Няма закони - няма еврофондове
Без парламент милиарди по Плана за възобновяване и от новите европрограми няма да доближат до бизнес и жители. Помощите против рисково високите цени на газ и ток остават неразбираеми и несигурни. Комисия за защита на конкуренцията и КФН остават с подвластните на ГЕРБ и Движение за права и свободи назначения.
" Днес не беше признат Законът за ръководство на европейските средства. По този метод рискувахме 2.6 милиарда лева, които без приемането на този закон няма по какъв начин да влязат в стопанската система по Плана за възобновяване. Срокът за приемането на закона е 30 юни. Всеки народен представител, който не беше през днешния ден в пленарната зала, е виновен за това ", изясни министър председателят Кирил Петков преди държавното съвещание тази седмица.
Поводът за изявлението му е, че на 22 юни Народното събрание не работи, защото нямаше кворум - депутатите на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и Има Такъв Народ не се записаха в залата . Това е остарял прийом за саботиране на ръководството на страната, който ГЕРБ прилагаше по времето на кабинета " Орешарски ". Но в този момент неналичието на кворум има директно отражение върху стопанската система - губи се опцията за финансиране.
Само в границите на тази година България би трябвало да одобри или промени 22 закона, с цел да получи първите милиарди от Плана за възобновяване, още куп нормативи би трябвало да се разпишат за тръгването на новите оперативни стратегии, по които чакаме още милиарди евро. Има и дълъг лист с нужни законови промени, свързани с подготовката за приемането на еврото, трети - със стабилизирането на енергетиката и въвеждането на механизъм за компенсиране на бизнеса . Има и потребност от промени и по-качествени лица в регулаторите, от гласоподаване на актуализацията на бюджета и така нататък, и така нататък
Реклама
И дребна част от това няма да се случи, в случай че депутатите саботират активността на Народното събрание в близкия месец или като се разпусне Народното събрание за предварителни избори - по време на служебния кабинет Народното събрание не работи. Ефектът ще е отрицателен за стопанската система и ще се усеща още повече от хората на фона на високата инфлация и рецесията с енергийните цени.
План за проекта
За разлика от предходните фондове на Европейски Съюз, наложително изискване за достъпа до пари по Плана за възобновяване, по който България разполага с 12 милиарда лева, са промените. Документът беше дефинитивно утвърден при започване на май, само че няма да получим нищо от Брюксел, до момента в който не правим заложените десетки законодателни и институционални промени.
Примерът със Закона за ръководство на средствата от Европейски Съюз от тази седмица е единствено един от многото. Има цялостен лист със задания, които или са в доста ранна фаза на осъществяване, или изобщо не са почнали. А при липса на постоянно държавно управление и парламент няма никакъв късмет те да бъдат изпълнени в границите на тази година.
Оперативните стратегии за новия програмен интервал могат да бъдат отпушени, в случай че Споразумението за партньорство с Европейска комисия (което включва въпросните програми) бъде подписано от настоящето държавно управление до края на юни. На фона на политическите турбуленции обаче това е малко евентуално да се случи.
Реклама Енергиен удар
Макар да не е обвързвана с евросредства, една от най-ключовите промени в нормативната база, които Народното събрание би трябвало да одобри до началото на лятото, е в областта на енергетиката. Решенията са в няколко посоки - контролиране на опцията да се вършат свръхпечалби от енергийните дружества; основаване на автоматизиран модел за компенсиране на бизнеса при рисково високи цени на тока и газа; въвеждане на разнообразни цени при несъмнено ползване и така нататък
Ако тези промени не влязат в действие и Народното събрание се разпусне, рискът е страната да не може да подкрепя потребителите при продължаваща ценова рецесия в бранша - през последните седмици и природният газ, и електрическата енергия още веднъж нарастнаха внезапно и в този момент са на равнищата от началото на войната на Русия в Украйна.
Без регулатори
От Народното събрание зависи и преформатирането на значимите държавни регулатори като комисиите за защита на конкуренцията и за финансов контрол (КФН).
Без работещ парламент, който да утвърди към този момент импортираните промени, антимонополното ведомство ще остане под контрола на назначените от ГЕРБ и Движение за права и свободи комисари.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама
По подобен метод стои въпросът и с ръководителя на Комисията за финансов контрол, от който зависи контролът над милиардни бизнеси като застраховането, пенсионните фондове, борсовите сдружения. Мандатът на близкия до ГЕРБ и Движение за права и свободи ръководител Бойко Атанасов изтича в края на юли, само че няма изгледи, че ще бъде задвижена процедура за избора на нов.
Еврото ще изчака
Евентуалното разформироване на Народното събрание ще направи задачата по влизането в еврозоната в признатия целеви период - 1 януари 2024 година, граничеща с невъзможното. Вече след известни политически търкания има признат проект за задачата с ясни задания коя институция какво би трябвало да прави, тъй че преходът да е равномерен. Проблемът е, че с изключение на техническата работа са нужни и промени в доста закони.
За задачата към този момент има по-малко от година, защото с цел да се доближи до приемането на еврото от началото на 2024 година по сходство на Хърватия тази година, още през юни 2023 година би трябвало да се получи конвергентен отчет с позитивно мнение от Европейската комисия и ЕЦБ, че България покрива всички критерии. В това число влиза и сходство на законодателството, тъй че нужните промени в Закона за Българска народна банка, само че надалеч освен, би трябвало да са направени, признати и обнародвани до тогава. Така едни предварителни избори, даже да произведат бързо ново устойчиво ръководещо болшинство с проевропейска устременост, ще значат най-малко няколко месеца закъснение. В оптимистичен сюжет подготовката на пакета законодателни промени ще стартира едвам есента (макар обичайно огромна част от измененията в банковото законодателство да се изковават в БНБ). А наваксването би било още по-трудно при по-фрагментиран парламент с по-силни евроскептични гласове в него.
Иначе, даже и при съвършено и целеустремено работещи институции в посока еврото, постигането на задачата отново не е несъмнено. Бурните инфлационни процеси сега вършат невероятно да се планува дали България ще дава отговор след година и на критерия за ценова непоклатимост, като към този момент прогнозите за равнища на инфлацията в страната са надвишаващи междинните в еврозоната и надлежно референтните стойности. Само по себе си отлагането на датата обаче няма огромно директно отражение върху стопанската система, изключително в случай че се подхващат нужните стъпки и се работи за по-добра икономическа среда в страната.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
" Днес не беше признат Законът за ръководство на европейските средства. По този метод рискувахме 2.6 милиарда лева, които без приемането на този закон няма по какъв начин да влязат в стопанската система по Плана за възобновяване. Срокът за приемането на закона е 30 юни. Всеки народен представител, който не беше през днешния ден в пленарната зала, е виновен за това ", изясни министър председателят Кирил Петков преди държавното съвещание тази седмица.
Поводът за изявлението му е, че на 22 юни Народното събрание не работи, защото нямаше кворум - депутатите на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и Има Такъв Народ не се записаха в залата . Това е остарял прийом за саботиране на ръководството на страната, който ГЕРБ прилагаше по времето на кабинета " Орешарски ". Но в този момент неналичието на кворум има директно отражение върху стопанската система - губи се опцията за финансиране.
Само в границите на тази година България би трябвало да одобри или промени 22 закона, с цел да получи първите милиарди от Плана за възобновяване, още куп нормативи би трябвало да се разпишат за тръгването на новите оперативни стратегии, по които чакаме още милиарди евро. Има и дълъг лист с нужни законови промени, свързани с подготовката за приемането на еврото, трети - със стабилизирането на енергетиката и въвеждането на механизъм за компенсиране на бизнеса . Има и потребност от промени и по-качествени лица в регулаторите, от гласоподаване на актуализацията на бюджета и така нататък, и така нататък
Реклама
И дребна част от това няма да се случи, в случай че депутатите саботират активността на Народното събрание в близкия месец или като се разпусне Народното събрание за предварителни избори - по време на служебния кабинет Народното събрание не работи. Ефектът ще е отрицателен за стопанската система и ще се усеща още повече от хората на фона на високата инфлация и рецесията с енергийните цени.
План за проекта
За разлика от предходните фондове на Европейски Съюз, наложително изискване за достъпа до пари по Плана за възобновяване, по който България разполага с 12 милиарда лева, са промените. Документът беше дефинитивно утвърден при започване на май, само че няма да получим нищо от Брюксел, до момента в който не правим заложените десетки законодателни и институционални промени.
Примерът със Закона за ръководство на средствата от Европейски Съюз от тази седмица е единствено един от многото. Има цялостен лист със задания, които или са в доста ранна фаза на осъществяване, или изобщо не са почнали. А при липса на постоянно държавно управление и парламент няма никакъв късмет те да бъдат изпълнени в границите на тази година.
Оперативните стратегии за новия програмен интервал могат да бъдат отпушени, в случай че Споразумението за партньорство с Европейска комисия (което включва въпросните програми) бъде подписано от настоящето държавно управление до края на юни. На фона на политическите турбуленции обаче това е малко евентуално да се случи.
Реклама Енергиен удар
Макар да не е обвързвана с евросредства, една от най-ключовите промени в нормативната база, които Народното събрание би трябвало да одобри до началото на лятото, е в областта на енергетиката. Решенията са в няколко посоки - контролиране на опцията да се вършат свръхпечалби от енергийните дружества; основаване на автоматизиран модел за компенсиране на бизнеса при рисково високи цени на тока и газа; въвеждане на разнообразни цени при несъмнено ползване и така нататък
Ако тези промени не влязат в действие и Народното събрание се разпусне, рискът е страната да не може да подкрепя потребителите при продължаваща ценова рецесия в бранша - през последните седмици и природният газ, и електрическата енергия още веднъж нарастнаха внезапно и в този момент са на равнищата от началото на войната на Русия в Украйна.
Без регулатори
От Народното събрание зависи и преформатирането на значимите държавни регулатори като комисиите за защита на конкуренцията и за финансов контрол (КФН).
Без работещ парламент, който да утвърди към този момент импортираните промени, антимонополното ведомство ще остане под контрола на назначените от ГЕРБ и Движение за права и свободи комисари.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама
По подобен метод стои въпросът и с ръководителя на Комисията за финансов контрол, от който зависи контролът над милиардни бизнеси като застраховането, пенсионните фондове, борсовите сдружения. Мандатът на близкия до ГЕРБ и Движение за права и свободи ръководител Бойко Атанасов изтича в края на юли, само че няма изгледи, че ще бъде задвижена процедура за избора на нов.
Еврото ще изчака
Евентуалното разформироване на Народното събрание ще направи задачата по влизането в еврозоната в признатия целеви период - 1 януари 2024 година, граничеща с невъзможното. Вече след известни политически търкания има признат проект за задачата с ясни задания коя институция какво би трябвало да прави, тъй че преходът да е равномерен. Проблемът е, че с изключение на техническата работа са нужни и промени в доста закони.
За задачата към този момент има по-малко от година, защото с цел да се доближи до приемането на еврото от началото на 2024 година по сходство на Хърватия тази година, още през юни 2023 година би трябвало да се получи конвергентен отчет с позитивно мнение от Европейската комисия и ЕЦБ, че България покрива всички критерии. В това число влиза и сходство на законодателството, тъй че нужните промени в Закона за Българска народна банка, само че надалеч освен, би трябвало да са направени, признати и обнародвани до тогава. Така едни предварителни избори, даже да произведат бързо ново устойчиво ръководещо болшинство с проевропейска устременост, ще значат най-малко няколко месеца закъснение. В оптимистичен сюжет подготовката на пакета законодателни промени ще стартира едвам есента (макар обичайно огромна част от измененията в банковото законодателство да се изковават в БНБ). А наваксването би било още по-трудно при по-фрагментиран парламент с по-силни евроскептични гласове в него.
Иначе, даже и при съвършено и целеустремено работещи институции в посока еврото, постигането на задачата отново не е несъмнено. Бурните инфлационни процеси сега вършат невероятно да се планува дали България ще дава отговор след година и на критерия за ценова непоклатимост, като към този момент прогнозите за равнища на инфлацията в страната са надвишаващи междинните в еврозоната и надлежно референтните стойности. Само по себе си отлагането на датата обаче няма огромно директно отражение върху стопанската система, изключително в случай че се подхващат нужните стъпки и се работи за по-добра икономическа среда в страната.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ