Без нея 90-те нямаше да бъдат същите, благодаря, че бяхме

Без нея 90-те нямаше да бъдат същите, благодаря, че бяхме дружно, както и по площадите на всичките ни неуспели митинги. Тя ми викаше - брат ми, аз - сестра ми. Тъга и любов. Това написа след загубата на литературоведа  проф. Албена Хранова, писателят Георги Господинов.

" Албена Хранова... Още не мога да допускам. Близък другар и един от най-светлите и ненадминати литературни мозъци. Част от най-хубавото, което се случи в българското литературно мислене и четене. Нейното отварящо мислене и четене. За достойнството на занаята, обичаше да споделя.

Имаме безчет смешни истории от 90те до през днешния ден. Веднъж й се окайвам, че в къщи май има мишка. Тя ми се обажда след час и споделя, брат ми, измислих по какъв начин да се оправиш с нея. Интерпретирай я като хамстер.

А в този момент по какъв начин да тълкувам това внезапно изгубване. ", пиша още в поста си Господинов.