„Звезда на челото“: Пътят на Олга Борисова от село Жиленци до световните сцени
На 28 юни се навършват 85 години от рождението на фамозната национална певица Олга Борисова. Нейният житейски път наподобява на приказка, почнала в беднотия и приключила с успех на най-престижните музикални сцени. Родена през 1941 година в кюстендилското село Жиленци, тя израства в извънредно сложни условия. Като дете Борисова даже не може да отиде на учебна екскурзия до прилежащия Кюстендил заради липса на средства. В тези горчиви моменти една инцидентна среща с циганка трансформира ориста ѝ. Жената предсказва, че момичето е родено със „ звезда на челото “ и ще обиколи света. Години по-късно, пеейки пред претъпкани зали в Париж, Олга осъзнава, че всичко е било предопределено.
Професионалният ѝ напредък стартира след среща с композитора Коста Колев в Кюстендил. Той чува нейния глас зад кулисите и незабавно разпознава големия ѝ гений. През 1961 година Борисова отпътува за София и се явява на прослушване в Ансамбъла за национални песни на БНР. Макар и призната незабавно, тя се сблъсква с тежки персонални тествания. Консервативната среда в дома на брачна половинка ѝ и съпротивата на родителите ѝ я принуждават краткотрайно да се откаже от фантазията си. Въпреки това през 1964 година певицата взема съдбоносно решение. Тя напуща селото, развежда се и се открива в дребна квартира до гарата в София с двете си деца. В същата постройка тогава живеят и други митове като Янка Рупкина и Калинка Вълчева.
Ако решиш да се върнеш в ансамбъла, вратите на радиото са отворени!
Тези думи на Коста Колев се трансформират в нейна пътеводна светлина. Олга Борисова се утвърждава като една от най-ярките характерности в ансамбъла, който по-късно целият свят ще познава като „ Мистерията на българските гласове “. Нейната хубост постоянно е сравнявана с облиците от картините на Владимир Димитров – Майстора. **Олга Борисова печели влиятелната премия „ Грами “ през 1991 година.** Това самопризнание идва като част от международния триумф на българското вокално изкуство. Малко прочут факт е, че тя е и първата водеща на предаването „ Бразди “ по Българската национална телевизия. Подобно на други огромни актьори, нейният път е изпълнен с страсти, които постоянно се трансформират в рев, сходно на Силви Вартан при завръщането ѝ в България.
Международната ѝ кариера е впечатляваща. През 1968 година, по време на Световния юношески фестивал в София, аржентинският публицист Алфредо Варела пада на колене пред нея. До края на живота си той ѝ изпраща пощенски картички от всяка точка на планетата. **През 1994 година името на певицата е включено в Световната енциклопедия за музика в Лондон.** Борисова пее на всички континенти, в това число в Етиопия и Мозамбик, където научава локалния химн за по-малко от час. Нейната дарба да вълнува публиката е пословична. Композиторът Красимир Кюркчийски я разказва по несравним метод.
Тя беше гръмотевица от страсти, не можеше да пее служебно или официално, да не се вълнува, непрестанно се усъвършенстваше, не се примиряваше с неправдите, имаше мощно изразена социална настройка.
В персоналния си живот Олга претърпява бурни връзки и разочарования. След два несполучливи брака тя взема решение да се посвети напълно на музиката. Един от най-значимите хора в живота ѝ остава композиторът Христо Тодоров, който основава аранжиментите на най-красивите ѝ песни. За Олга сцената е място за цялостно себеотдаване, където най-страшна е смълчаната зала, изискваща съвършенство. **Президентът Румен Радев удостоява изпълнителката с почетен знак през 2021 година.** Отличието е самопризнание за нейния извънреден принос към българския фолклор.
Певицата почива на 21 септември 2025 година след тежка борба с рак на панкреаса. До последно тя работи за съхраняването на неповторимия български вокален жанр посредством групировката „ Гласове на традицията “. През юни 2026 година в София и Кюстендил се провеждат огромни концерти в памет на 85-ата годишнина от рождението ѝ. На тези събития Школата за фолклорни музи „ Олга Борисова “ показва нейните емблематични песни, в това число шедьовъра „ Вградена булка “. Гласът на Олга Борисова остава в историята като знак на национална горделивост и нематериалност.
Времето не обича и не ненавижда никого, към никого то не е безразлично. То отнася всичко!
