Манила като София: Много мръсен въздух
Беше ми се случвало да намеря противогаз в дрешника в Пекин, тъй че, когато на леглото в Манила всеки добър хотел предлага маска за дишане, ми беше ясно, че градът е с доста замърсен въздух, също като нашата София.С тази разлика, че Манила има над 10 пъти по-голямо население. Последно е броено преди 5 година и тогава е било 13,5 млн.души. С това конкретизиране, че те са неизброими, тъй като доста народ живее на улицата и не е осезаем от никаква статистика – от детски банди на 5-6 годишни безпризорни хлапета до прострели прането си по огражденията на централния крайбрежен бул. жители и гражданки от разнообразни генерации.
Метро Манила, както я назовават тук, е град от 17 града и едно „ без значение кметство ”, които нямат граници между тях, само че тук – таме има тол-пунктове. „ Город контрастов ”, както гласеше популярната фраза от Диамантената ръка, отстъпваща едининствено на различен паметен лаф от същия филм: „ Ти мене уважаваш ли ме ” сред пиещи...
Звучи доста добре, когато се каже, че остарелият град е до пристанището, което е до централния площад, който е до централния плаж, който е до яхт клуба, до който е локалното НДК. И е било доста хубаво през 80-те години, когато е било поддържано. Сега е опушена безкрайна върволяк от „ хора, къщи, салтанати ”, само че мръсна и поизоставена.
На другия полюс е кварталът на богатите, ситуиран сред вътрешноградската автомагистрала към главното летище, мол и американските гробища, които са основна забележителност на филипинската столица и са наложили в нея като главно дърво акацията. Там е къщата на Мани Пакиао, продадена от боксьора за над 200 милиона $. В съседство е модерното Сити, издигнато към пистата на остарялото военно американско летище, което в този момент е част от съвършеното авеню Аяла, носещо името на една от най-богатите семейства в страната – излишък от върхушката на тогавашното испанско ръководство.
В Манила един от градовете в града е и най-близкото до Китаювегас от Новите съседи – голяма повърхност, заестроена с казина, молове и хотели – всичките с големи размери, в които са вложени неизброими китайски милиарди и харчат парите си също главно китайци, с изключение на локалните, които купуват жилища в жилищните комплекси, построени сред увеселителните и комерсиалните центрове.
Старият град, назовават Intra muros или Между стените, е тогавашната испанска цитадела. Усещането по нейните дребни улички с типични латино хасиенди към приятната и красива катедрала основават усещане, съкаш човек се намира в Централна или Южна Америка.
Впечатлението не е неправилно, изяснява нашият гид, защото по време на конкистата Акапулко в Мексико и Манила като център на Филипинския архипелаг – втората най-многобройна група острови в света, числяща над 7000 парченца земя в Пасифика, са имали общ губернатор.
Централният бул., който разделя на две големи елементи площада с величина на стотина футболни стадиони и загрозяван от голяма жилищна постройка, също както Париж от Тур дьо Монпарнас, е останал пък от времето на диктатурата на Фердинанд Маркос.
Оттогава е и комплексът от културни институции в края му – локалния замък с функционалностите на нашето НДК, както и Домът на киното, където по умря на сътрудника си Мусолини, и този властнически водач е провел международен кинофестивал, само че не чак от ранга на Венецианския. Днес те са оставени на произвола на ориста и към и в тях населяват тълпи мърляви бездомници.
Единствената охранявана постройка е Бамбуковата къща – фамозната къща, направена към 90% единствено от този материал и като екстериор, и като интериор - домът на Фердинанд Маркос и неговата брачна половинка Имелда, станала световноизвестна с многохилядната си сбирка от обувки. Която през днешния ден си има музей на друго място.
Свалени от демократично придвижване, тези хора още веднъж са на власт, освен това най-демократично определени – проклинаната в края на 80-те и началото на 90-те Имелда е сенатор, синът й е президент на Филипините като баща си, а щерка й е претендент – народен представител на изборите тази година.
100-милионната им татковина през днешния ден е една от най-горещите, в това число в дословен смисъл, дестинации в света, а в идващите дни ще ви описваме за най-впечатляващите места в нея.
Борис Ангелов
Манила - София
създател: СЛАВА
...
Метро Манила, както я назовават тук, е град от 17 града и едно „ без значение кметство ”, които нямат граници между тях, само че тук – таме има тол-пунктове. „ Город контрастов ”, както гласеше популярната фраза от Диамантената ръка, отстъпваща едининствено на различен паметен лаф от същия филм: „ Ти мене уважаваш ли ме ” сред пиещи...
Звучи доста добре, когато се каже, че остарелият град е до пристанището, което е до централния площад, който е до централния плаж, който е до яхт клуба, до който е локалното НДК. И е било доста хубаво през 80-те години, когато е било поддържано. Сега е опушена безкрайна върволяк от „ хора, къщи, салтанати ”, само че мръсна и поизоставена.
На другия полюс е кварталът на богатите, ситуиран сред вътрешноградската автомагистрала към главното летище, мол и американските гробища, които са основна забележителност на филипинската столица и са наложили в нея като главно дърво акацията. Там е къщата на Мани Пакиао, продадена от боксьора за над 200 милиона $. В съседство е модерното Сити, издигнато към пистата на остарялото военно американско летище, което в този момент е част от съвършеното авеню Аяла, носещо името на една от най-богатите семейства в страната – излишък от върхушката на тогавашното испанско ръководство.
В Манила един от градовете в града е и най-близкото до Китаювегас от Новите съседи – голяма повърхност, заестроена с казина, молове и хотели – всичките с големи размери, в които са вложени неизброими китайски милиарди и харчат парите си също главно китайци, с изключение на локалните, които купуват жилища в жилищните комплекси, построени сред увеселителните и комерсиалните центрове.
Старият град, назовават Intra muros или Между стените, е тогавашната испанска цитадела. Усещането по нейните дребни улички с типични латино хасиенди към приятната и красива катедрала основават усещане, съкаш човек се намира в Централна или Южна Америка.
Впечатлението не е неправилно, изяснява нашият гид, защото по време на конкистата Акапулко в Мексико и Манила като център на Филипинския архипелаг – втората най-многобройна група острови в света, числяща над 7000 парченца земя в Пасифика, са имали общ губернатор.
Централният бул., който разделя на две големи елементи площада с величина на стотина футболни стадиони и загрозяван от голяма жилищна постройка, също както Париж от Тур дьо Монпарнас, е останал пък от времето на диктатурата на Фердинанд Маркос.
Оттогава е и комплексът от културни институции в края му – локалния замък с функционалностите на нашето НДК, както и Домът на киното, където по умря на сътрудника си Мусолини, и този властнически водач е провел международен кинофестивал, само че не чак от ранга на Венецианския. Днес те са оставени на произвола на ориста и към и в тях населяват тълпи мърляви бездомници.
Единствената охранявана постройка е Бамбуковата къща – фамозната къща, направена към 90% единствено от този материал и като екстериор, и като интериор - домът на Фердинанд Маркос и неговата брачна половинка Имелда, станала световноизвестна с многохилядната си сбирка от обувки. Която през днешния ден си има музей на друго място.
Свалени от демократично придвижване, тези хора още веднъж са на власт, освен това най-демократично определени – проклинаната в края на 80-те и началото на 90-те Имелда е сенатор, синът й е президент на Филипините като баща си, а щерка й е претендент – народен представител на изборите тази година.
100-милионната им татковина през днешния ден е една от най-горещите, в това число в дословен смисъл, дестинации в света, а в идващите дни ще ви описваме за най-впечатляващите места в нея.
Борис Ангелов
Манила - София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ