен хайвер. За доста малко време дадоха отговор над 150 души, освен това не такива, каквито си представяхме – с по-ниско обучение или които не знаят езици. Напротив, бяха пътували зад граница, някои от тях с обучение и владеещи непознат език. А това значи, че в търсенето на работа в чужбина непременно човек доста елементарно може да стане жeртва на употреба или на трафик на хора “, изясни Кожухарова.
Според нея у нас има наказани за трафик на хора, само че делата не са задоволителни, нито строгостта на присъдите.
„ Жертвите отхвърлят да свидетелстват, тъй като се усещат доста по-слаби от причинителите, които нормално са огромни мрежи или постоянни фигури със средства, благоприятни условия и опитни юристи. Но в случай че на жертвите гратис се осигуряваха бранители, които да стоят също толкоз авторитетно, те биха имали други позиции. Освен това за тях процесът е мъчителен, изключително при половата употреба, и може да се окаже ретравмиращ. В правосъдната зала жертвата би трябвало да потвърждава какво ѝ се е случило, а в същото време обвиненият се пробва да я оборва по всевъзможен метод – в това число че е била невменяема и непринудено е попаднала в дадената обстановка “, уточни още експертът.
На този декор в Европа правосъдната система е доста по-подготвена и жертвите са склонни да свидетелстват.
„ Въпросът е до каква степен съдът е податлив да мисли в полза на жертвата. Защото тук доста повече се вълнуваме от наказването на причинителя, а забравяме за жертвата – по какъв начин тя бива употребена като очевидец в наказателното произвеждане, без основна изгода за нея в дълготраен проект. Жертвите обаче създават извънредно крупни суми за своите експлоататори и имат правото една част от тези средства, в случай че не и всичките, да им се върнат. За страдание постоянно делата се гледат по бързата процедура и се вършат опити за съглашения. Но ние не можем същински да се преборим с това закононарушение, в случай че няма тежки и съществени санкции “, уточни още Кожухарова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ