Детската литература може да бъде не само забавна, но и

Детската литература може да бъде освен занимателна, само че и в действителност значима, изключително в случай че посредством нея съумяваме да изпълним връзка между тях и през поколенията. Доколко обаче е значимо едно произведение, било то ориентирано към деца или възрастни, да насочва послания, които да са морални и възпитателни? Полезно или нездравословно е нравоучението, в случай че то е под формата на размахан пръст, а не е елегантно и естествено втъкано в даден сюжет, воин или деяние?

На тези въпроси се стопира писателката Петя Кокудева, която е създател на редица творби за деца, само че се е подписала и под няколко книги за пораснали читатели, в това число и такива, които са в нишата на пътеписите. Според нея творчеството, което натъртва на своите тематики и някак авансово е заело плакатно дидактични позиции, не е тъкмо това, която тя самата търси – както като пишещ, по този начин и като непрекъснато четящ човек. " Имам алергия към самата дума " обръщение ", чието наличие през днешния ден е прекомерно ", безапелационна е Кокудева, споделяйки, че за нея е значимо да " разбърка " мислите на хората и те сами да намерят своя смисъл и да си създадат независими заключения.

Гостувайки в предаването " Сториборд " по радио ФОКУС тя разкри и няколко свои обичани кино лентата, които дават отговор таман на тези условия – да бъдат провокативни, добре разказани, само че не безусловно черно-бели в своята нравственос, а и в своята хармония. Кокудева означи прелестни режисьори, чиято филмография безпределно доста цени, давайки за образец заглавия като " Мери и Макс " на Адам Елиът, " Моят комшия Тоторо " на Хаяо Миядзаки и " Куки " на Ян Сверак.